0

П реди дни решение на две комисии в Столичния общински съвет за издигане паметник на инж. Иван Иванов, най-дълго управлявалия кмет на София, възбуди реакцията на еврейската организация „Шалом“ и нейния говорител Леа Коен. 

„Масло в огъня“ наля и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който след среща с еврейската общност, сред която бе и депутатът от ПП-ДБ Даниел Лорер, призова съветниците от партията да гласуват против паметника.

ЗАБРАВЕНАТА ИСТОРИЯ: Хитлер искал Македония да е част от България! (СНИМКИ)

Съветникът от „Синя София“ проф. Вили Лилков е инициатор паметникът на знаменития софийски кмет да бъде издигнат до метростания „Стадион „Васил Левски“, където на 23 април 1933 г. бликва водата от Рилския водопровод, проектиран от инж. Иванов. Автор на паметника е великотърновският скулптор Борис Борисов. 

Обвинения

Още на 27 октомври 2016 г. изпълнителното бюро на Организацията на евреите „Шалом", сезирана от журналистката Леа Коен, заседава и излиза със становище, в което обвинява инж. Иванов в нацизъм и антисемитизъм.

Според тях той е съден от 7-и състав на т.нар. Народен съд, който съди обвинените в гонения на евреите. Като доказателства от „Шалом“ цитират и негови изказвания по времето на управлението му, ходил е на рождения ден на Хитлер. Както и че по това време са именувани софийски булевард и улици на Хитлер и Мусолини.

От „Шалом" наблягат, че с негово участие Комисарството по еврейските въпроси съгласува заповед за въдворяване на евреите от София в гето, след което те са изхвърлени от домовете им. Сега тези твърдения бяха повторени с настояване паметник на инж. Иван Иванов да не бъде издиган.

Отговор

Проф. Вили Лилков нарича тези твърдения нелепи. Той прилага документи, в които ясно се посочва, че арестуваният вече кмет на София не е съден за нацистка или антисемитска дейност от 7-и състав на Народния съд, а от 4-ти състав, който съди военни лица. Проф. Лилков посочва, че кметът инж. Иванов е канен на рожден ден на Хитлер по протокол като официално лице – кмет на София – в момент, в който България е съюзник на Германия. 

Свидетелство

Когато Народният съд заседава през март-април 1945 г., постъпва доклад, по-точно свидетелство, от „Обществена безопасност“, в който пише следното: „Бившият кмет на столицата принадлежи към онази група от наши общественици, които са били в малцинство, но могат да се нарекат почтени. По убеждение той е националист без ярко определение към някоя партия.

Инж. Иванов е убеден монархист и германофил, но трябва да се подчертае, че никога не е бил привърженик на националсоциализма. Официалните германски служби не го долюбваха по простата причина, че знаеха за неговото до известна степен отрицателно становище спрямо националсоциализма. ГЕСТАПО му нямаха доверие. Според тях бил комунист, въпреки че той не е бил такъв. И че няма положително становище към националсоциализма и затова го смятаха за покровител на комунистите“.

Начало

Иван Иванов е роден на 14 юли 1891 г. в Сливен  в заможното семейство на полк. Никола Иванов. Учи в Стара Загора, след което записва Военното училище в София. Прекъсва и заминава за Мюнхен, където учи в Техническия университет.

През 1913 г., незавършил образованието си, се връща и се включва доброволец в Междусъюзническата война. Служи в инженерните части. Въпреки смъртта на баща си, загинал в битката при Дойран, майка му настоява Иван да се върне в Мюнхен и да довърши образованието си. 

След дипломирането си през септември 1915 г. е назначен на работа в пътно-паважното отделение на Софийската община. През 1917 г. е мобилизиран и изпратен в пионерните части на Школата за запасни офицери в Княжево. През януари 1918 г. заминава за фронта. В Македония ръководи строеж на жп линия.

Тръбопровод

През есента на 1919 г. началникът на отделение „Водоснабдяване и канализация“ инж. Христо Танев го кани отново на работа в Софийската община. През 1925 г. парламентът приема Закон за строителството на водопровода „Рила-София“. Задачата е възложена на младия инженер - той проектира и ръководи  изграждането на това сложно за времето си съоръжение. Инж. Иванов остава завинаги в паметта на града, защото софиянци ползват най-евтината планинска вода, доведена по тръби в канал от Рила планина. 

АРХИВИ: Софиянци опразват града след първата бомбардировка (СНИМКИ)

Водопроводът се строи 8 години и е тържествено открит на 23 април 1933 г. на построения също под ръководството на инж. Иванов басейн на столичния стадион „Юнак“.
Година по-късно по препоръка на министър-председателя Кимон Георгиев и с указ на цар Борис III инж. Иван Иванов е назначен за кмет на София.  

Успехи

В историята на София инж. Иван Иванов остава като най-успешния кмет, а неговото управление  през 1934-1944 г. се нарича „Златните години на столицата“.

По това време са построени Телефонната и Съдебната палати, сградите на Българската народна банка, Столична община, Музикалният театър, Народната и Столичната библиотеки, зала „България“, Министерството на отбраната, както и къпалнята „Мария Луиза“. Облагородени са Борисовата градина и Южният парк, а коритата на Перловската и Владайската реки са облицовани с камък. Открит е паметникът на патриарх Евтимий на едноименния столичен булевард, павират се улиците на столицата. Завършена е сградата на Ректората на Софийския университет.

Създава се Общинска полиция, Общинска банка, Спешна помощ, строи се Общинска болница и инфекциозно отделение към нея. Общината приема програма за строителство на жилища за бедни и малоимотни граждани.

По негово време се създава и т.нар. Голяма София. Селата Княжево, Горна баня, Надежда, Бояна, Драгалевци, Слатина, Подуяне и др. са приобщени и стават квартали на големия град. През 1941 г. се пуска първата тролейбусна линия от Княжево до Горна баня. По негово време се приема Общият градоустройствен план на Столична община. 

Арест

Идва 9.IX.1944 г. и кметът е арестуван. Осъден е на доживотен затвор. В началото е хвърлен в Софийския централен затвор, където е пребиван и унижаван. Присъдата му е намалена на 15 години строг тъмничен затвор, а през 1946 г. е помилван. Властта се обръща към Москва с молба да им изпратят специалисти за построяването на язовир край столицата.  Отговорът е: „Вие си имате хидроинженер на световно ниво“.

Макар и от килията, той се справя с проектирането на язовир „Искър“ независимо от тежките затворнически условия. През 1956 г. язовир „Искър“ е открит помпозно под името „Сталин“. Инж. Иван Иванов нито е поканен, нито името му се споменава в приповдигнатите речи на ораторите. Съзидателят на София умира на 20 юни 1965 г.