0

Н ай-възрастната парашутистка и бънджи легенда у нас приключи с летенето. 87-годишната варненка Пенка Балева, която смая цяла България, а и света със своите подвизи на доста години след средната възраст, има зад гърба си близо 40 бънджи и 15 тандемни парашутни скока. Наричат я още „дъщерята на мостовете“, „царицата на въздуха“ и „небесната принцеса“. 
До броени дни тя ще навърши 88 години. Заради здравословното си състояние обаче Пепи, както я наричат повечето близки хора, ще стои здраво стъпила на земята. 

Пандемията 

„За съжаление не съм добре. Миналата година изкарах много тежко пандемията и още не мога да се възстановя. На апаратно дишане съм, не ми достига кислород. Не мога дори да изляза от дома“, споделя царицата на адреналина. Съпругът й, морският капитан Стефан Балев, също се разболял от коварния вирус и на 12 януари тази година си отива от този свят. „Мъжът ми много ме обичаше и се съгласяваше с мен за всичко. Горкият, как ли е треперил, като отида на моста или на летището“, връща лентата назад Балева. Признава си, че от дете е мечтаела да лети. Вероятно затова като съвсем малка скочила от втория етаж на семейния дом в Дряново и оцеляла по чудо. Животът обаче я завъртял в друга посока. Завършила акушерство във Варна, омъжила се за най-красивия морски офицер в града, родила двама синове, които са музиканти, но не живеят в България. Най-много мрази да я наричат баба. „Аз съм баба на тримата си внуци и на внучката си“, сърди се Балева, чийто дух на боец е несломим. 

Запалването 

Запалва се по спортовете с адреналин след 67-ия си рожден ден, когато на 2 август 2002 година за първи път нахлузва предпазните колани. Отива на Аспаруховия мост, застава на парапета на 52-метровата височина, поздравява Варна, родното Дряново, България и с разперени като криле ръце скача. Посветила първия си скок на любимата си внучка Юлия. Признава, че за бънджи скоковете научила случайно от обява. Поразпитала по телефона организаторите и се записала. В деня, който й определят от клуб „Адреналин“, Пепи отива на моста със своята приятелка Мариана. „Дето се казва, ако се случеше нещо с мен, да каже на близките ми какво е станало“, спомня си щурата варненка.

Първият опит за летене на Пепи изненадва близките й, но и самите адреналинци, които организират скоковете от Аспаруховия мост. Вечерта момчетата, които приготвят желаещите за невероятното усещане на скока с бънджи, носят в офиса на клуба декларациите на тези, които са скачали през деня. Такива документи се попълват задължително преди всеки скок. Там се декларира, че скачаш по собствена воля и знаеш рисковете. Тогава момчетата виждат, че една от жените, която е скочила, е на 67 години, но никой не можел да повярва. На другия ден Балева отива в клуб „Адреналин“, за да вземе снимките от скока. Заради младежкия й вид адреналинци не поискали да повярват, че тя е жена на 67 години и че е скачала с бънджи. По-късно скача в тандем и с парашут, като след скока от 5000 метра записват Балева сред десетте най-достойни варненки. 

Горещо 

Скокът е в най-горещия ден на 2016 година над летището край Монтана. Въодушевена след успешното приземяване, Пепи коментира, че е повече от щастлива, че още веднъж е успяла да надскочи себе си на прекрасната 81-годишна възраст с 15-ия си тандемен парашутен скок. По традиция тя посвещава скока си на цяла България, на Варна и всички варненци, както и на родното красиво кътче на България - Дряново, откъдето тя носи белезите на балканския си бодър дух. „Когато скочих от 5000 метра в тандем с Мечо, се вълнувах точно толкова, колкото и при първия скок от Аспаруховия мост. Лицето ми беше в лед, горе беше много студено и мразовито. С падането, първоначално свободно, докато се отвори парашутът, изпитваш чувството, че наистина летиш, и то с 220 км в час. Когато се разтвори парашутът, започваш плавно да се спускаш към земята. Никога не скачам със затворени очи, винаги съм усмихната дори и когато реших да се пробвам след прекарания инфаркт и сърдечната операция за поставянето на три байпаса. 

Скочих 3 пъти от 3000 метра и бях сигурна, че ще успея“, споделя Пепи. Не крие, че преди всеки скок от високото - дали е от Аспаруховия мост, дали от самолет на височина 3000 или 5000 метра, се моли на Бог или на някаква космическа сила, която я пази. „Има някаква космическа сила, която движи всичко. Усещам я с цялото си същество. Това да ми помагат хората, да ме обичат, е Божия работа“, допълва преродената жена птица. 

Балон 

Летяла е с балон, с делтапланер, но твърди, че скачането с бънджи е като голямата любов. Срещаш я, изгаряш и се успокояваш. Има ли лошо предчувствие, никога не насилва съдбата си. И на първия, и на последвалите още близо 40 скока с бънджи Балева признава, че изпитва не толкова страх, колкото несигурност, докато се качи на парапета. „После... после се хвърляш и летиш под тежестта на тялото си свободно и изведнъж въжетата, които те осигуряват, дръпват тялото ти и то започва да се люшка с главата надолу. Това просто не може да се разкаже, това е усещане, което може да се усети само ако полетиш“, обяснява летящата дама. Влиза и в клуба за екстремни спортове „Адреналин“, където младите я посрещат изключително сърдечно. Скачала е от Самоводския мост във Велико Търново, над пещерата Проходна край Карлуково и от най-високото място за бънджи скокове на Балканите - 120-метровия мост на магистрала „Хемус“ край Витиня. Сред най-големите й постижения е рекордният й скок от 192-метров мост в Австрия, който е обявен за един от най-страшните за подобни изживявания. 

Инфаркт 

„Направих го с инфаркт на миокарда, с 3 байпаса, с диабет, със саката ръка. Никой не разбра. Постигнах го с волята си за свобода. Тогава австрийските медии ме нарекоха некоронованата кралица на Тирол. Наистина се чувствах кралица“, спомня си Балева. Помощ за осъществяването на този полет оказва неин съученик, с когото като малка разделила закуската си в междучасието. „Когато ме откри след много години, ми призна, че съм му дала най-вкусния залък. Когато дадеш, доброто винаги се връща“, убедена е Пенка. Затова въпреки малката си пенсия тя често събира пари и ги дарява на хора в нужда. Обича да се облича в бяло, затова и екипът й за скокове също е изцяло бял. Близките на Пепи знаят това и по специални поводи винаги й поднасят букети с бели цветя. Заради жизнеутвърждаващия дух и смелостта й Пенка Балева получи през годините почетния знак с лента на кмета на Варна. Има още куп други награди, но казва, че „бънджито е първото и последното, което направих - то ми е слабостта“. Сега заради последствията от коварната болест е в дома си, като птица с прекършени криле. Духът й обаче остава несломим!