С еверозападна България детронира Добруджа като кралица на цените на земите и рентите. И ако доскоро собственици на 100 дка ниви в Североизточна България само от ренти си докарваха годишно по една допълнителна заплата на месец, то вече вятърът на охолството смени посоката към Северозападна България. Така доскоро в най-бедния район на Европа, който умилително иронично нарекоха Резерватът, рентите скочиха двойно и тройно. Във Видинско, Монтанско, Врачанско и Плевенско има места, където арендатори вече броят 80-100-120 лв. за дка. В Плевенско пък някои ниви се оценяват на 130 лв. за дка. Това съобщи пред „Телеграф“ Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). При това не става дума за плодородните площи покрай Дунав, където и преди някои собственици получаваха дори и по 140 лв. по информация на „Телеграф“. Става дума за земя четвърта-пета категория от землищата на села във Видинско, Монтанско и Врачанско, Плевенско, които традиционно се оценяваха по 45-50, най-много 60 лв. за дка.
Лудогорие
В Лудогорието отдавна наемите за земя вече са по-високи от Добруджа, разказа пред „Телеграф“ Нурхан Нуриев, който има смесено стопанство в Попово. Той допълни, че в района на Търговище например от две години рентите са скочили на 100 лв. Липсата на пари заради пазарната конюнктура в районите на Добрич, Варна и Силистра срина рентата до 50-60 лв. за дка, въпреки че за някои землища все още броят 70-100 лв., но зависи от конкуренцията на място, каза Проданов.
Играчи
Причината за обрата е в новите играчи, които инвестират в зърнопроизводство и земи. Те за две-три години са купили десетки хиляди дка земи и така могат да диктуват условията. Става дума за фирми с основна дейност в сферата на енергетиката, оръжията, разкриха фермерите. Като инвестират или в купуване на земя, или плащат по-високи ренти, елиминират конкуренцията, обясниха Проданов и Нуриев. Нуриев направи исторически преглед, според който няколко империи, включително и Римската, са се опитвали да ограничат по някакъв начин огромното притежание на земя.
Срив
В краткосрочен план целта е контрол върху земята и пазара и неутрализиране на конкуренцията. В дългосрочен обаче предстои срив на рентите, защото няма да има конкуренция, която да регулира пазара, обясни Илия Проданов. Според него ако не се нормализира ситуацията, ще бъдат унищожени средните и малките зърнопроизводители, които в момента са стожери в селските райони. „Хората разчитат на нас да чистим снега, да помагаме при наводнения и пожари, да помагаме на читалищата и всякакви социални дейности“, изтъкна Проданов.
Според Нуриев трябва да се наложи таван на собствеността или държавата да се намеси с някакъв вид ограничение. Проданов е категоричен, че огромните ренти трябва да паднат поне с 20-30 процента, за да се запази секторът, а рентите да се формират в зависимост от икономическата ситуация всяка година, респективно от приходите от реколтата. Въпреки че браншовите организации и Министерството на земеделието работиха по няколко закона, свързани с ренти, собственост на земеделски земи, след оставката на правителството никой в сектора не очаква тези закони да бъдат променени скоро.
Пазар
Евгений Орашъков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), коментира пред „Телеграф“, че рентите не могат да се променят само от едри зърнопроизводители, техният размер зависи от пазара, търсене и предлагане. Той заяви, че за асоциацията е много важно да останат едногодишните договори, защото така собствениците са сигурни, че ще получат рентата си, тъй като многогодишните се развалят много трудно. Практически са необходими две или три години за съдебни дела. Орашъков каза, че средната рента за България според Националния статистически институт (НСИ) е около 60-62 лв. за дка.
Проф. Божидар Иванов: Размерът да зависи от реколтата
Ако пазарът работи така, че да се вдигат рентите, явно това е логиката. Но ако стопаните изнемогват да ги плащат, но търсят земя, могат да не предлагат високи цени“, каза Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика, пред „Телеграф“, „Има търсене на земя, защото доходността се дължи на мащаба на площите, обясни той. Според него държавата винаги може да се намеси, но не е ясно колко ще бъде здравословно, ако сложи таван на рентите.
Божидар Иванов изтъкна, че размерът на рентите би трябвало да зависи от конкретната година. Сега например при зърнопроизводство и маслодайни култури пазарната конюнктура е такава, че стопаните не могат да си позволят да плащат високи ренти. Висока е рентата, когато нейният размер прави така, че доходността намалява до критични нива на дка, обясни професорът.
Нивите от държавния фонд скочиха на 200 лв.
Нивите от Държавния поземлен фонд разделиха на полюси сектора на земеделието. От една страна, на БАСЗЗ, а от друга, зърнопроизводители, овощари и градинари и животновъди. Официалната позиция на БАСЗЗ според Евгени Орашъков е, че не бива да има сектори с привилегии при ползването на тези ниви. Той добави, че търговете трябва да решават кой да ползва тези земи, който даде най-много, той трябва да ги ползва, а парите влизат в бюджета. Позицията на другите е, че тези ниви трябва да се ползват с предимство от хората, които отглеждат плодове, зеленчуци, и животновъди с пасища. Теза, която бе обсъждана и обещано на малките стопани, още преди две години, когато Кирил Вътев бе министър на земеделието. Според Илия Проданов системата с търговете трябва да се промени, защото има фирми, които могат да дадат по 200 лв. за дка и така елиминират малките и средните стопани, които имат нужда от земя.
Светлана Трифоновска
