- Г-жо Сачева, много дебати се водиха за великденските добавки - да се дават само на бедните пенсионери, всички да получат по-малки суми или изобщо да не се дават. Какво е вярното решение за вас?
- Тези добавки са форма на солидарност, която не би трябвало да предизвиква грандиозни дебати. Това е практика в много страни. Там са регламентирани като помощ, която държавата дава за посрещане на празниците. В дългосрочен план бих инициирала разговор добавките да станат закономерни. Да се знае, че са дължими за Коледа и Великден и хората с ниски доходи да ги получават. Говорим за най-бедните. Естествено че ще звучи най-справедливо, ако се дават на всички. Обаче за пенсионери с 3000 лв. пенсия, защото има и такива, тази добавка едва ли ще има същото значение като за тези, които са на минимална. Дебатите винаги вървят около това дали добавките да минават през пенсионната система или през системата за социално подпомагане. Аз подкрепям това да става през системата за социално подпомагане, но за съжаления тя все още не е подготвена, за да администрира процеса. Непрекъснато говорим, че социалната система трябва да се реформира. Говорим, че трябва да има централизирана информационна система, която да взема под внимание всички доходи на хората, в това число доходите от ренти, от наеми и т.н., за да може да е адекватна и справедлива. На този етап все още няма нито политическа воля, нито достатъчно политическо време, в което системата да бъде реформирана и да предоставя помощите по този начин.
- А що се отнася до добавките?
- Що се отнася конкретно до добавки за Коледа и Великден, мога да цитирам, че в Ирландия всяка година бюджетът предвижда допълнително коледно плащане на определени групи бедни. Във Великобритания всеки декември се изплащат необлагаеми добавки. Така е и във Франция – добавки се изплащат от 25 г. на 2,3 млн. домакинства с ниски доходи. В Италия пък се дават подаръчни кошници за Коледа и Великден, а в Испания има 13-о плащане за Коледа. За да няма всеки път драми - да има или да няма, кой предлага, предизборни ли са добавките, лично аз смятам като човек християнин и вярващ, вместо да събираме помощи и дарения, които да стигат избирателно до определени хора, държавата да се погрижи за всички, които имат затруднения да посрещнат празниците, да ги подпомогне централизирано и това да е част от нашата социална система. Празниците не трябва да бъдат повод за едни хора да се чувстват още по-нещастни, още по-неуспешни или още по-недостойни, а напротив – и те да имат празник. Трябва да излезем от тази политическа риторика и да се замислим, че тези добавки са форма на нашата обща солидарност, на милосърдие и християнски ценности.
- Да, но има пенсионери, които са с 1 лев над линията на бедност, и те няма да получат пари за Великден. Това не е ли несправедливо?
- Винаги ще има черта и дори тя да е 1000 лева, пак ще има някой с 1001 лева пенсия. Пак казвам, че трябва да има цялостна система за социална оценка и тя да отчита всички доходи и имущество на лицата. Това значи, че трябва се гледат не само всички доходи, но дори и семейното положение. И като се направи системата за социална оценка, ще има и по-справедливо разпределение. Има хора с минимална пенсия, но притежават примерно апартамент, който отдават под наем. Формално са с доход под линията на бедност, но реалният доход е значително по-голям. Трябва да има социална система, която да оценява нуждаещите се индивидуално, и чакам момента, когато ще има държавници, които да се заемат с изграждането на тази система. Лично аз съм готова да допринеса с всичко, което знам и мога, за да я има.
- Кога според вас ще се случи това?
- За да се случи това, трябва да има правителство с дългосрочен мандат и политическа воля. Нужен е човек на върха на пирамидата в социалното министерство, който да се захване с тази задача и докато не я завърши, да не спира.
- Съществува ли риск, ако средствата за добавките се вземат от бюджета на НОИ, актуализацията на пенсиите по Швейцарското правило да се компрометира?
- Това е грозна спекулация от страна на Асен Василев. Той е наясно, че подобно нещо няма как да се случи. Актуализацията на пенсиите е заложена в държавния бюджет. За нея парите са бюджетирани – 22 млрд. лева. В тази сума е включена актуализацията от 11% на всички български пенсионери и тя се изчислява в милиарди. А за тези добавки се отделят 54 млн. лева, които ще бъдат изплатени от икономии и от преизпълнение на приходната част на бюджета. Предвид това, че се вдигна минималната работна заплата, възнагражденията в държавната администрация, средната заплата расте, което означава, че ще растат и приходите от осигуровки. Ние сме направили сметка, че парите, които сега ще се изплатят, ще бъдат генерирани обратно от приходи. Няма как 54 млн. лева да съборят бюджета и Асен Василев прекрасно го знае. Много се радвам обаче за тази негова позиция, защото става ясно, че когато говори с насълзени очи за пенсионерите, на тях трябва да им е ясно, че говори един лъжец.
- Дебатира се и темата, че вдигането на социалните осигуровки е неизбежно. Така ли е наистина?
- По темата за осигуровките специално за социалното осигуряване не съм съгласна, защото смятам, че не сме изчерпали възможностите за приходи в пенсионната система. А за да има повече приходи, трябва да има по-малко сива икономика. Предлагани са редица мерки и от работодателски, и от синдикални организации за ограничаване на сивата икономика и изплащане на реалния размер на осигуровките на реалните заплати. Продължава и темата с тези 160 000 млади хора, които нито учат, нито работят. Тя все още не е завършена. Трябва да се види защо те не са част от легалния пазар на труда. Много нерешени въпроси има и около пенсиите, които не са свързани с трудова дейност и които трябва да бъдат изведени в системата на социалното подпомагане. Ако този въпрос се реши, със сигурност нещата в пенсионната система няма да стоят по този начин. Телковете продължават да са огромна язва и редица хора получават обезщетения и пенсии от пенсионната система, без да имат реално толкова голяма нужда от тях. Преди да сме се преборили с измамите, с недобросъвестната злоупотреба с пенсионната система и да сме увеличили базата, на която да се събират приходи, да се увеличават осигуровките е абсурд. Мисля, че в последните години сме длъжници към всички хора, които работят, и особено към хората, които създават работни места. Трябва да се обърнем на първо място към тях, защото ако продължаваме да ги доим и да ги тровим с още и още плащания, просто ще си отрежем клона, на който стоим. Истинските политици си личат по решителните мерки, които взимат в борбата със злоупотребите и сивата икономика. Там личи колко си смел.
- Какво е мнението ви за Сребърния фонд? Възможно ли е, ако той се менижира по-активно, да помага на пенсионната система?
- Много често се спекулира и с темата за Сребърния фонд. Фондът на практика е част от централния бюджет, но е в отделна сметка в БНБ. Винаги досега е част от фискалния резерв на държавата и се управлява изключително консервативно. Това гарантира минимизирането на всякакви негативни ефекти върху капиталовите пазари. Този консервативен подход е оптимален и затова трябва да бъде запазен. Да гарантира запазване на номиналния размер на резерва, който е 3,7 млрд. лева в момента. В последните години благодарение на много добрата в кавички политика на отчисления за сметка на излишъка на държавния бюджет липсват такива, защото бюджетът е на дефицит. Приходите, които са в Сребърния фонд, са само за сметка на глоби и неустойки, свързани с приватизационния процес. Няма постъпления, защото бюджетът не е на излишък, а е в непрекъснат дефицит в последните три години.
- Промени в Закона за здравето целят да се гарантират правата на пациентите с психични заболявания. Как ще се помогне ресоциализацията на тези хора?
- Темата за психичното здраве е много важна. Тя трябва да бъде много високо в дневния ред на политиците, защото засяга цялостните процеси на трансформация в обществото. Всичко, което се случва в момента по отношение на дигитализация, на миграция, на разделени семейства, на деца, които растат в непълни семейства, това са различни процеси – икономически, социални и културни, които в крайна сметка влияят на психичното здраве, а оттам и на цялостното благосъстояние на обществото. Много е жалко, че Министерството на здравеопазването, вместо да държи тази тема в дневния ред, в последните години изобщо не се занимава с въпросите на общественото здраве, а се е превърнало в една голяма аптека. Говори се само за лекарства и за болнични легла. Но здравеопазването е преди всичко превенция. Затова се и казва здраве-опазване. Тоест министерството трябва да намира връзката между името и действията си, защото името предполага опазване на здравето, а не само лечение на болестта. Това, което конкретно се предлага в законопроекта, е да се регламентира, че психично болните могат да ползват услугите на психотерапевт, на юрист, на свещенослужител при съобразяване на степента на риска и в съответствие с утвърдения стандарт на психиатрията.
Оценката за наличие на психично разстройство се предлага вече да не е само процес на диагностициране, но и да се проучва цялостната житейска ситуация и социалното състояние, така че да могат по-добре да се определят лечебните подходи и съответната социална работа. Предлага се да се създадат комисии към общините, които имат специализирани лечебни заведения с психиатрична помощ, и в техния състав да се включват както медицински лица, така и хора от общността, от граждански организации, от всички заинтересовани. Дотолкова, доколкото да се признае, че проблемите на психично болните са комплексни. Те са социални, не само здравни, и тези хора трябва да бъдат обгрижвани и подпомагани цялостно, а не само като пациенти. Регламентира се интегрираната подкрепа на здравни социални услуги. Има и конкретна част, която касае запрещението, съдебните дела, които са свързани с него. Регламентират се не само заключенията на социалните работници, но и самите съдии, които се занимават с такива случаи, да са преминали през специално обучение.
- Вие сте председател на социалната комисия в парламента. Има ли тема, която ще обсъдите преди изборите?
- Социалната комисия има още само едно заседание и на него ще разгледаме едно проучване на пенсионната система, което е направено от Парламентарния център за изследвания. Те са изготвили социологическо проучване по наше възложение и ще го представят в сряда. Това ще е и последното заседание на социалната комисия.
- Бяхте част от преговорния екип по ротацията. Лично вие какво ще запомните от тези преговори?
- Най-общото, което може да се каже за тези преговори, е, че всички седнаха на масата за преговори – имам предвид отсрещната страна, с много различни виждания какво трябва да се случи. Николай Денков и Атанас Атанасов определено искаха да има правителство, да се случи ротацията. Христо Иванов беше фиксиран върху съдебната система. Само и единствено върху тази тема, както и какво трябва да се случи с регулаторите. А Кирил Петков по-скоро се интересуваше от разпределение на изпълнителната власт и искаше да вкарва още и още позиции, които да бъдат разпределяни. Асен Василев отсъстваше в част от преговорите и накрая се появи като в ролята на Мефистофел. Мисля, че всички искаха различни неща. Като цяло това, което за мен беше много жалко, е, че не се говореше за цялостната визия за България и какво ще се случи с държавата, а по-скоро се коментираше как ще изглежда „Продължаваме промяната“ пред хората.
- В смисъл?
- Беше много важно за тях как ще изглеждат пред своите избиратели и дали те ще гласуват за тях. Естествено всички се интересуват от своите избиратели. Но въпросът е какъв е смисълът. Гледаше се маркетинговата страна на нещата. Не се говореше за конкретни, сериозни, големи и важни политики. Всеки път, когато се постигнеше някакво крехко съгласие, преговорният процес се взривяваше с нови условия, които да поставят ГЕРБ във все по-неблагоприятна ситуация. Уважението, че от другата страна стои партньор, определено липсваше. Очакваше се от нас да приемем всички условия. Говореше с презумпция за супериорност и непогрешимост. Бяхме и обект на най-различни предизвикателства от сорта на това дали можем да вземаме решения. Дали сме достатъчно овластени. Това, което те не разбраха, е, че ние отидохме с много ясен мандат и с много ясни правомощия. Указанията ни бяха да проведем разумни и балансирани преговори, в които да бъдат защитени както обществените, така и легитимните интереси на партия, която все пак е спечелила изборите. Не търсехме самоцелно уважение за ГЕРБ, а за всички хора, които са гласували за нас. Които са ни възложили да защитаваме техните интереси от тяхно име в парламента.
- Чувствахте ли някакво неглижиране заради факта, че сте само жени?
- Не бих казала, че е имало някакво негативно отношение за това, че преговорният екип е от жени. Имаше обаче такива аспекти, които бяха коментирани – да кажем, опит за внушения, че ако не се съгласим за едно или друго, това може да има отражение върху нашите биографии. Особено върху биографията на Мария Габриел в чужбина. Такива неща не са на ниво „вие сте жени“. Факт е обаче, че жените трудно влизат в безсмислени битки за това чие его трябва да надделее. Като цяло смятам, че на колегите в никакъв случай не им е било лесно с нас. Но пък и ние в никакъв случай не сме опитвали да се възползваме от факта, че четири жени стоят срещу петима мъже.
ТОВА Е ТЯ:
- Родена е на 2 ноември 1973 г. в София
- Магистър по връзки с обществеността от СУ „Св. Кл. Охридски” и по здравен мениджмънт. Бакалавър по социална педагогика
- От 1999 до 2001 г. е началник на кабинета на министъра на здравеопазването, като отговаря за връзките с Международния валутен фонд, Световната банка и Европейската комисия
- От 2016 до април 2017 г. е зам.-министър на труда и социалната политика във втория кабинет на Бойко Борисов
- От 2017 до 2019 г. е зам.-министър на образованието и науката
- Министър на труда и социалната политика в кабинета „Борисов 3“
- Депутат в 45-ото, 46-ото и 47-ото народно събрание
- Председател на парламентарната комисия по труда и социалната политика
Сияна Севова
