- Госпожо Ценова, какви са предизвикателствата пред съвременния библиотекар, свързани и с развитието на технологиите, които мнозина приемат едва ли не като враг на книгите и четенето?
- Съвременните библиотеки са напреднали в технологично отношение от библиотеките преди да кажем 20 години. В никакъв случай не може да заявим, че технологиите са ни враг. Адаптираме се и свикваме да ги ползваме. В нашата библиотека обслужването на читателите е изцяло електронно. Все повече потребители се обръщат към нас за дистанционно обслужване. Библиотеката се превръща от място за раздаване на книги в информационен център. Главната задача, която стои пред библиотеките, е обучението на потребителите за работа с електронни информационни ресурси и изграждането на информационна компетентност. С промяната на традиционния си вид услуги и начини на функциониране библиотеките се превръщат в действащи портали към съществуващия поток от информация и трябва да имат подготвени специалисти, материална база и желание да изпълняват успешно тази своя функция, за да - бъдат максимално полезни за своите потребители.
- Кое поколение чете повече и към каква литература посяга най-често вашата читателска публика?
- Трудно е да се каже. Нашите потребители имат различни книжни предпочитания. Нормално преобладава търсенето на художествена литература и най-новите и нашумели автори и книги. Хубаво е, че библиотеката може да се похвали с читатели от всички възрасти. Най-активната читателска група са хората в пенсионна възраст, но това е съвсем нормално, защото те разполагат с много свободно време.
- Може ли да говорим за „събуждане“ на интереса на младите към четенето?
- Разбира се. Преобладаващо е мнението, че младите хора и най-вече тийнейджърите не четат, но това не е вярно. При срещите ни с ученици първият ни въпрос винаги е „Какво четете?“ и той става повод за много интересни дискусии по различни теми. Оказва се, че младите хора четат всичко - от традиционните тийнейджърски романи и научна фантастика до политика, физика и химия.
- На каква възраст са най-младият и най-възрастният сред притежателите на читателски карти във вашата библиотека?
- Радващо е, че в библиотеката има читатели от всички възрасти. Най-малките ни читатели са на около годинка, а най-възрастните на 94 години. През годините нашата библиотека се превърна в притегателен център за плевенската общественост. Много от новостите в библиотечното дело се въвеждат за първи път тук: свободен достъп до книжните фондове, диференцирано обслужване на читателите, началото на краеведската дейност в България.
- Съвременните български автори провокират ли по-голям интерес особено след международните признания, които получиха някои от писателите?
- Определено да. Едни от най-четените и търсени заглавия в нашата библиотека са на Георги Господинов, Виктория Бешлийска, Захари Карабашлиев, Георги Бърдаров. Нашата библиотека предлага възможност да се направи резервация за заглавие, което в момента е заето, и съвременните български автори са едни от най-резервираните.
- Лично за вас коя е най-добрата книга за 2024 година?
- Лично за мен това е „Бурни времена“ на Коста Скутунов. Но може би съм пристрастна, защото историческите книги са моя слабост.
- А имат ли плевенските читатели любима книга и коя е тя?
- Всеки от читателите има любима книга, нова или стара. Разбира се, винаги има книги, които се търсят повече. Радващо е, че през последните няколко години се възражда интересът към българската литература и българските автори. Нашите читатели търсят нашумели български автори, спечелили престижни литературни награди, като Георги Господинов. Много често интересът към даден автор е провокиран и от публикации в социалните медии и читателските групи.
- На какво основно се разчита за обновяването на библиотечния фонд?
- Обновяването на библиотечните колекции е непрекъснат процес и стремежът ни е да задоволим колкото се може повече читателските търсения. Библиотечният фонд на Регионална библиотека „Христо Смирненски“ – Плевен, се попълва чрез ежемесечна покупка на книги. Библиотеката всяка година взема участие и в конкурсната сесия на Министерството на културата по програма „ Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“. За обогатяването на колекциите разчитаме и на дарители.
- Преди година библиотекарите излязоха на протест на 1 ноември и поставиха пред обществото проблема с обидно ниските си възнаграждения, има ли промяна в положителна посока и планира ли се нов протест тази година?
- За съжаление не. Когато се говори за култура, обикновено се обръща внимание на музикално-сценичните изкуства. Голяма част от управляващите не могат да направят разлика между библиотека и читалище. Все още библиотечните специалисти, които са хора с висока квалификация, са едни от най-ниско платените. Увеличението на стандарта беше минимално и ни поставя съвсем малко над минималната работна заплата. Това е и една от причините за отлива на специалисти от библиотеките и пренасочването им към други професии. Необходимо е да се предприемат стъпки за увеличаването на финансирането в библиотеките, за да могат работещите там да получават адекватно заплащане.
- Има ли все още читатели, които ползват спокойствието на библиотечните читални?
- Радващо е, че все повече наши потребители осъзнават възможностите, които им предлагат библиотеките. Въпреки преобладаващото мнение, че българите не четат, библиотеките се радват на повишен интерес. Броят на читателите се увеличава, макар и с малко, всяка година. Хубавото е, че прага на библиотеката прекрачват както възрастни хора, така и малки деца. Разбира се, че има потребители, които предпочитат да ползват библиотеката на място. В библиотеката може не само да заемеш книги, но и да използваш безплатно компютрите в читалните. Част от потребителите са студенти, които използват читалните зали, за да учат на спокойствие и да използват компютрите за писане на задачи. Преди няколко години преобладаваха чуждестранните студенти, ползващи читалнята, но тази тенденция постепенно се обръща.
- По какъв начин може още повече да стимулираме интереса към книгите у децата?
- За нас като библиотекари е много важно да стимулираме четенето от ранна детска възраст. Стимулирането на четенето, не само детското, е проблем, който стои пред цялото ни общество. Днешните деца растат и се развиват в свят, в който технологиите са се превърнали в неизменна част от ежедневието. Формирането на четивната грамотност е продължителен процес, който започва още от първите месеци в училище и преминава през усвояване на умението за четене на различни видове текстове. Нашите наблюдения са, че учениците четат с желание текстове, които са им близки като тематика и съдържание, които ги увличат, защото отговарят на техните интереси или занимания. Колегите от детския отдел се стараят да организират интересни интерактивни занимания за най-малките ни читатели. Ежегодно организираме детски летен университет „През юли в Игротеката – весел кът на знание, технологии, изкуство, игри и приятелство“. Посещаваме детски градини и училища за изнесени съвместни инициативи. Традиционно участваме в Националния маратон на четенето, регионалната седмица на четенето. Миналата година се включихме и в Първия ден на четенето в България, партньори сме и в редица други национални програми.
- Библиотеките имат ли възможност за осъществяване на допълнителни дейности, които да генерират и приходи или сте силно ограничени и от правила и закони в тази посока?
- За съжаление не. Библиотеките за разлика от другите културни институти са силно ограничени в тази насока. Единствените приходи са от платени специализирани услуги.
- Как стои въпросът с технологичното обновяване?
- Тази година за първи път Министерството на културата обяви конкурсна сесия за предоставяне на финансова подкрепа по програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“. Програмата е свързана с дейности за създаване на условия за ползване на информацията в библиотеките от потребителите, както в библиотеките – чрез увеличаване и оптимизиране броя на компютъризираните работни места, свързани с интернет, и броя места, необходим за обучителни програми на регионалните библиотеки, така и извън тях – чрез осигуряване на технологично обновление и автоматизиране на библиотечните дейности, изграждане на база данни, развитие на адекватни политики за опазване на ръкописното и печатното културно наследство. Предвидени са и средства за насърчаване на четенето и информационна грамотност на потребителите. Програмата ще помогне на библиотеките да осъществят ролята си на културно-информационни центрове и ще им позволят да разширят обхвата на предлаганите услуги.
- Имате ли нужда от продължаващо обучение и допълнителна квалификация, както е при учителите?
- Разбира се. В библиотеките, противно на всеобщото мнение, работят висококвалифицирани специалисти, които имат познания в различни области. Всички дейности в библиотеката вече са автоматизирани. Ние създаваме и управляваме различни бази данни. Съвременните библиотеки не са само физическо място, на което хората четат и заемат книги за дома. Днешните библиотеки представляват центрове за общността, също така предлагат много достъп до съвременните информационни и комуникационни технологии, дигитални колекции, разнообразни е-услуги. Библиотекарите постоянно усъвършенстват своите технически знания, организират и анализират огромно количество информация.
- А как влияят социалните мрежи на вашата дейност?
- Променящият се профил на библиотечните потребители налага и все по-важната роля на социалните медии. Facebook, Instagram, YоuTube са част от комуникационните канали на все повече съвременни обществени библиотеки. Все повече от библиотечните читатели се информират за случващото се в библиотеките от електронните устройства. Искат да получават информацията, която ги интересува, веднага и по възможност, без да се налага да влизат в библиотеката. Социалните медии и правилното боравене с тях са едни от най-сигурните комуникационни канали за достигане до хората в младежка и активна възраст. Атрактивно поднесената информация привлича тяхното внимание и е предпоставка за бъдат заинтригувани и да решат да потърсят библиотеката като физическо пространство. В края октомври на 2021 г. библиотекарите в Книгозаемане направиха страница на Заемната във Фейсбук и читателска група. Хубавото е, че голяма част от нашите читатели припознаха групата „В света на книгите“ като място, където могат да открият интересни неща за известни писатели, книги, събития, личности и любопитни факти за четенето. Целта на страницата е да запознава нашите потребители с новини и събития, свързани с книгите и четенето. Тя ни осигурява и нов начин за по-бърза комуникация с нашите читатели и ни дава възможност за по-пълното задоволяване на техните потребности. Страницата е и начин за дистанционно обслужване на нашите посетители, като им осигурява възможност да резервират книга, без да посещават библиотеката, както и да бъдат уведомени за нейното наличие своевременно. Читателската група на Книгозаемане „В света на книгите“ е мястото, където да говорим с нашите читатели за хубави книги и четенето като цяло. Тя им дава и възможност да намерят хора със сходни на своите книжни вкусове. Библиотекарите от Книгозаемане използват групата, за да рекламират интересни новопостъпили заглавия, предлагат книги от различни жанрове. Целта е да предизвикаме нашите читатели да прочетат нещо различно от това, което обикновено предпочитат.
ТОВА Е ТЯ:
- Завършила е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 2003 г., специалност „Библиотечно-информационни дейности“, бакалавър
- Придобива магистърска степен по „Библиотечно-информационни и културен мениджмънт“ в УНИБИТ през 2021 г.
- От 2004 година работи в заемната за възрастни в Регионална библиотека „Христо Смирненски“ – Плевен, която тази година празнува своя 70-годишен юбилей
