Б их казал, че съм най-големият колекционер на соцавтомобили. Това е много труд, хора, пари, твърди прехвърлилият 50-те години бивш спортист от Варна Цветан Атанасов. Създателят на ретро музея години наред сам събира всичко, което днес може да се види в зала с площ от 4000 кв. м. Как обаче един човек успява да събере всички тези вещи сам? "Когато обичаш нещо, не е трудно. Но работата е много и усилена. Скъпо е… финансово и емоционално“, казва Цветан. Той има две деца - син и дъщеря, които се надява да продължат пътя му.
Първата
Преди 25 години се сдобива с първата си ретро кола - ВАЗ 2101 „Жигули“. Допадат му оранжевият цвят и автентичният й вид. Тя е уникално запазена и нито за миг не се замисля дали да я купи. Първата покупка слага и началото на уникалния музей, който днес събира хиляди посетители. „Взех колата от един дядо. Той отвори багажника, който изглеждаше като чисто нов, и ме увери, че там е слагал единствено чехлите на бабата. Личеше си, че говори истината... Прибрах се с колата до Варна и започнах да я карам в събота и неделя за удоволствие. Хората ми се радваха, някои ме поздравяваха с усмивка на лице, снимаха ме. Автомобилът наистина изглеждаше като чисто нов и това предизвикваше най-голямо учудване и реакции. Харесваше ми да се наслаждавам, шофирайки моята прекрасна жигулка. Обичах дори специфичната миризма, каквато имат тези автомобили. Не след дълго си купих и един много запазен „Вартбург 353“, който беше като току-що излязъл от завода. И с него се разхождах за удоволствие и предизвиквах същите емоционални реакции у хората. Лека-полека след първата година колите ми станаха около 20 и всички бяха в перфектно състояние.
Парад
След това ме поканиха на един ретро парад във Варна. В началото отказах, защото участниците бяха все сериозни колекционери и притежаваха световни марки като „Мерцедес“, „БМВ“, „Рено“, „Пакард“ и други стари западни автомобили. Чувствах, че не ми е мястото там, но в крайна сметка отидох от любопитство и се наредих в края на редицата. Автомобилите бяха около 50 от цяла България. Забелязах, че участниците в парада започнаха да се радват на моята прелестна жигула. Наобиколиха я и започнаха неспирни коментари за автентичния й вид и състояние. Денят мина неусетно бързо, понеже цял ден си говорих с много хора. Те разказваха истории за техните първи семейни коли, нахлуваха спомени, имаше усмивки по всички лица... Виждах радостта на хората и какви емоции предизвиква един такъв автомобил, с който са израснали... И тогава за пръв път ми мина мисълта да направя музей.
Колекционерство
Продължих да купувам автомобили само от соцпериода и за няколко години те вече бяха около 200. Не забравих и мотоциклетите, които също стигнаха до 100, както и велосипеди, играчки, техника и аксесоари от социализма, хиляди артефакти от нашето детство и минало... Оказа се, че колекционерството е заразно нещо и не можеш да спреш току-така. В един момент уникално запазените автомобили станаха вече рядкост и днес е вече живо чудо, ако попаднеш на нещо добро, казва колекционерът. Според него хората идват във Варна на почивка... и заради Ретро музея. Много е интересно човек да се потопи в такава атмосфера. Особено хора, които са живели във време, в което всички изложени артефакти са били в употреба.
Восъчните фигури на Живков, Брежнев и Тръмп сред експонатите
Завръщане в миналото предлага и Музеят на восъчните фигури, в който има над 70 експоната. Специален акцент в колекцията са восъчните фигури на големите личности на епохата - Тодор Живков, Леонид Брежнев и Фидел Кастро, Доналд Тръмп, Бойко Борисов, но и любимци на народа като Емил Димитров, Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Лили Иванова. Сред тях са и световни идоли като Христо Стоичков, Лео Меси, Ал Пачино и Робърт де Ниро, Джъстин Бийбър и Бионсе, Владимир Висоцки... „В двата музея на „Мадам Тюсо“ в Истанбул и Прага, взети заедно, има по-малко фигури“, горд е с постижението си Цецо. Надявам се някое от днешните деца пък след 20 години да направи музей на настоящата епоха.
Добромир Радушев
