С най-хубавия си кат дрехи русенци ходели в първите фотоателиета да си направят снимка за спомен. Такова чудо в техния най-напредничав в поробена България град не били виждали преди. Странната дървена кутия вършела вълшебства и правела така, че изображението им да излезе на хартия. А фотографите не били обикновени хора - те били артисти, психолози, майстори в своето изкуство. Не всички русенци тогава можели да си направят снимка, защото през XIX век фотографията била скъпа услуга. Хората се снимали веднъж или най-много два пъти в живота си - нещо, което би докарало нервен срив на съвременните момичета с милион селфита във Фейсбук. Но някога е било така.
„Първите фотографи са дошли в Русе към 60-те - 70-те години на XIX век. Това са били пътуващи хора, които са нямали собствени ателиета в града. Писмени сведения за първите ателиета намираме във в. „Дунав“ („Туна“), печатан в Русе във вилаетската печатница. Публикувани са реклами или малки обяви от 1865 г., 1867 г., 1874 г., чрез които фотографите са популяризирали сред населението дейността си“, разказва пред „Телеграф“ Йовчо Стоянов, колекционер и председател на сдружението „РусчукБГ“. Той подреди изложба в Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ с над 100 снимки, направени в старите русенски ателиета в периода от 70-те години на XIX век до 20-те години на ХХ век, част от неговата лична колекция.
Предпоставки
Русе е сред първите български градове, в които прохожда фотографията у нас. Имало е предпоставки за това. Още преди Освобождението като център на Туна вилает градът край Дунав започва бързо да се развива. Появяват се първите улици с тротоари и бордюри, каквито нямало в другите градове на поробена България. Улиците носели имена, а нощем се осветявали с фенери. Построили се модерни за времето си хотели, в които отсядали важни особи. През 1866 г. била пусната в експлоатация първата жп линия у нас Русе - Варна. По-заможните русенци се носели модерно, защото можели да отидат по Дунав до Виена и други големи европейски градове да си напазаруват хубави дрехи. Близостта до Букурещ също имала важно значение. Всичко това означавало, че в този град за фотографите, колкото и скъпа да била услугата им, ще има клиенти.
„Пътуващите фотографи са оставали за кратко и за тях не се знае много. После някои решили да се заселят трайно, отворили си ателиета, създали семейства, тук отгледали децата си и пуснали корени. Първите фотографи в Русе са били чужденци - от Австро-Унгария, но е имало и от други страни. Ще посоча Рехнич, Франсоа Бауер, Рудолф Либих, М. Камерман, Самуел Гелч, Карл Курциус, Стефан Балаш и др.“, разказа Йовчо Стоянов.
Мадам Хабшийд
В Русе е работила и жена фотограф - мадам Хабшийд. Тя наследила ателието от съпруга си Йосиф Хабшийд, който починал. Поръчала си с нейното име картончета, литографирани във Виена. Част от снимките, които са подредени в изложбата, са направени в нейното фотоателие. За съжаление не се знае каква е съдбата на мадам Хабшийд. Работила е няколко години в Русе, а след това следите й се губят.
Старите фотографски ателиета се намирали на централни места в града и нямало човек, който да не знае къде са. Някои имали прозрачен таван, защото осветлението тогава е било проблем. Фотографите използвали различни декори, за да създадат подходящ фон и снимката да се хареса. При някогашната техника клиентите задължително трябвало да стоят неподвижно, да не мръдват и на милиметър, за да не се размаже образът. Затова на някои от старите снимки хората изглеждат като сковани.
Изложба
Подредените в изложбата фотографии носят важна информация за епохата. Те са запечатали образите на русенци от втората половина на XIX век и началото на ХХ век - повечето неизвестни граждани, други познати, оставили трайна диря в историята на крайдунавския град. Може да се види каква е била модата тогава, какви прически са имали жените, как са били облечени децата. Прави впечатление, че повечето от изображенията са на състоятелни хора, които можели да си позволят да платят на фотографа. Но имало и по-бедни, успели да съберат пари за една снимка, за да я оставят за спомен на децата и внуците си.
„За съжаление много от фотографиите нямат надписи и не можем да установим кои са изобразените на тях хора. Разбираме обаче в кое ателие е правена снимката. Тогава се поръчвали дебели картончета, вид паспарту, които се литографирали във Виена или други големи европейски градове с името на фотографа. Тези, които не си поръчвали литографирани картончета, слагали сух печат на гърба. Фотографът Балаш например е подписвал лично всяка снимка“, обяснява Стоянов.
Той неслучайно е избрал да подреди снимки, правени до 20-те - 30-те години на ХХ век. След това фотографията навлиза в нов етап от своето развитие. Паспартуто, върху което се е залепяла тъничката хартия с изображението, спира да се използва. Самите снимки вече били на по-дебела хартия и картончетата останали в миналото.
История
Йовчо Стоянов има идея да се напише история на старите русенски фотоателиета, като се проучи животът на първите фотографи в града. Има и други колекционери като него, събрали ценни снимки, които дават информация за прохождането на фотографията в Русе. Стоянов е кандидатствал с такъв проект, който обаче не е бил одобрен, но се надява един ден идеята му да се осъществи.
Изложбата „През обектива на старите русенски ателиета“ е посветена на 6 май, когато се отбелязва празникът на град Русе. Сдружението „РусчукБГ“ я организира съвместно с Регионалната библиотека „Любен Каравелов“. Експозицията бе открита на 3 май и ще може да се види в следващите две седмици.
Жанета Йорданова
