Т елевизионен продуцент от Бруклин събира трюфели и вари ракия от череши в кюстендилското село Шипочано. Атрактивната Кейси Ангелова пристига със съпруга си Ангел от Ню Йорк, където се раждат двете им дъщери. Имат и син – Гейбриъл Ангелов. В далечен Ню Йорк Кейси е била телевизионен продуцент. Всекидневието било забързано и времето не стигало за нищо. „Беше много интересно, аз харесвах работата си, но тя не е за жена, която има деца. Трябваше да работя по 12-14 часа, просто нямаше как. Трябва да си сам и да не те интересува нищо освен работата“, обяснява Кейси. Така тя заедно със съпруга й, който е българин, взимат решение да се върнат в родния му край в Кюстендилско. На американката й допада предложението да се преместят и да живеят в село Шипочано, където ще имат повече време за децата, за близки, роднини и приятели.
Кейси и Ангел се радват на три деца и успешен бизнес в земеделието в Кюстендилско.
Гюешево
Кейси е семейна от 20 години, като 16 от тях прекарва в Кюстендилско. „Хареса ми идеята нашите момичета – Мая и Боряна, да пораснат в Кюстендил. В Ню Йорк децата не могат да играят на улицата сами. Живеят далече, просто не им е хубав животът“, категорична е американката. Преди да стане семейна, тя казва, че мечтаела за къща в Манхатън, за хубава работа, заплата, ресторанти и забавления. След раждането на двете й дъщери обаче приоритетите й се променят. Решението за заминаването й в България не е посрещнато добре от семейството. За близките на Кейси Америка е №1, а нейната мечта била да пътува, да научи български, да пробва нова храна, нови неща и успява. „Въпреки че минаха толкова години, близките все още не могат да свикнат, че живеем тук. Всеки път моя баща ме пита кога ще се върнете, а аз му отговарям, че няма шанс. Ние сме щастливи, много щастливи тук“, казва усмихната жената.
Ангел заедно с едно от кучетата вадят трюфели.
Дестилация
Кейси пристига със семейството си в България през 2006 г. Казва, че до този момент не е опитвала толкова вкусни плодове и зеленчуци. „В Америка зеленчуците просто нямат вкус, а тук те са най-хубавите. Аз отглеждам много домати и имам билки. Всякакви варианти на билки. А отскоро започнахме да правим ракия и то не каква да е, а черешова“, обяснява Ангелова. За Кюстендил тя казва, че е столицата на черешите и не е имало как да не вкарат продукта и в дестилирането на ракия. Идеята й идва преди 5 години. Семейството отглежда в Горна Гращица 10 декара с череши. „Имаше една година, през която изкупната цена беше много ниска. Като платим на берачите, за нас не оставаше нищо. Тогава имахме 3 тона по дръвчетата. Бях категорична, че няма да я оставим, а ще я оползотворим. И така направихме ракия за домашна консумация“, разказва американката. Тя е категорична, че най-важното при производството на огненото питие са казаните. Семейството вече разполага с два от по 250 литра, където варят черешовата ракия, искат да правят водка от череши. Идва й идея да произвежда джин, за който ще използва български билки, които самата тя отглежда. „За първи път пробвах българска ракия на една сватба в Америка, още тогава ми хареса. Имаше невероятен аромат. Така през годините решихме да започнем и ние да я произвеждаме. Просто търсехме различни възможности, а тук тях ги има. Те са в развитието на земеделие, овощарство, във всичко. Започнах да се уча как да отглеждам биозеленчуци, плодове. Да се уча да приготвям български ястия“, продължава разказа си Ангелова.
Деликатес
Кейси и съпругът й Ангел Ангелов създават градина с лешници, но не какви и да е, а специални, пълни с трюфели. „Те са един деликатес, много хубав и много скъп. Те растат на корените на дръвчетата. Имаме и кучета, които, когато са готови, ги изваждат. С цялата дейност е ангажиран съпругът ми“, обяснява американката. През 2013 г. те засаждат 800 лешникови дръвчета и вече събират реколта от трюфели с помощта на кучетата Клер и Лара. Сортът е зимен – от началото на декември до края на март. Най-големият трюфел, който изваждат през годините, е 185 грама. „Има си категория за трюфелите, когато е повече от 25 грама, е категория А, а по-малките си ги ядем вкъщи. Първият трюфел, който намерихме, беше доста по-късно, а именно през 2018 г., просто като започнахме този проект, знаехме, че ще трябват между 5 или 10 години. Нещата стават бавно, но после няма как да не им се радваме“, категорична е Кейси. Тя съветва българите да останат в родината си и да използват възможностите за развитие такива, каквито тя ги е открила през годините. „Идеята да отидеш в Ню Йорк е много привлекателна. Проблемът е, че там няма този живот. Отидеш ли, ще работиш или като общ работник, или като току–що завършил. Няма я обаче свободата и всичко, което имат тук. Неслучайно аз избрах България за мой роден дом, тук живеят и децата ми, посещават български училища и са щастливи“, казва още усмихнатата американка, която замисля още и различни проекти за реализация в Кюстендилско.
Семейство Ангелови сключват брак в Америка, но се връщат в Кюстендил, където развиват успешен бизнес.,
Северина Димитрова
