П ървата книга за успелите търновци по целия свят написа историкът и бивш зам.-кмет на Велико Търново Иван Панайотов. В книгата му са включени цели 52 личности от различни сфери на обществения живот - култура, политика, наука, спорт.
Идеята хрумва на Джовани, както го наричат приятелите му, преди 20 години, но той пристъпил към реализирането й едва преди две години. Някои от героите му са известни и популярни не само в старата столица Търновград, но и в цяла България, а за други не се знае почти нищо и едва сега историкът ги изважда от мрака на забвението. „За съжаление една голяма част от тях са мъртви, и то в чужбина, а днес в родината им за тях не се знае нищо или почти нищо. Затова искам да направя така, че чрез книгата и написаното в нея хората да научат и да знаят повече за тях”, споделя Иван Панайотов.
Като че ли най-голям в книгата за успелите търновци е броят на културните дейци. Сред тях са оперните изпълнители братята Спас и Венко Венкови. Първият е пял на най-известните и престижни световни сцени, като Миланската скала и Метрополитън опера в Ню Йорк. Кариерата и професионалното му развитие са наистина феноменални. Като дете е самоук цигулар. Завършва правни науки и работи като юрист в родния си град. Едновременно с това е и цигулар, а след това и певец тенор в Оперетния театър във Велико Търново. През 1963 г. постъпва в Държавната опера - Русе.
Две години по-късно вече е в ГДР, където кариерата му продължава във възходяща линия. От 1984 до края на кариерата си през 1992 г. е артист на свободна практика. Умира през 2013 г. в Австрия. Брат му Венко започва да се занимава с пеене на 19 години, докато учи във Виена финанси. Само след година и половина вече е назначен за солист на Виенската държавна опера с най-високата заплата за онова време. Иван Панайотов отдавна иска да бъде поставена паметна плоча на родната къща на братя Венкови, която е в центъра на Велико Търново. Идеята му обаче не среща разбиране и поддръжка от управляващите старата столица и за огромно съжаление тя все още не е реализирана.
Освен братя Венкови в книгата на Иван Панайотов са намерили място и две оперни певици. Мариана Пунчева дава 1 млн. долара за построяване на сцена на Летния театър в старата столица. Мечтата й е да направи конкурс за млади оперни певци. Успява да реализира само първото издание на конкурса. „Беше избрана и за почетна гражданка, но се опитаха да я изиграят. Общината взе парите, но не направи нищо и тя я осъди. Върнаха й парите, но за да й отмъстят общинарите, й отнеха почетното гражданство”, разказва авторът. Другата включена оперна певица в книгата е Тодорка Бонева, която приема артистичното име Дорита Бонева. Разнищването на историята й от историка Панайотов е истинска сага.
„Моя колежка от музея познаваше една нейна братовчедка, съпругата на поета Любомир Левчев. Чухме се по телефона, но жената беше много възрастна, а информацията, която ми даде, беше оскъдна. Това, което разбрах, е, че след 1944 г. Дорита Бонева заминава за Аржентина при своя племенница. И ми каза града - Росарио. Оказа се, че в Аржентина има два града с това име. Избрах по-големия, където се предполага да има опера. Говорих със зам.-кмета и от него разбрах, че Дорита била в страната до 1952 г. и след това е заминала за Европа.
От друго място пък научих, че се е установила във Виена, където е и починала на преклонна възраст. Дорита Бонева е била много красива и много известна. Била е Мис Унгария през 1949 г., женена два пъти – за унгарски скулптор и за аржентинец, но нямала деца. Родена е на 2 януари 1912 г. в Търново. Едва 6-годишна нейното семейството се мести в Будапеща, където момичето завършва през 1937 г. Музикалната академия. Гастролира като оперна певица в много страни, а пресата пише повече от ласкави отзиви. Освен оперните партии тя изпълнява с много любов и български народни песни. Дорита Бонева участва в няколко унгарски филма. При едно от идванията си в България в Търново тя участва в българо-унгарската кинопродукция „Унгарска рапсодия“, където играе главна роля. След Втората световна война Дорита емигрира в Аржентина. Там участва с голям успех в оперните театри на Буенос Айрес и Ла Плата.
Сред музикалните таланти, включени в книгата на Иван Панайотов, е Месру Мехмедов, който през 1969 г. печели конкурса за диригенти в Ню Йорк с председател на журито самия Ленард Бърнстейн. Композиторът е толкова впечатлен, че го кани за помощник. За съжаление талантливият българин загива на 36-годишна възраст при самолетна катастрофа в Цюрих през 1971 г. Най-младата личност, намерила място в книгата, е цигуларката Нели Моцинова, печелила конкурса „Паганини” и имала невероятния шанс да свири с цигулката на великия цигулар. Извън света на музиката в книгата е включен и художникът Васил Иванов, познат като Пикасо на керамиката, за когото във Франция има музей.
Извън света на културата заслужава да се отбележи историята на Светлозар Раев, първия български посланик при Съвета на Европа от 1992 до 1998 г., посланик при Светия престол във Ватикана и на Малтийския орден в Рим. Той е син на Димитър Раев, адвокат и кмет на Търново през 20-те години на XX век и управител на Скопска област по време на българското управление на Вардарска Македония, успял да спаси над 100 евреи. Майка му пък е внучка на легендарната Бяла Бона – съратница на Стефан Стамболов. Животът на Светлозар Раев е доста драматичен.
През 1964 г. той заминава за Прага по покана на Съюза на чехословашките художници. По пътя обаче неочаквано се отклонява за Виена, където получава политическо убежище, но това струва раздяла със съпругата му. През следващите 25 години работи във Виена, Париж, Кьолн, Бон. Той е един от хората, които съдействат за посещението на папа Йоан Павел II у нас през 2002 г.
В книгата на историка на Иван Панайотов са включени още десетки повече или по-малко известни личности от Велико Търново с невероятни съдби, които тук остават в тайна. Книгата все още не е излязла от печат, тъй като в момента авторът й набира средства за издаването й.
