П асивните деца в училище, които не взимат отношение, но са свидетели на тормоз, да бъдат обучавани за агенти срещу насилието. Това е една от мерките за борба с тормоза в училищата, обяви Иван Игов, бивш училищен психолог, в момента на свободна практика, пред „Телеграф“. Той обясни, че ако в един клас има насилници и техни жертви, останалите ученици са пасивни свидетели на тормоза. Именно с последните трябва да се работи, посочи Игов.
Последният случай, в който ученичка налага с шамари дете със СОП и го снима с камера, е пример за липсата на мерки. Вероятно и тя е жертва на насилие или от родители, или от друго място. Една трета от българските семейства се справят насилствено с проблемите. Карат се, викат и дори посягат един на друг. Когато детето израсне в такава среда, започва да смята, че справянето с проблемите става по този начин.
Модел
Основният модел за работа на тези програми е свързан с така нареченото мълчаливо мнозинство. При работа с тях те разбират какво чувстват останалите и дори се разплакват. Това тотално променя картината, защото те започват да се грижат за по-слабите и тези, които са насилници, разбират, че това не е готино. Никого не радва, а напротив голямата маса от хора са обърнати срещу тях. Тормозът в училище не може да бъде преодолян само с разговори. Той е много древен проблем и само с разговори очевидно не се решава.
Друг голям проблем е, че училищата в България са пренаселени и са събрани деца от различни възрастови групи, от 6- до 19-годишни. Училищните сгради, които са строени преди години за 300 деца, в момента побират 1300 и учат на смени. В София не е построено нито едно ново училище през последните 30 години, а градът се разрасна 3 пъти. Дори в по-елитните училища се наблюдават случаи на тормоз.
Решения
Първо да бъде оптимизирана системата на образованието, да се намали броят на учениците и да се разделят на начални, основни и гимназии. Такова нещо има в гр. Омуртаг и там са се правили изследвания и резултатите са, че има най-ниско ниво на насилие без специални програми.
Второто е въвеждането на такива програми и модели срещу тормоза и насилието, с които обществото да бъде запознато. Третото е да не сме безразлични към децата и това, което те правят навън.
Елена Иванова
