В исоко в скалите в живописния каньон край река Русенски Лом се е разположил Басарбовският манастир. Това вълшебно място от издълбани в скалната твърд монашески килии и параклиси пази тайните на исихастите - онези странни мълчаливи хора сенки, които прекарвали земните си дни в пост и молитви. Всеки ден те изтощавали тялото си, като спели направо върху скалите, за да се доближат до Бога и да са готови един ден да се срещнат с него. Така живял и най-видният обитател на това място - Димитър Басарбовски, който днес е почитан светец от два балкански народа - на България и на Румъния.
Сериозен пропуск в програмата на екскурзовода би било да се посети Русе, а да не се отиде до Басарбовския скален манастир. Не си представяйте, че това е едно скучно място в скалите, което дава поглед само върху отшелническия живот на монасите исихасти. Човешката ръка е облагородила района и сега всичко тук е потънало в зеленина и цветя. Може да поседнете в чистия двор и да се полюбувате на сътвореното от природата и хората. Тази красота се поддържа от монасите, които живеят, но при съвременни условия, в светата обител - единственият действащ скален манастир в България. Историите и легендите около него, пазени ревниво от скалите, продължават да вълнуват изследователи и обикновени вярващи.
Трудно е да се каже кога точно Димитър Басарбовски е започнал да обитава скалите край родното си място - село Басарбово. Историците са открили немалко документи, включително и в османските архиви на Истанбул, които дават сведения за манастира и за село Басараба, но информацията продължава да се допълва с нови източници. Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“ посочва, че преподобният Димитър е живял през XVII век, но съвременни автори смятат, че е сгрешил и че Басарбовски е живял тук три века по-рано.
Има няколко предания за земния път на Димитър Басарбовски. Паисий Хилендарски, който пръв дава информация за светеца, пише, че Димитър обитавал малка колиба край една река, където имал малко лозе и няколко овце. Живеел сам през целия си живот, земните му дни минавали в угода на Бога и когато умрял, бил погребан на същото това място. По-късно тленните му останки били пренесени в село Басарбово и там те извършили много чудеса.
Според друга версия Димитър бил селски пастир и дълбоко вярващ в Бога човек. Един ден изкарал овцете на паша и по невнимание стъпил върху едно гнездо с птиченца. Наказал себе си, като не обувал виновния крак, а дните му след тази случка минавали в пост и молитви. Друго предание пък разказва, че бил женен, но нямал деца. Когато съпругата му починала, отишъл да живее в скалите край Басарбово. Щом усетил наближаването на смъртта, легнал между два камъка край реката и предал Богу дух. После се изсипал пороен дъжд, завлякъл тленните останки в реката и те известно време били там. Заради монашеските подвизи на Димитър тялото му останало нетленно. Една нощ той се явил насън на болна девойка от родното си село и й казал, че ще я излекува, ако извадят мощите му от водата. Това било сторено и момичето наистина оздравяло. Тленните останки били пренесени в селската църква и оттогава извършили безброй чудеса.
Интересна е и историята с пренасянето на мощите в Букурещ, където те извършили поредното чудо - спасили жителите на влашката столица от страшна чумна епидемия. През 1774 г., когато свършва руско-турската война от 1768-1774 г., руският генерал Иван Салтиков наредил мощите на преподобния Димитър да бъдат пренесени в Русия. В публикуваните жития на светеца се споменава, че това е генерал Пьотр Салтиков, но съвременни проучвания показаха, че истинският преносител на тленните останки е неговият син Иван Салтиков.
Така се случило, че преводач на генерала станал българин чифликчия, който живеел в Букурещ. Той помолил Салтиков да остави мощите във влашката столица и руският пълководец се съгласил. На 13 юли 1774 г. мощите на Димитър Басарбовски били поставени в патриаршеската катедрала „Св. св. Константин и Елена“ в Букурещ, където са и до днес.
Твърде малко се знае у нас за чудесата, които извършили мощите в трудни за румънския народ времена. Информация за това дават румънски изследователи. Те описват голямата епидемия от бубонна чума през 1812 - 1813 г., когато във Влашко умират 90 000 души. Нямало ефективно лечение, а в началото на XIX век в Букурещ имало само две болници. На обикновените граждани на столицата било разрешено да напуснат града едва след 1 август 1813 г. Крайно изтощени от бедствието, жителите потърсили помощ от мощите на Димитър Басарбовски. Те били изнесени от църквата, шествието минало по улиците на града и чумата спряла.
Това не е единственият случай, когато мощите на българския светец са помагали на населението на Букурещ. През 1831 г. във Влашко избухнала ужасна епидемия от холера. Когато били изчерпани всички средства за предотвратяване на разпространението на болестта, била потърсена помощ от Димитър Басарбовски. По искане на генерал Павел Киселев, временен управител на Молдова и Влашко, мощите на светеца били изнесени от църквата. Вярващите паднали на колене пред тях и произнесли горещи молитви за спиране на епидемията. След това броят на мъртвите започнал да намалява и скоро холерата съвсем изчезнала. Споменава се също и за чудо, извършено по време на голяма суша през 1827 г., когато населението във Влахия било изправено пред глад. Мощите били изнесени от храма, а след литията и отправените молитви към Бога веднага паднал проливен дъжд.
От онези далечни години жителите на Букурещ вярват, че българският светец закриля техния град. Димитър Басарбовски е канонизиран за светец от Румънската православна църква на 27 октомври 1955 г. и оттогава той се почита като покровител на Букурещ. Казват, че мощите му и днес вършели чудеса.
Икона и частица от мощите - дар от Румъния
Басарбовският скален манастир притежава частица от мощите на св. Димитър Басарбовски, вградена в голяма икона с неговия лик. Ценният дар е от Румънската православна църква и е направен на 27 октомври 2005 г.
След като Румъния и България влязоха в Европейския съюз едновременно на 1 януари 2007 г. и границите „паднаха“, много румънски поклонници започнаха да посещават манастира край Басарбово, за да видят къде е минал земният път на почитания от тях светец. До килията на Димитър се стига по 48 каменни стъпала. До нея е скалната църква с дърворезбован иконостас. Тук много често вярващите оставят монети. В потъналия в зеленина двор се намира кладенецът, който според преданието е изкопан от самия Димитър Басарбовски. През 2015 г. отвори врати нова църква, наречена „Свето Преображение Господне“. Също в по-ново време сред скалите бе изградена красива камбанария.
Лития в Букурещ за избавление от COVID-19
По време на пандемията от COVID-19 мощите на св. Димитър Басарбовски бяха изнесени за пореден път от катедралния храм „Св. св. Константин и Елена“. Румънският патриарх Даниил се вслуша в гласа на вярващите за помощ от светеца, помагал на жителите на Букурещ в дни на сериозни изпитания. Литията с мощите спря на няколко места, включително и пред болници за лечение на болни с COVID-19, където свещеници отправиха молитви за спиране на пандемията. Литията не бе обявена предварително заради извънредните мерки в Букурещ и за да не се струпват хора на едно място, но много румънци, станали случайни свидетели, направиха снимки и ги разпространиха в социалните мрежи.
Жанета Йорданова
