К няз Лобанов -Ростовски разказва неговата историческа версия за войната.
„Русия загуби Кримската война, наложени са й санкции. Забраняват да има черноморски флот, армия и въоръжение. За да превземете Цариград, ви трябва флот и армия. Идва Априлското въстание и ужасите на башибозуците. Руският народ се възмущава чрез пресата, което стига и до императора. Обявява се война на Турция - така без пари, без армия. И доказателствата, че няма оръжие, са картини от това време, където опълченците на Шипка употребяват камъни. Русия печели войната с цената на хиляди човешки жертви. Ген Скобелев три пъти опитва да вземе града, но губи 6000 човека. Проваля се като генерал. Императорът праща инженера ген. Тотлебен. Той е първият, който пише стратегия. Погледнал крепостта и разбрал, че с оръжие не ще може. Построяват ров и обсаждат. След 3 месеца заради глад и студ гарнизонът от 42 000 турци се оттегля.“
- Княз Лобанов-Ростовски, у нас сте, за да участвате в отбелязването на 144 г. от обявяването на Руско-турската война и Плевенската епопея. Кое е най-важното историческо послание, което отправяте?
- Дойдох по лична покана на лидера на партия АБВ г-н Румен Петков. Той ме счита като историческа връзка за честването на Освобождението на България поради това, че моят роднина княз Алексей Борисович Лобанов-Ростовски е подписал Константинополския мирен договор с Турция, който позволява създаването на Княжество България. Берлинският договор не го е позволявал. Султанът писал писмо на императора да му прати като посланик в Цариград Лобанов-Ростовски. Именно князът го убеждава да създаде княжеството. Това е негова заслуга заради личността му и приятелството му със султана.
- В София беше представена книгата на Сергей Галани, в която сте прототип. Изречението „Моята родина е България, моето отечество е Русия“ в нея ли е записано?
- Не съм много сигурен. Мисля, че тези думи ги каза Румен Петков, като ме цитираше преди 2 г. по време на честване на Плевенската епопея. Това е ключов град не само за България, но и за Европа. Потвърждение за това е, че само в Лондон има 4 улици, които носят неговото име – Плевен стрийт, Плевен гардън, Плевен плейс и т.н. В цяла Англия има 23 улици кръстени на този град. Вижте, Русия влезе във войната само по морални човешки причини. Когато императорът получи доклада за зверствата на башибозуците през април, той толкова се възмути морално, че написа само две думи „Освободете България“. Страната загуби 145 000 души убити и пет пъти повече умрели от болести и простуди. Каквото и да казват сегашните политици и умните историци и академици, има неоспорими факти. Русия не беше готова за войната и независимо от това, благодарение на огромните човешки жертви спечели.
- Прототип сте в още една книга - на Никола Филипов, в която се твърди, че родителите ви са били шпиони на САЩ, СССР и Англия, а вие на Франция. Княз Ростовски, вие чий шпионин сте всъщност?
- Да, да (смее се) звучи все едно съм ченге, и то в много страни. В зависимост от режима местните ченгета обявяваха семейството ми за агенти на различни държави. В книгата пише, че съм френски шпионин. Това е първият документ, където като 14-годишен ме уличават като агент на Франция.
- А вие бяхте ли?
- Оставям го на документите на Държавна сигурност, които дават още, че съм агент на САЩ, на Русия, може би и на други държави. Виждам, че ме гледате много изненадано. Ще ви обясня как се обосновава това. Понеже бях приятел с ръководителите на разузнаванията на велики държави. Но аз ги познавах, защото по случайност попаднах във висшето общество на САЩ и Европа. По своя статус съм част от номенклатурата на много страни.
- Политически пристрастен ли сте?
- Не. Аз съм аполитичен. Едно време се познавах с много от ръководителите на президиума на БКП. Знаете ли, че аз организирах и първия международен заем, който България взе от чужбина по решение на другаря Тодор Живков. Той беше добър домакин и хитър човек. Разбра логиката ми - вземайте пари назаем, когато не ви трябват, защото може да ги върнете. Неизбежно в историята на всяка страна има моменти, когато й трябват пари. Когато имате вече връзка със злите капиталисти, вече няма да ходите да ги молите, а те с удоволствие ще ви дадат. Той прие тази логика, а на мен ми се удаде да направя първия синдикален заем на България.
- Вие сте роден в София, завършили сте тук средното си образование. Баща ви обаче е убит в лагер. Това не ви ли кара да мразите комунистите и режима им?
- Мразя го, винаги съм го мразил и винаги открито съм говорил както в Съветския съюз, така и тук. За щастие като човек, който даваше пари назаем на Съюза, работейки в американската компания „ДеБиърс“, изкупуваща съветските елмази, имах връзка с директора на КГБ Андропов. Така че имах „покрив“ на висше ниво. Долу ченгетата ме следяха, но никога не са ме арестували, никога не са ме били. Те ме презираха, ненавиждаха ме, виждах го в очите им, но знаеха, че шефът им ме познава и беше по-важно за Русия да получи парите. При Горбачов, когато никой не беше готов да отпусне заем на Русия, „ДеБиърс“ отпусна 1 млрд. долара и го спаси финансово. Вероятно ченгетата и сега ме презират заради класовото ми различие и свободомислието.
- Вие обаче сте арестуван, когато сте едва 11-годишен, и то в България?
- Да, но бях арестуван не в България, а на гръцка територия, където българските граничари навлязоха, за да ме задържат.
- В спасяването ви от българския затвор, където лежите близо 1 г., има пръст и генерал Дьо Гол. Разкажете ми повече?
- Има, косвено. През войната един от неговите съратници - Ромен Гари, и брата на майка ми воюваха заедно с ген. Дьо Гол. Когато той взе властта във Франция, направи чистка на министерствата и на ключови постове назначи военните си съратници. Той изпрати Гари в посолството в София. Интересното е, че той ходеше с униформа без пагони, а не с костюм. Беше много нахакан човек.
- Връщате си българското гражданство преди две години, когато сте на 82 г. Защо чакахте до тогава?
- Защото нямах причина. Когато г-н Петков се запозна с мен, реши да ме покани в България. Сметнах, че ще е по-уместно да имам гражданство, за да мога нахакано да се изказвам в България като българин, а не като чужденец, така да ги затапвам (смее се). Даже гласувах веднъж - на 4 април. Стоях на опашка пред посолството в Лондон.
- Връщате се в България преди много години по покана на вашия съученик и приятел Любомир Левчев. Как успя да ви придума?
- Не, първия път беше по-хитро. Беше ме шубе през 1964 г. Бяха минали девет години, откакто бях заминал. Забелязах, че има полет Букурещ-София-Атина. С 1-часов престой в София. Тогава летището беше една барака и покривът беше тераса, където хората идваха да зяпат самолетите. Транзитният салон имаше врата към коридора на пристигащи. Аз пратих жена ми, която беше дъщеря на тогавашния френски зам. генерален секретар на ООН, да дойде два дни по-рано и да събере всичките ми познати. Те се събраха на терасата. Аз излязох и се видях с всички. Имаше пазач с шмайзер. Тогава говорех на четири езика - на български, френски, английски и руски, защото приятелите ми бяха от различни държави. След това през 1974 г. питах в консулството в САЩ, ако отида в България, ще ме пуснат ли да си тръгна. Получих писмо в банката, в която работех, че ще мога. Така дойдох в София и направих предложението на народната банка. Знаех, че ме следят, защото забелязах ченгетата.
- Как ги забелязахте?
- Бях с двама колеги американци. Направихме маневра. Има много красиви стълби в народната банка, знаете. Ние вървим, ченгетата зад нас. В един момент се спряхме и бързо заслизахме надолу, като се сблъскахме с тях. Ние знаехме защо ни следят, защото направихме визита при американския посланик. Не може банкери да идват и да не се отбележат в посолството. В разговора с шефа на външнотърговската банка той ни попита: „Как беше вашата визита при посланика“. Това ни потвърди ясно, че ни следяха.
- Знаете ли, че България направи в последните две години големи операции срещу руски шпиони?
- Аз много следя тази тема. Може би българската разузнавателна дейност да е достойна, нямам опит, но имам очевидно доказателство, че има беззаконие в България, защото като се направят обвиненията за шпионска дейност, делата се бавят. Трябва да има бързи присъди. В Англия видяхте руски агенти убиха човек, имаше доказателства, съдът ги осъди. Скрипал беше ранен, но имаше загинал. Жена ми повече в Русия не ходи и е лошо настроена. Тя счита, че Путин е криминал и ако английски съд е осъдил някого, значи той е престъпник.
- От тази гледна точка - как живеете, без да се карате с жена ви?
- Много мъчно, много (смее се). Англия е настроена активно против Русия. В България има разделение по темата.
- Откога сте близки с цар Симеон и коя ви е най-интересната история?
- От деца сме близки. Имаме много истории, но има една отпреди 50 г. Обядвах в Техеран в ресторант с италианския посланик Амадеус де Франскис. Забелязах близо премиер-министъра на Иран Абас Ховейда и Симеон. През келнера му пратих визитната картичка да се присъедини към нас, след като приключат. Той ми върна картичка, че по протокол трябва да си тръгне с премиера, но ще обиколи квартала и ще се върне. Така и направи. Разказа ми, че със съпругата му и нейната немска приятелка пътуват в Афганистан и Индия. Аз пътувах сам. Ходех в Афганистан поне 4 пъти в годината и му предложих да пътуваме заедно. Така останахме няколко дни в Кабул, а после с кола продължихме към Пешавар. По пътя в Кипърския пролив има огромни английски крепости и при вратата на една от тези крепости направихме снимка със Симеон. Тогава той ми разказа, че по време на посещението си в Израел, на стадиона в Тел Авив са се събрали близо 10 000 български евреи и са скандирали „Цар Симеон- наш цар“, защото баща му цар Борис е спасил евреите.
- Казахте, че имате снимки с княгиня Калина и нейния папагал, който ви каца на главите?
- Да, имаме (смее се). Направени са под портрета на дядо й цар Фердинанд. Ще ви кажа и как се запознах с мъжа й. Като пристигнах един път, вратата на ловджийския чифлик ми отвори мъж. Помислих, че е градинар, с едни дълги коси, без вратовръзка. След това тя ми го представи –сеньор Китин Муньос, съпруг на княгинята. Аз го питах на испански какво работи, а той ми отговори: „Аз съм пътешественик“. Продължих да го питам какъв пътешественик е, а той ми разказа, че 16 години е работил с Тур Хейердал, известен с подводните си пътешествия и построил първата лодка от тръстика, която прекоси Тихия океан. Така че ако има нещо интересно при нашите, то е при сеньор Муньос.
- Освен цар Симеон, имате ли други близки аристократи, с които сте приятели?
- Да, с английското царско семейство, най-вече с принц Майкъл, с принцеса Александра и т.н. Аз бях много дълго време гадже с принцеса Елизавета Югославска - дъщеря на княз Павел, регента на Югославия.
- Наскоро имаше сватба на член на фамилията Романови, вие бяхте ли?
- Това е абсолютен фалш, не е за мен.
- Защо цар Симеон също беше там?
- Той няма как да не бъде, защото преди много години по молба на моя роднина Лобанов-Ростовски е уговорено император Николай II да бъде православен кръстник на цар Борис. След това цар Борис става кръстник на великата княгиня Мария Романова. Но това е история, в която не искам да влизам и не ми харесва. Морално и юридически Романови са гнило семейство. Не ща да ги виждам тези хора.
- Като банкер да ви попитам какво ще се промени, когато въведем еврото?
- Не, не, не въвеждайте еврото, защото това ще лиши България да има независима финансова политика. Ако нямате контрол над стойността на валутата си, губите контрол над икономиката си и не може да контролирате инфлацията. Иначе попадате под контрола на институт, който не е избран от българския избирател, а той ще взима решения вместо него.
- Дали ви следят още службите?
- Да, така мисля.
- Как минава денят на княз Ростовски?
- Много монотонно. Започвам деня с отговор на 40-45 електронни писма. След това се разхождам един час, защото имам диабет и трябва да се движа. След това обядвам, правя сиеста, пия чай и накрая започвам да се занимавам с редактиране на статии, книги. Всяка година за мен пишат книги. Аз не пиша, хората пишат за мен.
- Какво ви връща в България всяка година?
- Убеждението ми към моя роднина княз Алексей Борисович Лобанов-Ростовски, който собственоръчно спомага за създаването на Княжество България против волята на Великите сили и гордостта ми към семейството. Историята на моя род е на 950 години, участвали сме в създаването на Руската империя, но тъй като съм роден тук, се чувствам исторически задължен към двете страни.
Княз Лобанов-Ростовски и цар Симеон Сакскобургготски
Княз Лобанов-Ростовски е колекционер на картини с исторически характер.
Това е той:
Роден е в София през 1935 г.
Наследник е на най-старата руска княжеска фамилия, водеща началото си от княз Рурик
Семейството му идва в България през 1924 г.
Баща му изчезва през 1948 г., докато отива за хляб, после става ясно, че е убит в лагер
Работил е като банкер в САЩ и Европа, в момента живее в Англия с втората си съпруга
Виктория Пенкова
