Н еумолимият ход на времето отнесе в отвъдното още една знакова фигура от ранната българска демокрация – професор Елка Константинова.
По-младото днешно поколение трудно може да си представи, че тогава в челните редици на СДС имаше и хора, за които властта не бе самоцел, а само средство за реализирането на идеалите на свободно общество.
И че много от тях бяха закърмени с тези убеждения още в семейството. Такава бе и родената на 25 май 1932 г. Елка Константинова. Тя е дъщеря на литературния критик и историк Георги Константинов, един от ръководителите на Радикалдемократическата партия преди 1944 г. И бе съвсем естествено след 1989 г. тя не просто да участва в нейното възстановяване, но и да стане неин председател. Като такъв тя бе избрана за депутат в VII велико (1990-1991) и в 36-ото (1991-1994) обикновено народно събрание.
Професорът
За работата й като литературен критик и историк може да се говори много. Била е преподавател в Държавния библиографски институт, администратор в отдел „Критика“ във в. „Народна култура“ и списание „Септември“, преподавател по българска литература във Висшия педагогически институт в Шумен, по детска литература във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“, гост лектор по български език и литература в Ягелонския университет в Краков, Полша. От 1969 г. е член и на Международната асоциация по научна фантастика.
През 1998 г. е наградена с наградата за фантастика „Гравитон“. През 2002 г. е удостоена с „Рицарски кръст“ от правителството на Полша за заслуги в утвърждаването на българо-полските културни връзки.
За цялостните си заслуги за българската култура през 2012 г. получи орден „Св. св. Кирил и Методий огърлие“.
Политикът
Политиката обаче се оказа „мисия невъзможна“ за професора по литература. Нейното възпитание и вродена толерантност не се вписваха в бурните емоции, тресящи СДС, а и страната като цяло. От ляво се сипеха всевъзможни хапливи заяждания - като се почне с римуването на името й Елка със „зелка“ и се свърши с продължилото с месеци издевателстване с прословутия й гаф с австрийския език. Който наистина би бил допустим за баба Елка от Горно Нанагорнище, но не и за потомствен филолог. Не липсваха дори и сексистки закачи като тази на Гиньо Ганев, който я попита защо толкова се вълнува от предлагания за обсъждане член 23 от конституцията. Затова тя се оттегли от политиката след падането на кабинета на Филип Димитров през 1992 г., в който бе министър на културата. И за чест на правителството на Любен Беров, който бе по съвместителство и министър на външните работи, бе акредитирана като културно аташе във Варшава. Откъдето през 1997 г. бе уволнена от бившия си съратник Иван Костов. Може би, защото силно желаеше СДС да си остане съюз на автентичните исторически партии. Самата тя с горчивина разказва за тези години: “В политиката, в която се замесих, видях много непочтени хора, а уж десни. Но има трима души, които никога с нищо не ме разочароваха - Желю Желев, Михаил Неделчев и Филип Димитров. Те тримата не са взели нито стотинка държавна пара!”.Навремето Петър Дертлиев ми каза: Елка, тия твоите хора - учители, писатели, интелектуалци, не стават за властта. Тук трябват други хора. И беше прав Дертлиев - изтървахме я. Аз трябваше да разбера, че не всички хора около мен са честни, и да си съхраня здравето“.
Драми
Голямото житейско огорчение на Елка Константинова обаче е синът й Васил, който не посещава майка си, защото рядко се задържа в България и е зает да пътешества по морета и океани с яхтата си, купена от продаден семеен имот. Той твърдеше, че е продал имота, за да наеме медицински персонал, който да се грижи за престарялата му майка. Вместо това обаче я изпраща първо в старчески дом в Хасково, след това във Велинград и накрая в къщата си за гости в Чепеларе. Като министър на културата Вежди Рашидов издейства тя да бъде прехвърлена в столичен хоспис, където изживя последните си дни, страдаща от прогресиращ Алцхаймер.
Пламен Даракчиев: Ще я запомня винаги разплакана
Не става дума за онази драматична юнска нощ на 1990 г., когато излязоха първите резултати от изборите за ВНС. По-скоро за една майска нощ същата година, когато се редяха листите на СДС. Беше невъобразима врява и безумие. Особено напористи бяха социалдемократите и земеделците. Бях седнал до Елка и по някое време се наложи да я изведа разплакана в коридора на свеж въздух. Каза ми: ама как може, такава партизанщина! Не мога да повярвам на очите си. Какво ще кажат хората за нас, ако могат да ни видят сега.
Тя ми е разказвала и една забележителна случка. Било е през 1983 г. по време на посещение на папа Йоан-Павел II в Полша. Тогава Елка е била гост лектор в Ягелонския университет в Краков и заедно с преподавателите и студентите били пред сградата, за да посрещнат Негово светейшество. Папата спрял пред Елка и когато разбрал нейната народност, минал веднага от полски на чист български. Тя, разбира се, се разплакала начаса.
(От Фейсбук)
Константин Събчев
