- Г-н Симеонов, колко време според вас сглобката между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС ще е активна? Ще изкара ли до ротацията?
- Не мисля, че има някакво далечно целеполагане от двете страни. Както може да се задържи, така може да падне още утре. Какво държи сглобката в момента? Първо, изгодно е за Борисов. Той е изпран. Второ, долепяйки противниците, той ги обезсилва. Научи си урока от миналата година, когато подпомогна събарянето им. С това прекъсна процеса на естествената им ерозия, който беше започнал, и мобилизира отново привържениците им. Ако аз съм на мястото на Асен Василев, ще разглеждам сглобката като житейски шанс. След загуба на изборите може да упражнява своята бюджетна и финансова философия. Трето, Христо Иванов надявам се да има ясен план и възможност за някаква съдебна реформа. По всичко личи, че той вярва в дългите дистанции и сега му се удава възможност. Като всяка дълга дистанция тя може да бъде изпълнена с доста разколебавания, почивки, хукване отново. Най-вероятно ще наблюдаваме и скандали между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Те ги дължат на своите избиратели, защото трябва да покажат, че са различни едни от други. Такъв пример са ярките заявки, че Васил Терзиев ще има разгромна победа в София, което очевидно издразни Борисов. Но това е необходимо, ПП-ДБ да напомни, че не губи идентичност.
- Коя коалиция ще понесе повече щети?
- Повече щети ще понесат тези, при които компромисът изглежда по-голям. Това определено са ПП-ДБ. Борисов отдавна е показал, че е политически всеяден, а ПП-ДБ претендираха обратното, така че ясно е кои са застрашени.
- Наближават местните избори. Колко са важни те според вас?
- Местните избори са основополагащи за България, освен това може да се случат евентуално с референдум. Сега трябва да наблюдаваме това. Скоро ще разберем дали може да се влезе в тази процедура. Това е голямата тема в България. Всички се правят, че не я виждат в момента. Ако останалите партии избутат по някакъв начин референдума, омаломощят го, това са потенциални победи за „Възраждане“.
Единственият начин „Възраждане“ да загуби е, ако референдума го има, защото тогава големите електорати може да не гласуват, призовани от партиите си. Референдумът е възможно да се проведе заедно с европейските избори догодина, а не с местните, защото се предполага, че на местните има по-голяма активност по принцип. А колкото до местните избори, те наистина са важни. Вече има реална интрига в София. И предния път имаше, когато се създаде синьо-червеният фронт срещу ГЕРБ, но още не беше узряло. През 2019 г. се скандализирахме как може да има синьо-червена коалиция, а месеци по-късно това заработи. На площада бяха сини хора под юмрука на червен президент. И се оказа, че Мая Манолова просто е изпреварила времето за такива общи фронтове с броени месеци.
Но този път има реална интрига, защото е силна заявката за общи листи и за обща кандидатура на всичките либерално-прогресивни сили в София. Да видим дали ще удържат, защото листите тепърва ще ги редят. Но освен в София на много други места има умора на материала. А ГЕРБ разчита на тези избори, за да докаже, че продължава да е в играта. Тези избори са и партийна проверка, защото се създаде известно напрежение между партията ГЕРБ и лидера й Борисов.
Той като че ли избра един вариант, който е добър за него, но част от партията скърца със зъби. ГЕРБ никога не бива да бъдат подценявани, никога. Особено на фона на известния фалстарт на Терзиев. Бяха подценени потенциалните ефекти на вечната тема с Държавна сигурност. Иначе това е силна кандидатура и е силно послание, че са се събрали, за да постигнат мнозинство в Столичния общински съвет.
- Как ви се струва това, че още с издигането си Терзиев се извини и призова за лустрация?
- Първо, трябва да се отправят поздравления към хората, които са измислили тази кандидатура, защото е крайно време да приключим темата с Държавна сигурност. Тя може да приключи по два начина. Единият е с реална лустрация, нещо, което българското общество не направи, защото не го иска, защото са му чужди тези идеи – не казвам за добро или за зло. Вторият начин е постепенно да я надживеем, тоест вече е късно.
Повтарям, не казвам кое е добре или зле. Тази кандидатура е вид смелост, време е да признаем, че преходът остана много назад и е време България да гледа напред. Това, което Терзиев прави, е опит да се хареса на тези, от които зависи като електорат. Но по-големият проблем не е това, а колко той е готов за кмет на София. Защото насреща, вероятно ГЕРБ, ако правилно чета посланията им, ще извадят хора, които са много опитни на терен, в същото време имат голяма енергия. И сблъсъците на един подготвен кандидат с един кандидат-мечтател невинаги са в полза на мечтателя.
- Може ли да дадете примери?
- Помним примерно дебата на Елена Йончева с Мария Габриел, когато очаквахме Йончева да смачка Габриел. Оказа се обаче, че Габриел е тихо подготвена. Или пък дебата между Мая Манолова и Йорданка Фандъкова.
Фандъкова успя да покаже, че има надмощие през това, че познава детайлите, а Манолова чрез това, че е крещящ позиционер. Терзиев не е в тази позиция, той не е Бонев. Сигурно може да е добър стопанин, защото е мениджър, но понякога този, който би бил добър за кмет, невинаги е добър кандидат за кмет и обратното.
Има добри кандидати, защото са шумни и ярки, но не е сигурно какви кметове биха били, защото са добри като опозиционери. Не знам доколко е намерен балансът с кандидатурата на Терзиев. Със сигурност са го намерили в листата, защото там са Любо Георгиев и „Спаси София“, и ПП-ДБ.
Спрягат се изключително подготвени работохолици като Георги Илиев, районния кмет на „Слатина“, включително изскачащи фигури като Трайчо Трайков. Въпросът е дали Васил Терзиев ще може да уплътни реалната битка за София. А колкото до Държавна сигурност, това са вечните закачки, почти религиозен спор. Малко са подценени опонентите и наливат масло в огъня.
- Интересно кои ще са кандидатите за кметове в големите градове?
- И за мен ще е интересно, защото все още няма кандидати. Не съм убеден, че ГЕРБ имат вече яснота. От друга страна, срещу тях не виждам силни кандидати. Кметовете на ГЕРБ са много изхабени, но в същото време са безалтернативни. По места тук-там има някой местен протестър, който може да е добър кандидат, но да не става за кмет. Има една предстартова неяснота.
- Като стана дума за щети, не претърпя ли щета и президентът Румен Радев, тъй като рейтингът му пада?
- Рейтингът му пада и продължи да пада от доста време. Сега е по-скоро в стабилна фаза и пак той има най-високият рейтинг от всички политически фигури в страната. Радев е в изключително удобна позиция, защото правителствената сглобка в момента не е популярна. Първо, защото изглежда леко безпринципна, второ, е прекалено евроатлантическа за масовия български вкус. Несъмнено вкусът на хората е проевропейски и пронатовски, без особен ентусиазъм. Радев е в изгодна позиция в имиджов план. Като лостове на властта е в тежка позиция, защото те му бяха отнети и ще му бъдат отнети. Интересният въпрос е дали той подготвя някакво излизане на политическия терен. Това ще го видим през местните избори, дали прави теренна мрежа.
- Няма как да прескочим и дебатите около съдебната реформа. Виждате ли финала?
- Аз се надявам хората, които претендират, че са специалисти в съдебната реформа, да са наистина такива. Наистина да има някакъв план. Втората ми надежда е да не се действа конюнктурно. Сега гледам, че ще пипат мандати на Народното събрание, служебни кабинети и това било наложително, защото в последните години по-често се наложило да управлява служебен кабинет. Подобни конюнктурни промени имат бумерангов ефект.
Третото, което много ме притеснява, е, като се отвори конституцията, да не се опита всеки да извлече дивидент за себе си. Няма да липсват опити. Сега взаимно се контролират, но намесването на ДПС означава, че неминуемо движението ще търси някаква дългосрочна позиция. Да не забравяме, че тази формация има своя геополитически и етнически залог. Но най-много ме притеснява увереността, че нещо може да се промени с подобни реформи.
Аз съм по-скептичен. Наслушал съм се на приказки за реформи, бих искал да слушам приказки за работа. Не да сменяме непрекъснато правилата, а да ги спазваме. Все пак вярвам, че Христо Иванов, който се е посветил на реформата, има някакъв план и разчитам на това.
- Нямате ли впечатление, че съдебната реформа не е първа в списъка на обществото като цяло?
- Преди трийсетина години, когато започна цялото това приказване за реформи, се обясняваше как съдебната власт трябва да е изцяло независима. Сега се обяснява как тя трябва да е прозрачна и отчетна. Не съм сигурен, че исканията, които са от едната до другата крайност на махалото, могат много да променят нещата. Освен това отдолу текат символни битки в България.
Сега се чудим ще има ли правителство, кой ще е кмет, какво ще стане с главния прокурор, пък Иван Гешев ще прави ли партия. Но отдолу клокочи нещо друго. В едно общество, което е сравнително спокойно, доста мъдро, каквото е българското общество, доста скептично към всичко ново и в същото време доста наивно, възлагащо надеждите си през десетина години на някой нов голям, в това общество набира енергия някакво противоречие, което е леко опасно.
- А разделението Русия-Украйна?
- Русия-Украйна си е реален въпрос, това е война, но точно в този контекст и това налива масло в огъня. Ще добавим и темата за оръжията за Украйна. Всички тези неща превръщат политическата, обществената, гражданската сцена в поле на културни, символни сблъсъци, които всъщност не са никак символични. Това са сблъсъци на ценности. Ние сме все пак общество, което бяга от крайностите. Въпреки това сме на път да направим от тези сблъсъци от нищо-нещо, защото доверието в Запада у нас плавно спада. Доверието в Русия рязко спадна в началото на войната, но има ерозия и в отношението към Запада.
Това е той:
Първан Симеонов е доктор по политология, магистър по политически мениджмънт, бакалавър по журналистика
Роден e през 1982 г. в Стара Загора
Преподава политически кампании и изследователски методи в Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Изпълнителен директор е на „Галъп интернешънъл“
Сияна Севова
