0

- Г-н Занков, в разгара на сезона сме, как вървим след две години в пандемия?

- Сега във високия сезон има много туристи. Като цяло се очаква определено по-успешен сезон спрямо миналата и по-миналата година, когато пътуванията бяха ограничени заради пандемията. Но със сигурност не може да се каже, че увеличението на туристите ни удовлетворява и е достатъчно. Има раздвижване на пазара, хората се върнаха към пътуванията, от определени пазари има ръстове, но при други има спад, каквито са Украйна, Русия, Молдова и тези райони. Но като цяло, ако говорим за високия сезон, който е в момента, определено вървим добре.

- Очаква ли се да стигнем нивата от летен сезон 2019?

- Не, няма как да ги достигнем, със сигурност. Прогнозите са, че ще останем под нивата от 2019 година, която всъщност беше и рекордна за българския туризъм. Като цяло има значително увеличение на посещенията и ръст на приходите в сектора спрямо годините с ограничителни мерки, наложени заради пандемията, тоест 2020 и 2021 година.

- Колко се очаква да бъде ръстът на чуждите туристи през този сезон спрямо предходната година?

- Не може да се каже все още, рано е да се правят конкретни прогнози, но ако се взема за база сезонът досега, се очаква увеличението да е с над 20 на сто спрямо миналата година.

- Кои курорти са предпочитани от родните и от чуждите туристи?

- Големите курорти са желани както от чуждите туристи заради наличие на големи хотели, които събират групи, но и от българи, които ги предпочитат пред малките села на крайбрежието. Повечето българи обаче залагат на по-малките населени места, но и не само. На почивка в малките курорти ходят и много от туристите, които посещават страната ни от съседните държави като Румъния и други. Като цяло в големите курорти като Златни пясъци, Албена, Слънчев бряг има място за всички. Но със сигурност в тях преобладаващите туристи са от чужбина, а нашенците са значително по-малко.

- Какви са чуждите туристи, които идват на почивка у нас?

- Общо взето, предишните две години бяха под знака на ковид и имаше основно вътрешен туризъм, тоест българи, които прекарват ваканцията си в страната и много малко балкански пазари. Това са туристи, които идват от съседните страни с автомобили. Тази година има вече засилени международни пристигания и отново имаме от балканските страни, тоест от Румъния, Северна Македония, Сърбия, Полша, Унгария, Чехия, откъдето има значителни ръстове на посещенията. Също така има възвръщане на туристите от Германия, за съжаление не с нивата от 2019 година, но лека-полека започва, както и от Великобритания, откъдето също има значително увеличение на посещенията. Има много чартърни и редовни линии от Острова към страната.

- Има ли анулирани ваканции у нас във връзка с отменени полети поради проблеми с персонала на авиокомпаниите след пандемията?

- Проблемът с авиацията е сериозен и той не е само в Европа, а по целия свят. Има и значително покачване на цените на билетите, което обаче не води до отлив от пътувания. У нас в началото на летния сезон имаше доста отменени полети, което провали ваканции на хора, планирани за началото на юни. Във високия сезон обаче нещата се регулираха. Пак има анулирани полети, но са много по-малко от тези в началото на юни. Като цяло може да се каже, че секторът върви много по-добре от предишни години, но има още много неща, които трябва да се подобрят, за да развием продукта, който предлага страната ни.

- И в същото време и тази година ставаме свидетели на цени на плажните принадлежности, които са необосновано високи.

- Да, има високи, но има и места, където са ниски цените. Проблемът е, че като говорим за туризъм, посоката трябва да е в думата целогодишно, а не два сезона. Трябва да спрем да работим на принципа ден година храни и само във високия сезон всичко да е пълно, а в крилата хотелите да са празни. Нито има бизнес, нито има високи възнаграждения за екипите, които работят в тях, и този принцип по-трудно би могъл да е печеливша формула за всички. Трябва да се върви към развитие на туризма в различни форми и не само в пика на сезона, а и в крилата му. Тогава може да се развива събитиен, конгресен, културно-опознавателен, спа и уелнес и много други видове туризъм. Могат да се ползват крилата на сезона за спортна подготовка, за винен и кулинарен туризъм и други. Има много добри практики, които се прилагат в съседни на нас държави и с тях определено хотелите, дори тези по морето, работят доста повече време, а не само във високия сезон.

- Може ли да направим сравнение на заетостта на хотелите в крилата и в пика на сезона?

- Статистиката предоставя данни за заетостта на хотелите, като тя варира. Определено може да се каже, че в разгара на сезона има места за настаняване, които са предпочитани от туристите и през силните сезони слагат допълнителни легла в стаите. То се вижда и от търсачките в интернет, където при търсене на място за настаняване няма празни през лятото. За сметка на това в крилата на сезона в някои от хотелите заетостта е 30-40%, което е изключително ниско. В други има и по 70%, различно е. Затова е важно да развиваме туризма в посока, да не е само два месеца, а да е по-продължителен сезонът и всички трябва да са заедно в този колективен спорт. И тук говорим за всички форми на туризъм, не само на морския, но и на градски, селски и много други. Просто трябва да се развива през цялата година. Говорейки конкретно за морския, е добре да наблягаме на развитието на атракциите. Тоест заведенията, които са в района на морето, водните атракции, барове, клубове и много други да не работят само два месеца, а и през септември и октомври. Защото има туристи, които посещават морските курорти през тези месеци, но заради недоразвития сезон те няма къде да се забавляват.

- Има ли изследване какви суми оставят за ваканция българите в морските курорти и колко пари харчат чуждите туристи?

- Не може да ги съпоставим изцяло, защото знаем, че има различни типове хотели и националности. Има такива, които предпочитат олинклузив, други избират настаняване само със закуска. Средно обаче може да се каже, че едно българско семейство изразходва около 2000 лева за почивка в сезона в страната, като толкова е харчило и миналата година. Разликата е, че тази година е много вероятно това семейство да е отседнало в хотел с по-ниска категория, тъй като цените са повишени.

- Кои други дестинации са предпочитани за ваканция през лятото?

- Основно туристите избират балнео и спа курортите, като те са целогодишни дестинации. Вижда се тенденция, че хората все повече се грижат за здравето си и избират за ваканция спа дестинациите. Планинските курорти също се радват на все повече интерес и много от хотелите в тях са пълни и през месеците без сняг и снежни условия. Предлагат различни активности, които привличат туристи през цялата година.

- Очаква ли се ръст на цените на хотелското настаняване в зимните курорти заради повишението на енергийните разходи?

- Има ръст на цените навсякъде. Това ще повлияе и на туризма.

- Ваучерите за храна вече могат да се използват и за почивка, но колко от хотелите в страната ги приемат и колко имат готовност?

- Засега в Албена има хотели, които приемат плащане на хотелско настаняване с ваучери за храна. Но трябва да кажем, че това е една много хубава мярка, за която браншът се бори от доста години. Определено има нужда от информационна кампания, тъй като към момента много малко от търговците на хотелски услуги приемат този вид плащане. Вярвам, че това ще е печелившо за всички - както за бизнеса, така и за държавата и туристите. Смятам, че като се направи хубава информационна кампания, ще се включат и повече хотели в тази инициатива и ще сключат договори с дистрибутори на ваучери за храна. И ще могат да приемат български туристи, които да си плащат по този начин.

- Как се отразяват антикризисните мерки, въведени за хляба и брашното върху туризма?

- В момента хотелиерите са доста гъвкави в ценообразуването и смятам, че намалението на ДДС върху хляба и брашното се отрази добре, но за съжаление всичко останало поскъпна и има покачване на цените като цяло на туристическите услуги.

- Ще има ли увеличение на заплащането на труда в сектора?

- Очаквам, че ще има такова, но това зависи от предприятията. Тези хотели, които работят по-дълго време и имат по-добра заетост, могат да си позволят да плащат по-високи възнаграждения на служителите. Има много добри практики и лоши, не може да слагаме всички под общ знаменател.

- Няма как да не ви попитам за мнението ви за новия служебен министър на туризма. Познавате ли г-н Илин Димитров и какво се очаква от него?

- Познавам Илин Димитров, той е човек от сектора и има нелека задача да работи за изваждане на сектора от кризата, породена от пандемията, а сега и от войната. Определено има много неща, които трябва да се организират като реклама, маркетинг на българския продукт и много други мерки за подпомагане. Надяваме се да има диалог и партньорство между бизнеса, общините и министерството за устойчиво развитие на туризма.

Това е той:

Роден е на 7 ноември 1987 г. в София

Завършва езикова гимназия с изучаване на английски и немски език

Има бакалавърска степен „Туризъм“ и магистърска степен „Бизнес администрация“ със специализация маркетинг управление

Специализира в 12 държави

От 2012 г. е главен експерт към Института за анализи и оценки в туризма

Има повече от 10 години мениджърски опит в различни бизнес направления, свързани с туризма

Основател е на маркетинг и консултантска компания

Бизнес консултант, лектор и обучител, работил с множество брандове от България, Европа и САЩ