П рочута е фразата на легендарния мафиот Ал Капоне, че с добра дума и с пистолет, може да се постигне повече, отколкото само с добра дума. Както и че ако нещо не може да се купи с пари, може да се купи с много пари. Ей така стоят нещата с корупцията всъщност. Не е някаква неразгадаема философия. Като например с корупцията в дърводобива и главните действащи лица в нея – важните фигури на горските стражари. Те без ирония са важни фактори, изобщо не си позволявайте да ги принизявате. Горските са едни от първите държавни служители, които наред с полицаите и войската се появяват след Освобождението на България. Защото българинът има една невероятна слабост към горите – смята ги за негова лична собственост само защото неговото село е сред тях. Разказвали са ми за старци в Странджа през 40-те години на миналия век, които въздишали замечтано и казвали: „Ех, по турско какво хубаво беше. Отидеш в гората и сеч, сеч, сеч, колкото ти душа иска, а сега ни гонят.“ И 70 и кусур години след описаната история, проблемът стои пред държавата и настръхналият манталитет на населението. А населението иска да сече както му падне, да си кладе печките и ако може и да продава дървесина. Има сезони, когато, ако се завардят подстъпите към планината, всяка втора кола е бракониерска.

Именно тук се появява важната фигура на горския стражар. И ако горските са протагонистите в тази пиеса, то бракониерите са антагонистите. Само че много често положителните герои в този случай се оказват алчни, тъпи, нахални и агресивни. При това разположение на характерите борбата с корупцията в горските стопанства е почти causa perduta. На всички ни е ясно, че в планината мегаполиси няма, в малките градчета всички се познават – и протагонистите горски, и антагонистите бракониери. Така че нещата са пределно ясни на всички в района, като се започне от кмета и се стигне до полицейският шеф и директора на училището, защото и той през зимата печка пали.

Очарователно в този смисъл е намерението да се стимулират горските стражари срещу корупцията с по 100 лв. отгоре над възнаграждението. Затова споменахме в началото Ал Капоне. Тези, които работят в комбина с дървената мафия, дали не са в състояние да дадат 500 или 1000 лв. на важната фигура на горския стражар и той да се направи на ударен. Както впрочем се прави през почти целия си трудов път, но никой по веригата не му изнася да го признае. И затова се правят разни хахави палиативи със 100 лв. бонус за антикорупция. Ама горският с 5 кубика нелегална дървесина ще изкара толкова пари, че да си кара дижпката и авторите на намерението с бонуса да тичат пред нея, докато горският ги замеря с пари. Със 100 лв. нищо няма да стане, това е доказано и неоспоримо като гравитацията. Ефектът ще дойде, когато има реални, шумни и сурови дела и наказания. Иначе всички в някоя забутана планинска паланка ще се правят на гръмнати, бизнесът ще си върви, гората ще я секат, че дори вече няма и кой да си спомни какво е било по турско време. Останалите ще преживяме недоволно поредното безобразие и ще гледаме безкрайната многоактова пиеса за горски и бракониери.