- Ваше преосвещенство, какво е за истинските християни празникът Рождество Христово?
- За вярващите това е най-голямото събитие в християнството - раждането на Господ в плът чрез Дева Мария, за да поеме на Кръста греховете на цялото човечество и да донесе неговото вечно Спасение. Затова в днешната Свята нощ всички християни радостно посрещат вестта за чудото във Витлеем.
- Бъдни вечер и Коледа векове наред са били не само най-важният църковен, но и също така и семеен празник. Днес обаче наблюдаваме как той се превърна в граничещо с истерия тичане по магазините, вавилонско стълпотворение в моловете на „Черния петък“ и накрая в тридневна „фиеста“ в ресторантите и хотелите на българските и световните курорти?
- За съжаление наистина в дните преди и по време на Рождество подобна картина повече или по малко се наблюдава в целия християнски свят. Празникът в значителна степен се е комерсиализирал и е загубил своята истинска духовна същност. Разбира се, един празник предполага и веселие, и богата трапеза, а на Рождество отдавна и в България е утвърдена традицията да се разменят подаръци между близките. И в това няма нищо лошо, стига да не се прекалява с материалната страна на празника, а да се отдаде преди всичко нужното на неговото истинско духовно значение.
- Не е ли това следствие на повърхностната вяра на българина? Не е ли той „коледно-великденски християнин“? Да, венчава се, кръщава децата си, вика свещеник за опело на близък роднина и толкова...
- Не съм съвсем съгласен с подобна оценка. Все повече хора, включително и млади, пълнят в неделя Божиите храмове, участват активно в литургиите, готови са да помогнат кой с каквото може за ремонти и строителството на църкви. Някои отдават това на всеобщата несигурност в света и на трудностите, които преживява страната. Това донякъде е вярно - по време на войни и и смутове хората търсят надежда и упование в Бога. Затова и Църквата винаги се моли за мир. Днес през България не минават танкове и не падат бомби, но всички виждаме какво става в Украйна и Близкия изток, където страдат и загиват единоверни наши братя и сестри, жива част от нашата Христова църква. Затова всички заедно не бива да преставаме да се молим за мир по целия сват. Ние се молим обикновено за здраве, но ако няма мир, може да изгубим и него. Затова в молитвите си първо трябва да мислим за тегобите на цялото човечество и след това за нас и нашите близки.
- Но само изпитанията ли са това, което трябва да ни доближава до Бога?
- Христос е казал: „Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей, 18:20). Там, където Христос и неговата благодат са се отдалечили от нас, значи нещо е станало с нас. Това, което ни отдалечава от Бога, е нашето непослушание и нашите грехове. Ние сме забравили Неговите заповеди и така ставаме безразлични и към Църквата, която е богочовешко тяло, и която чрез нашето кръщение ни е дадена възможността да бъдем живи членове на това тяло. Така нашата отдалеченост от живота на църквата и нашето отдаване в живота на нашите страсти и прищявки ни отдалечава от Бога. Той никога не се отдалечава от нас, но ние се отдалечаваме от него, и така забравяме за възможността Божията благодат да ни донесе радост и спасение.
- Въпросът за въвеждането на задължителен предмет религия остава на дневен ред. Но вярата започва от семейството, а както става ясно от казаното, българинът има какво още да учи за вярата си. Не е ли уместно не само деца, но и техните родители да посещават неделните училища?
- Да, това наистина е необходимо и е възможно. В това отношение румънската и гръцката църква имат богат опит, от който може да се възползваме. Що се отнася до въвеждането на предмета „Религия“ в задължителната програма в училище е едно от нещата, което ние смятаме като църква, че ще бъде от огромна полза. Но докато това стане, тъй като няма как да се случи бързо, има други начини, по които да се достига и да се работи в тази насока. Съществуващите форми на преподаване в училище, извънучилищните – при църковните училища, или други начини на общуване, на срещи с учащите се, също могат да бъдат търсени, прилагани и от опит знам, че дават много добри резултати. Въпросът за предмета "Религия" да влезе в задължителната учебна програма е поставен веднага след промяната на строя през 1989 г. Постепенно представители на всички политически партии възприеха това убеждение и подкрепят това желание на Светия синод. Това разбиране отново бе потвърдено от срещата на Негово Светейшество патриарх Даниил и членовете на Светия синод с новоизбрания председател на Народното събрание г-жа Наталия Киселова и нейните заместници. Но и до днес това не се случи. В случая не става въпрос за желанието на Светия синод. Ние изразяваме желанието на голяма част от българското общество, че чрез преподаването на традиционните за нашия народ християнски ценности в училище, в предмет, който да бъде в задължителната програма. Така ще може до много повече деца да достигнат и да бъдат част от изграждането им като личности. Сега предметът "Религия" се изучава като свободно избираем и зависи не само от волята на родителите.
- Пречки има ли?
- Винаги има някакви пречки, които се появяват в училищните ръководства или в регионалните управления на образованието, или има други причини. В повечето случаи я има волята на родителите за предмета, желанието на децата го има, но е необходимо да се намерят съответните начини за всяко училище, които са възможни според нормите и законите, за да се преподава този предмет. При сегашното положение липсва възможността да се осигури пълен норматив за съответните преподаватели, което поражда кадрови дефицит. В Неврокопска епархия имаме много добра практика и винаги съм подчертавал ролята на институциите и на цялата общественост в този процес. В епархията ни над 4000 деца изучават предмета "Религия православие". Има училища, в които всички ученици от първи до четвърти клас, а вече и в пети клас, го изучават. Ако предметът "Религия" влезе в задължителната учебна програма, ще има възможност за избор и всеки ще го изучава, според религиозната общност, към която принадлежи.
- Но няма ли опасност задължителното образование по религия да отблъсне младежта, както навремето беше с „История на БКП“ или „Научен комунизъм“?
- Породи се по време на дискусиите подобно съмнение. Но в случая никой няма да бъде принуждаван да учи нещо, което не желае. За тези от семействата, които не са религиозни и не желаят децата им да изучават религия, е предвиден предмет, в който ще се преподава нравственост, етика - знания за добрите човешки взаимоотношения. По този начин всички деца ще могат да се докоснат до знания, които ще им помогнат в тяхното формиране като пълноценни личности.
- Говорите за етика и нравственост. За съжаление като че ли техният дефицит се е превърнал в сериозно заболяване на обществото и особено сред подрастващите. Все по-чести стават проявите на агресия не само между тях, но и към обществото като цяло, както видяхме от хулиганските прояви на непълнолетни в столичните молове.
- Това е наистина един тревожен симптом за състоянието на обществото ни. Причините за подобни ексцесии за много – липса не просто на родителски контрол, а въобще на нормално семейство, влиянието на социалните мрежи, в които има цели сайтове, посветени на насилието. Но основният фактор за мен е отчуждението между хората, включително между поколенията. А това отчуждение започва с липсата на нормалното човешко общуване. Смартфонът вече се превърна в част от тялото ни. Това с особена сила важи именно за подрастващите. В Хаджидимовския манастир „Свети Георги Победоносец“, в който през 1994 г. с благословението на моя приснопаметен предшественик митрополит Натанаил бе създаден първият в страната детски православен лагер, проведохме следния експеримент - на децата бе забранено да включват телефоните си. Разрешаваше им се само един час дневно, за да се чуят с родителите си. Буквално за дни тези деца се промениха – започнаха да общуват, да се забавляват, да възприемат света около тях по съвършено друг начин, включително и това, което има говореха за вярата преподавателите.
- Вие сте човек не само с богословско, но и със светско образование. Как според вас религията и науката могат не само да не си противоречат, но и да си помагат заедно за решаване на глобалните световни проблеми?
- Основното разминаване между религията и науката е спорът за създаването на света - като еволюция или като творение. В книга „Битие“ пророк Моисей описва ден по ден Сътворението. Думата „ден“ обаче не означава това, което разбираме в съвременен смисъл. Става дума за неограничени периоди от време, в които всъщност не знаем как и точно по какъв начин се е случило цялото това възникване. И като етапи на сътворението те никога не са отричани от науката. А по отношение на това как религията би помогнала за преодоляване на днешните проблеми за осигуряване на нормален живот на хората трябва да изхождаме от думите на Христос: „Ако някой каже: Обичам Бога, а мрази брат си, той е лъжец; защото който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, Когото не е видял (Йоан 4:20), Любовта към Бога минава задължително към любовта на ближния. И това трябва да определя и начина ни на живот. Превесът на духовната насоченост в човека, въздържането от излишната консумации на блага би помогнало за едно справедливо разпределение на ресурсите в света. Разбира се, Църквата не споделя някои крайности, пропагандирани от крайните еколози и вегани, като например пълния отказ от употребата на месо с цел намаляване вредните емисии, отделяни от животните. Трябва да следваме добрата мярка в това отношение.
- Като възпитаник на Лесотехническия университет на вас определено не са чужди проблемите с опазването на околната среда. Как Църквата може да спомогне за това?
- Бог е казал на Адам и Ева: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята. Давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна“ (Битие, 1:28-30). Така че вярата и природата са в много тясна връзка, особено когато човек вярва в Бога и открива в цялото Божие творение Божието действие. Учебната програма на специалността „Ландшафтна архитектура“ дава много добра възможност да бъде изучено Божието творение в една голяма детайлност, която всъщност още повече разкрива съвършенството на Бога чрез неговото творение. Нашите предци винаги са били свързани с природата и са се стремили не само към нейното разумно използване и опазване като богатство, и но и като естетика, като израз на Божия стремеж към красота. Достатъчно е да видим как изглежда една възрожденска къща. Така и днес хората се стремят да поддържат красива среда около дома си. Така че когато говорим за духовните ценности на нашия народ, това включва и опазването на природата и нейната красота. Раят не е на земята, но е в сърцата на хората, добили Божията благодат. Трябва да намерим сили в себе си да създаваме красота около нас. И да поддържаме, доколкото е възможно, естествения порядък такъв, какъвто го е създал Господ.
- Какво ще пожелаете на читателите на „Телеграф“ в навечерието на Рождество Христово?
- На читателите на вашия вестник и на всички православни християни мога само да напомня думите на нашия Господ Исус Христос: На земята - мир, на хората - добра воля!“. Нека има по-малко зло, нека живеем в разбирателство, нека любовта да надделее над омразата.
