В края на миналия месец един интересен и съвременен текст от Майк Бартлет оживя на сцената на I AM STUDIO.
Младите актьори Илиян Стаменков и Цветина Ангелова завършват театралния колеж „Любен Гройс” в класа на Малин Кръстев и малко след това животът ги събира отново в пиесата „Интервенция”, чието поставяне на независима сцена се инициира от самия Илиян. В следващите редове двамата актьори разказват повече за темите в спектакъла и процеса по създаването му, а следващите дати, на които можете гледате представлението, са 27 април и 10 май.
- Илиян, как избра пиесата „Интервенция“? С какво те спечели точно този текст?
- Спрях се на „Интервенция“, защото търсих пиеса с малко герои, тъй като това е независим проект и трудно бихме се разпрострели в по-голям мащаб. Търсех съвременен текст с актуални теми. Не ми беше интересно да се занимавам с класически текстове. Прочетох много пиеси, стигнах до „Интервенция“ и си казах: „Това е!“, защото засяга актуални теми и много хора могат да се припознаят в историята. Авторът е Майк Бартлет. Доста негови пиеси се играят вече в страната.
- А ти, Цветина, как попадна в този спектакъл?
- Беше доста случайно. С Илиян завършихме заедно в колежа и тази година с класа решихме да върнем отново на сцена един от дипломните ни спектакли - „Радио Белград“ в Театър „Българска армия“. На една от началните репетиции Илиян ме попита дали искам да поставим пиеса заедно. Аз се съгласих, но не го приех като нещо, което ще стане на 100%. След две седмици той ми изпрати текста на пиесата „Интервенция“, прочетох го, хареса ми и се съгласих. Така започна всичко.
- Какви теми и въпроси повдига „Интервенция“?
Илиян: Темите, които се засягат, са такива, че всеки може да си намери послание в тях. Героите са приятели, чието приятелство се развива в един спор и това им харесва, защото ги обогатява в различни аспекти от живота им. Те имат силна връзка, но в един момент той си хваща приятелка и се ражда конфликт на тема, по която вече не могат да се разберат. Тук остава на публиката да реши дали нещата са свързани или индивидуални. Със сигурност това подсеща зрителите, че някои неща, които те самите са търсили досега, всъщност са много близо до тях.
- Кое в процеса на работа ви носеше най-голямо вдъхновение?
Цветина: Това, което ме вдъхновява във всеки процес, е, че след образа, в който влезеш, независимо от представлението, получаваш нещо ново, научаваш нещо ново и се изграждаш още повече. Предизвикателството за мен в тази пиеса беше да вляза в мисленето на персонажа си. Тя е точно толкова близка до мен като характер, колкото и далечна. Напълно я разбирам. Единственото, което не мога да разбера, е крайностите, в които влиза със своите решения и действия. Не мисля, че аз бих стигнала до такива неща, ако минавах през нейните проблеми.
Илиян: Най-много ме вдъхновяваше, че проектът е иницииран от мен и това се превръща в нещо като твое дете. Разчиташ на себе си то да порасне по хубав начин. Вътрешната ми мотивация е да направя нещо, с което да покажа защо мога да се занимавам с тази професия. Това е най-голямата роля, която съм играл досега. Самият процес за мен мина леко, имали сме само здравословни спорове.
- Цветина, защо според теб е ценно да се гледа „Интервенция“?
- Зрителите трябва да дойдат да гледат този спектакъл, защото със сигурност ще остави отпечатък в тях, ще ги накара да се замислят. Пиесата преминава през проблеми от ежедневието, които всеки е имал или ще има. Особено младите хора. Със сигурност „Интервенция“ ще накара много хора да се замислят защо е толкова трудно да кажеш на някого „Обичам те“, защо хората стигат до крайности, защо е трудно да сме честни пред себе си и пред другия за това, че искаме този човек в нашия живот. Това са просто две думи - „Обичам те“, а са толкова трудни за казване. От какво ни е страх?
Екатерина Томова
