Д ве години след началото на руската агресия срещу Украйна, световната икономика показа изключително ниво на устойчивост спрямо подобни неочаквани шокове. Европа успя да реорганизира енергийния си пазар, който практически бе почти изцяло зависим от руските енергийни доставки, и в момента може да се каже, че бе осъществена първата мащабна съгласувана европейска енергийна диверсификация след Втората световна война.
Ще се опитам да направя анализ на икономическите процеси в Русия, Украйна и Европа за този двугодишен период.
Малко хора са чували за икономическия термин автаркия. Казано максимално кратко и ясно - това е икономическа система, която си е самодостатъчна, т.е. тя е от затворен тип, без внос и износ на стоки и услуги. Автаркията е била де факто икономическата доктрина на Хитлер, когато става канцлер на Германия през 1933 г. Е, разбира се, че има и доста изродени елементи на въпросната доктрина, като например тази, че войната е основния двигателна човешкия прогрес. Това води до колосална трансформация на германската икономика, която само в рамките на няколко години почти изцяло се превръща в обслужваща военната индустрия.
Лесно е да се направи сравнения със случващото се с руската икономика от началото на войната. За мен няма никакво съмнение, че Путин е запознат с механизмите на функциониране на автаркията, даже ми се струва, че се възползвал по примера на функциониране на германската икономика от времето на Хитлер.
Към настоящия момент над 40% от разходите на бюджета на Русия са насочени към военната индустрия. Като процент от БВП на страната военните разходи се движат около 10%. Известен е и фактът, че преди войната над 60% от приходите в руския бюджет постъпваха от износ на енергоносители и суровини.
От икономическа гледна точка Русия не може да си позволи две неща – да загуби войната и да спечели войната. Тя има единствено интерес да продължи войната. Не, повярвайте ми, че това не е игра на думи, а единствено икономическата логика.
Според експертите на МВФ за 2024 г. руската икономика ще нарасне с 2,6%. Това не е чак толкова лошо, даже изглежда като приемлив темп на икономически растеж. Да, но основната лихва е 16%. Може ли да си представите на какъв лихвен процент ще се финансира корпоративния сектор в Русия. Без военната индустрия руската икономика ще бъде в режим на свободно падане. Това като устойчив икономически модел ли ви се струва? Ако Русия спечели войната ще лъсне истината за състоянието на руската икономика. Размерът и не може да покрие проблемно ниската и ефективност въпреки природните ресурси, с които разполага. Не трябва да има никакво съмнение, че дълго време, да не кажа десетки години, тя ще бъде черно петно за външните инвеститори.
Китайските инвестиции, на които руснаците отчаяно разчитат, като цяло не създават добавена стойност, а изсмукват добавена стойност, така че те няма да могат да запълнят огромната инвестиционна дупка в руската икономика, която се очертава за следващото десетилетие.
През 2022 г. украинската икономика се сви с 30%. За 2023 г. тя отбеляза ръст от 5,7%. Прогнозите за 2024 г. са за нарастване с 4%. Към края на 2023г. разрушенията в следствие на руската агресия се оценяват на 152 млрд. долара. Счита се, че за пълното икономическо възстановяване на страната, след спирането на войната, ща са необходими близо 500 млрд. долара.
Украинският експорт в момента е на една пета от предвоенните си нива. Инфлационните нива в страната бяха достигнали близо 30% през 2022 г. В момента инфлацията се движи около 5%. Очакванията са, че през 2024 г. потребителското търсене ще започне плавно да расте, което е добър сигнал за икономическото състояние на Украйна.
Украинската гривна бе фиксирана към американския долар на ниво от 29.25 гривни за долар преди две години. Международната финансова помощ помогна на Централната банка на Украйна да възстанови напълно резервите си и в момента те възлизат на близо 42 млрд. долара. През 2022 г. те бяха около 22 млрд. долара. През 2023 г. страната се върна към плаващ курс на гривната, но в установени граници от централната банка.
Спомняте ли си за катастрофичните сценарии за енергетиката на Европа от 2022 г.?
Колкото и да ненавиждат политическите си елити, европейците могат да бъдат горди от свършената работа за толкова кратък период, което не позволи в нито една европейска държава какъвто и да е енергиен дефицит. Да, инфлационните шокове, породени от войната, бяха значими, което доведе и до много по-високи лихвени проценти – най-високите от 15 г. насам. Това значително охлади икономическата среда, което вкара най-голямото европейско стопанство – германското, в техническа рецесия.
Трябва обаче да си спомним и периодите на дефлация отпреди 5-6 г. Точно тази дефлация бе обвиняване тогава за изключително мудния икономически растеж на Стария континент. Явно е, че икономическите проблеми в Европа са дълбоко структурни, а войната просто ги направи по-видими за хората, но това е тема на друг разговор. Не мисля, че ще станем свидетели на по- съществени икономически драми в Европа през 2024 г.
Напротив, позитивно настроен съм поради две основни причини – първо имаме конкретни мерки и действия за намаляване на държавните дългове, по специално в държавите членки на еврозоната, и второ – в Европа има истинска средна класа, която гарантира високи и устойчиви нива на потреблението, което пък е гарант за икономическа устойчивост, без значение от нивото на лихвените проценти.
Повечето експерти считат, че до края на годината ще видим първите конкретни стъпки за започване на преговори за прекратяване на войната в Украйна. Каквото и да се реши между големите играчи, в икономически план Русия е тотално губещият, а и не само. В Украйна ще се налеят огромни инвестиции. Допускам, че това ще бъде най-големият икономически проект в Европа от времето на плана Маршал след Втората световна война. Това е просто логиката на нещата.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Бисер Манолов, финансист
