-Проф. Палангурски, променил ли се е българинът в правенето на избори през този век и половина от Освобождението до наши дни, или си е останал Алековият Бай Ганьо?
- Изборите, както е ясно, са волеизлиянието на народа и в този смисъл онова, което и тогава, и сега, българският гласоподавател има като право е едно и също: да направи своя избор в бюлетината и след това да я подаде. По този начин чрез преобладаващата воля на народа се формира новата власт или се преизбира старата.
От Освобождението досега са се променили до известна степен методите и механизмите на гласуване, но въпреки това те все пак остават идентични. Първо в края на XIX век избирателите е трябвало сами да напишат бюлетините и имената на кандидатите в тях. След това бюлетините стават цветни, после се въвежда пропорционалното гласуване. За да се достигне до съвременната модерна избирателна система у нас.
- Кога се провеждат първите свободни избори в освободената българска държава?
- Това се случва след приемането на Търновската конституция. През септември-октомври 1879 г. се провеждат първите избори, правени изцяло от новата българска власт. Те са предназначени за българи и са по българските избирателни списъци. Преди това изборите за Учредителното и за Великото народно събрание се правят от окупационната временна администрация на Руската империя.
Първите изцяло български избори всъщност показват, че нашето общество вече има достатъчно кадри, за да направи самостоятелно избирателни процедури. И вероятно за изненада на мнозина младата българска държава успява добре да проведе избори в цялата територия на княжеството.
- Купуването на гласове не е съвременно явление. Как се е проявявало то в онези години?
- Вижте, купуване на гласове по днешните класически механизми в онези първи години в българската държава няма. Кандидатите за народни представители е трябвало да осигурят почерпка за избирателите си и да им обяснят какви са намеренията им и тези на партията им. Затова и не случайно всяка кръчма в България по онова време си е била политически клуб.
През 1901 г. един виден предприемач от Враца раздава на избирателите си по един цървул. А другият остава за след гласуването. Но и това не е български патент. В Италия по време на едни избори са давали на хората по една дясна обувка. Това италианско нововъведение обаче у нас е побългарено и сведено на цървулено ниво.
- Вярно ли е, че в края на XIX – началото на ХХ век изборите по български са били и „со малко кьотек“?
- Няма избори в която и да е държава по света, в която да не се налага в определени случаи държавата да се намесва чрез своите сили: полицията и армията. В България чак до 1946 г. няма избори, в които да няма поне един труп.
През 1902-1903 г. в Пазарджишко има цели седем трупа. Но въпреки тях това са едни от най-демократичните избори в българската история, защото парламентът, който се съставя след тях, е изключително шарен и с широко представителство. Имало е, разбира се, и случаи, в които побоищата да не са били на политическа основа.
Например когато хората от две враждуващи от години села заради мера например се срещнат и се засекат пред урната в града, няма как да бъдат удържани и да няма и кьотек. Но в подобни случаи няма политика, а причините са битови. Така е. По онова време народът ни е все още млад и буен и затова и изборните процедури са бурни и врящи и кипящи. Днес по време на избори поне не броим трупове. Което може би показва, че народът ни вече е поулегнал.
- Кое е най-кратко просъществувалото българско правителство в новата ни история?
- Най-краткото е това с министър-председател Димитър Станчов, който е назначен на този пост след убийството на Димитър Петков. Това правителство управлява само три дни през 1907 г.
Друго такова правителство е това, управлявало от 2 до 9 септември 1944 г. Но ние не бива да търсим някаква класация. Важно е не колко време управлява правителството, а по колко време успява да оцелее парламентът. За съжаление нашите парламенти не са от най-дълготрайните. Рядко един парламент успява да издържи пълен мандат. Обикновено той удържа между година и половина до година и осем месеца и след това пада поради различни причини.
- Имало ли е в онези ранни години на българския парламентаризъм случаи като тези от последните няколко години у нас – да не може да се сформира мнозинство за кабинет?
- Докато системата у нас е мажоритарна, няма проблем и с 30-40% се съставя мнозинство. От 1911 г. у нас е въведена пропорционалната система и оттогава се въвежда и практиката да се управлява предимно чрез коалиции.
Моето мнение е, че и днес ние сме обречени на коалиционни споразумения. В противен случай ще се въртим от избори в избори. Докато накрая на власт дойде някой със здрава ръка и ще забравим за демокрацията и свободните избори у нас въобще. А може би това е и целта на някои кръгове у нас – създаване на една авторитарна власт.
- Проф. Палангурски, как бихте коментирали активизиралия се през последните години национализъм в българския политически живот. Не е ли той едно опасно заиграване с националните и патриотичните чувства на българина?
- Около 11% от българския народ симпатизират на националистическата идеология. Политическите партии от този сектор се появяват по един и същ модел с едни идеи, като само си сменят имената. Те не казват нищо ново, само сменят наратива и опорните точки съобразно актуалните теми в момента. Вижте, този тип избиратели, симпатизиращи на националистическите политически формации, няма да изчезне. Той просто трябва да бъде държан в изолация.
Въпросът е, че и големите играчи в българската политика доста често прибягват до този тип партии. Когато коментираме национализма, не трябва да забравяме, че най-образованият народ в Европа, германският, доведе на власт Хитлер. А пък ние не сме все пак от най-образованите народи. Търсенето на вътрешния и външния враг, който е и една от постоянните мантри на националистите, е присъщо на всяка човешка общност.
- А какви са най-честите случаи на фалшификации в историята на българските избори?
- По отношение на фалшифицирането на резултатите по време на избори винаги е имало спорове. А всъщност всичко е много просто. Изборните протоколи решават изборите и се произнасят за тяхната легитимност и законност. В първите избирателни закони у нас след преброяването на бюлетините и подписването на протокола от всичките членове се е пристъпвало към изгарянето на бюлетините. По този начин като единствен документ и доказателство за изборния вот в секцията е оставал само протоколът.
От 1902 г. за председател на изборното бюро се е поставял задължително действащ съдия или поне съдийски кандидат. Тъй като съдиите не достигали, някъде се назначавали и учители. Ключът към осигуряване на спокойствие на изборите е да се създаде една добре обучена изборна администрация. А не както сега често се практикува, за всеки следващи избори да се подменят изцяло членовете на избирателните комисии. Така в тях се включват нови и незапознати, необучени хора, а това от своя страна води до проблеми и неудобства, които не гарантират спокойствие на изборния процес.
- Как ще коментирате обичайната компроматна война преди избори?
- Нито една предизборна кампания от 1991 г. досега не е била напълно лоялна. Обикновено месец преди изборите партиите започват да излизат с компромати или да използват разни други трикове срещу опонентите си. Но според мен това не очаква някакво решаваща роля за крайните изборни резултати.
Тези, които са решили да гласуват, ще гласуват за този, за когото са си избрали, без да се влияят от компроматната война между отделните партии. В България на тези неща май вече отдавна никой не обръща внимание.
- Трябва ли у нас да има по-малък по състав парламент, който да заседава не постоянно, а на сесии. И депутатите да не получават заплащане за труда си, както предлагат някои?
- Да, това би била идеалната възможност за подготвяне на един нов Хитлер или Сталин у нас. Онези, които дават подобно предположение, не искат да има постоянен контрол над властта от страна на народа. Защото нали онези, които отиват в София на жълтите павета, така се наричат - „народни представители“ или „народни избраници“.
В един подобен хипотетичен случай няма да има споделена отговорност между обществото и властта. А липсата на споделена отговорност винаги води към диктатура. А идеята, че не трябва да се харчат пари за заплатите на депутатите е несъстоятелна и манипулативна. Трябва да се знае и да се разбере от всички най-после, че демокрацията е една скъпа процедура.
Ако няма Народно събрание, кой ще поеме неговата постоянна функция? Кой ще одобри бюджета на страната? Или може би тези хора искат да дойде Бащицата, който ще решава всички въпроси и проблеми еднолично и единовластно. Като по този начин ще освободи самите тях от политическа и гражданска отговорност.
- Как бихте коментирали друга идея – за това в България да има само две партии, както е в САЩ или Великобритания например?
- Това просто не е вярно. И в САЩ, и във Великобритания има не две, а много партии. Но на държавно ниво в политиката и държавното управление участват две от тях. Но това им го е разрешил самият суверен, народът, в лицето на всеки един от гласувалите граждани, а не някой отвън. Който е срещу многото партии в България, нека просто да не гласува за тях.
Избирателите на малките партии обикновено са между 4-6% от общия брой избиратели. Което на практика представлява една парламентарна група, хвърлена в урните напълно излишно. Това колко партии ще има в една държава и колко от тях ще могат да участват в управлението го решават избирателите, а не държавата.
Впрочем в първите години след Освобождението и в България е имало само две партии. След това те се роят, но въпреки това до войните в България все още е налице дву- и трипартийна система. След 1944 г. у нас има еднопартийна система и парламент, който не заседава постоянно, а на сесии. Но да не би това да е довело до напредък и прогрес на България?!
Това е той:
Роден на 25 ноември 1961 г. в с. Врабево, Троянско.
Завършва „История“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Бил е ръководител катедра „Нова и най-нова българска история“. Председател на Общото събрание на Историческия факултет. А в периода 2003-2007 г. е зам.-ректор на ВТУ.
Иван Георгиев
