Н еделното хоро в София, което се пренесе като традиция и в други градове в страната, може да стане история. Организаторите му се оплакват, че в последно време служители на ПРОФОН ги преследват с искане да плащат по 100 лева на събитие за авторски права, научи „Телеграф”.
Според Цветомир Христов, който е инициатор на петиция по този повод, искането за плащане на авторски права върху народна музика е форма на рекет.
Претенции
„Натискат ме да сключвам договор с тях и да им плащам по сто лева на събитие за авторски права върху народна музика, която е достъпна и неограничена в Ютуб! Отбелязвам - народна музика! Според мен фолклорът е национално богатство и то следва да се съхранява и да се търси от държавата и да е достъпно за всички! Това е нашата идентичност пред света”, каза пред „Телеграф” севернякът, родом от Кнежа, но жител на София от 1996 г. Според него това, което сега се случва в столицата, ще се пренесе навсякъде из страната и скоро ще се искат пари дори за празничните хора по градове и села, както и за съборите, а вероятно и от сънародниците ни в чужбина, които правят флашмоб с хоро пред Айфеловата кула под предлог, че трябва да се дават пари на продуценти и изпълнители. В същото време участниците в такива инициативи го правят от любов към фолклора. А също така и защото не могат да си позволят да плащат между 10 и 20 лв., за да ходят по хоротеки у нас. „За мен автентичните песни и танци са безценни и ние трябва да ги пазим и предаваме във вида, в който са ги знаели нашите баби!”, категоричен е Цветомир Христов. „Темата за авторското право е много двусмислена. Респективно Министерството на културата възлага на НПО събиране на приходи?! Има нещо много гнило в цялата тази работа! Аз писах до министерството по този въпрос, но никой не ме отрази! Ще търся начин да сезирам Съда в Хага по правата на човека, тъй като държавата нарушава мое изконно право по произход аз да се веселя с нещо, което е мое! Да, ще каже някой, че са полагани грижи да се правят записи и подобни - така е, но това са разходи които трябва да се регламентират със закон за националното богатство и организации като моята да се подпомагат, а не да се притискат!”, коментира още Христов пред „Телеграф”.
В момента неделните хора на открито се заявяват в общината от него като събрания, митинги и манифестации. Организаторите се съобразяват с правилата и почистват след себе си. Неотдавна имало и друг опит да им вземат такса за това, че са сложили една колонка и огласяват пространството с български фолклор. Някой се присетил, че трябва да платят и такса „зелени системи”. За да успеят да се справят с всички „доброжелатели”, вече поставяли кутия за доброволни дарения, с която да отговарят на исканията, с които ги засипват. Хороводците са решили да използват събраните пари за благотворителни инициативи, ако им се размине да плащат на всички желаещи да ги таксуват.
Разцепване
Не за пръв път около неделните хора в столицата има проблем. Преди няколко години инициативата, подета от ентусиасти - да се играе под съпровод на народна музика на открито, се разцепи. Повод за разногласия стана танцуването пред Народния театър. От една страна, заради актьори, които не можели да се съсредоточат по време на репетиция. От друга, заради критики в „селяния” и „национализъм”, подети в социалните мрежи. Последва реакция от страна на Столичната община, че събитията не са съгласувани по наредбата за обществения ред. Тогава решават да съгласуват културно-масово мероприятие „Неделно хоро” и благодарение на тогавашния кмет по култура Тодор Чобанов инициативата се локализира на площад „Бански” пред бившата Централна баня, сега Регионален исторически музей.
„За такова мероприятие това е най-доброто място в Стара София - смята Цветомир Христов. - Настилката е перфектна за танци. Мястото е много енергийно, но... пак проблеми. Една част от ядрото на „Хора за хората” решиха, че сме предатели, след като искаме неделното хоро да е законно и да са спазени всички изисквания на законодателството”. Скоро след това тръгват жалби, че танцьорите на открито в близост до джамията нарушават наредба 6 на Министерството на здравеопазването относно нивата на шум.
„Само ще поясня, че мероприятието се озвучава с любителска техника. Категорично не превишаваме нивата на шум, допустими според наредбата за зона с трамвай”, коментира Христов. Мероприятието, което той организира, е безплатно за всички, които се включват в него. На хорото се хващат и случайно преминаващи оттам граждани, а също и туристи. Така лека-полека хорото става традиция и се вписва в обстановката. След като се наиграят, участниците почистват след себе си.
Владимир Владимиров, изпълнителен директор на ПРОФОН: Записите в YouTube не са безплатни
При озвучаване на публично пространство с тях се дължи възнаграждение на продуцентите и изпълнителите
- Г-н Владимиров, запознати ли сте, че има петиция, озаглавена „Без авторски и сродни права върху народната музика,традиции и обичаи”. Как ще коментирате това?
- Благодарим за възможността, която ни предоставяте да коментираме тази абсурдна петиция, базирана на невежеството на нейните автори.
- Организаторите на "Неделните хора" из страната се оплакват, че от ПРОФОН им искат пари за излъчваните на площада на фолклорни записи. Вярно ли е?
- ПРОФОН представлява носителите на права върху звуко- и видеозаписи - а именно продуцентите и артистите изпълнители. Всеки, който ползва записи на нашите членове на публично място, трябва да има разрешение за това, без значение дали реализира приход или не на база утвърдена от Министерството на културата тарифа. Тези записи са резултат на усилията и средствата на някой, който е инвестирал в тях (продуцент) и инкорпорират изпълнения на артисти изпълнители на традиционен фолклор - репертоар, който подлежи на лицензиране на същите основания, на които подлежи на лицензиране всеки друг репертоар. Това, което авторите на въпросната петиция казват, е, че продуцентите и изпълнителите на записи на фолклорни произведения не трябва да бъдат овъзмездявани за труда си, което противоречи не само на закона, но и на каквато и да било житейска логика. В петицията има абсурдното твърдение, че ако пускаш на публично място записи от YouTube, то те трябва да са безплатни. Без значение от източника, при озвучаване на публично пространство със записи се дължи възнаграждение на продуценти и изпълнители.
- Юристи твърдят, че за народната музика не може да се търсят права, още повече, че гражданите, които отиват да играят там, не печелят от това. Така ли е?
- Юристите, които твърдят това, да си хвърлят дипломата в частта познаване на материята, свързана с авторските и сродните на тях права. По-голямата част от народната музика е с изтекли права върху музиката и текстовете, но обработката й или, както ние ги наричаме, аранжиментите, записите и изпълненията са в срок на защита. Юристите, които цитирате, би трябвало да знаят, че срокът на защитата на авторските права е 70 години след смъртта на автора, а на сродните - 70 години от публичната премиера на съответния запис. Сред нашите членове са някои от най-големите продуценти и изпълнители на фолклорна музика. Всички те трябва да бъдат овъзмездявани от организатори на каквито и да било публични изяви за ползването на творбите им. Когато организаторите не реализират приход от билети, те също дължат фиксирана сума за ползването. Вземете един политически митинг - организаторите не реализират приход, но често ползват музика по време на кампаниите си, защото музиката има вълшебното свойство да емоционализира онези, които я слушат. Всеки политически митинг, в рамките на който звучи музика, е обект на лицензиране.
- За какви музикални изпълнения могат да се търсят и искат права?
- На лицензиране подлежи ползването на всички музикални произведения, звукозаписи и изпълнения (забележете, това са права на три вида правоносители), които са в срок на защита. Тази петиция е проява на един гигантски проблем - липсата на култура в българското общество по отношение на интелектуалния труд и творчеството изобщо. В този смисъл гледаме на този разговор от позитивната му страна с оглед възможността да говорим по темата и ограмотяваме ползвателите, за което отново ви благодарим.
*Лео Богдановски
Кристи Петрова
