- Проф. Ничев, какви са социалните проблеми на българските кинематографисти в момента?
- Огромни, но искам да предложа на министър-председателя Гълъб Донев вариант на решение за частичното им облекчаване. През ноември 2022 г. на тържествена церемония в Бояна успях да проведа кратък разговор с г-н премиера и той ми обеща незабавна среща. Да, ама не! - както казваше моят приятел Петко Бочаров. Оттогава всяка седмица секретарката на Съюза на българските филмови дейци звъни в Министерския съвет, но досега отговор няма. Накрая и аз позвъних и най-любезно ми обясниха, че номерът на моя мобилен телефон е излязъл на екрана им и те ще ме потърсят. За съжаление отминава и месец март 2023 г., но никой не се обажда. Затова благодарение на вестник „Телеграф“, който се чете най-много от българите, ще разкажа каква е моята идея и как се роди тя. За да можем да помогнем, макар и с малко, на най-младите кинематографисти до 30-годишна възраст и на тези, които са навършили 65 години. Става въпрос за около 1000 творчески личности, свързани с киното и тв. От една страна, даваме гласност на проблема, а от друга - имам тиха надежда, че някой от екипа на премиера ще му прочете тези редове.
- Какво е положението?
- В дългата ми филмова биография имам години, в които съм изпълнявал и обществена функция - секретар на Съюза на българските филмови дейци (СБФД). Досега помня очите на възрастни колеги, на които отказвахме помощи за животоспасяващи лекарства, защото просто съюзът нямаше пари. Сега положението съвсем не е по-добро. На една премиера на мой филм във Варшава преди повече от 10 години се събра цветът на полското кино начело с отлетелия преди време в по-добър свят мой учител Анджей Вайда. На коктейла след филма се запознах с председателя на полския съюз на кинематографистите – режисьора Бромски. Попита ме имаме ли проблеми в новото време. Отговорих му, че от години вече сме на свободна практика, забравихме за щатове и заплати и от това най-много страдат най-младите и най-възрастните. Тогава той сподели какво е извоювал съюзът им от полското правителство за техните членове.
- И какво е то?
- От филмите, произведени до 1988 г., авторите имат авторски права - 50% от цялата сума, която се заплаща от всички телевизии и ползватели. Другите 50% отиват в държавата. Полският министерски съвет е разрешил тези пари да бъдат давани директно на техния съюз, но единствено за социално подпомагане. В какво се изразява това подпомагане ми беше разяснено от полските колеги.
Почти безплатни обяди в престижен варшавски ресторант. Средства за лекарства на болни колеги. Кафене с огромни намаления, където да се срещат хората на киното, всяка година 10-дневна безплатна почивка - на море или планина по избор. Всеки първи понеделник от месеца прожекция на филмово заглавие, лекция на известен кинокритик и дискусия в техния дом на киното.
- Като се прибрахте, какво направихте?
- Върнах се в България и проведох няколко срещи в Министерството на културата. Впечатлиха се от идеята на полските колеги. Дори повикаха един господин от администрацията, който обясни, че в България тези пари отиват за командировки на държавни чиновници от НФЦ и от Министерството на културата. А тези средства всяка година са не по-малко от 1 250 000 лева. Като човек, който си дава сметка на какви географски ширини живеем, скромно предложих да предоставят на българските кинематографисти не цялата сума, както при поляците, а само 25% - около 300 000 лева. Оттогава изминаха почти 10 години. Неофициално ми беше дадено да разбера, че това може да бъде решено само от Министерския съвет, а не от Министерството на културата. Ето защо в Бояна поисках среща с премиера г-н Донев – човека, който оглавява тези, които могат да решат този въпрос. Проблемите на унижените и оскърбените – създателите на всички тези филми до 1988 г. А имайте предвид, че в тази армия от безработни има много помощни професии в филмовия процес, които не получават дори авторски права.
- С какви пари разполага съюзът?
- За да бъде съвсем ясна картинката, бюджетът на нашия СБФД в момента е само 266 000 лева, събрани от наеми. Не знам дали с тези средства някоя звезда може да си купи рокля за червения килим на Оскарите. Когато на последното събрание на СБФД се изказах, че правя отчаяни последни опити да бъдем чути, дойде много възрастна монтажистка от БНТ и ми разказа за своя последен опит да вземе финансова помощ от съюза. А по това време помощта беше 10 лв. на месец. Помоли ме да предам на ръководството, че когато е определена датата за помощта, да има пари в касата. Каква е случката? Пътуването й с градски транспорт тогава е на стойност 3,20 лв. и ако трябва да дойде още веднъж за тези пари, разходите й са 6,40 лв. Сами разбирате колко ще й останат – 3,60. В главата ми в подобни моменти идват мисли, родени от гения на Чехов: „Следобед е, време да пиеш чай или да се самоубиеш“. Но спокойно, приятели. Българинът е корав народ. Преживял е много неща, ще преживее и това.
- Дали?
- Помня възторжените тълпи на промените. Помня хората, които влязоха във Великото народно събрание. И на мене ми предложиха, но отказах. Точно тогава снимах филм. В парламентарната зала се разминаваха най-големите имена на този народ. Къде изчезнаха те? Къде изчезна интелигенцията – сивото вещество на този народ? Получи се огромна пропаст между тези, които се мъчат да управляват днес България, и мислещия елит на нацията. За съжаление резултатите са налице. Затова всичко, което се случва в нашите артсреди, не е никак случайно. Подкрепям проявите на недоволство и борба за прецизиране на обществените ни взаимоотношения. Разбира се, трябва да се действа много внимателно, защото целият свят в момента е крайно объркан в хаотично преосмисляне на вековни ценности и бързата им замяна с нови.
- Следите ли актуалния скандал с Морфов?
- Това, което се случва в Народния театър напоследък, е умален модел на всичко, което става в България. Чета, слушам за „чепатия“, „трудния“ и “непоносим“ характер на режисьора Александър Морфов. Даже прочетох за „мрачни тайни около него“, за които негови колеги не желаят да говорят. Стъписан съм. Колеги, укротете демоните си. Всички имаме понякога собствени не съвсем радостни размисли за нашето развитие. Морфов няма никаква вина за това. Познавам го повече от 35 години. Беше студент в НАТФИЗ, когато се появи на кастинг с една китара. Без колебание му дадох ролята на Барона във филма ми „Иван и Александра“. Бях убеден, че се е родил нов много голям талант на България.
- Пишат за неговата алчност, за големите му хонорари...
- По сценарий героят на Морфов трябваше да бъде остриган 0 номер пред камерата. Съгласи се без нито дума, само скромно попита: „Ако е възможно за бюджета, може ли да получа още 20 лева за снимачния ден?“. Така тръгна творецът, който сега има пълното право да изисква цената си за това, което създава. Уравниловката на соца беше много удобна за посредствените участници в нашия живот. После Морфов изигра ролята на учителя Стойчев в „След края на света“. Непрекъснато изискваше още дубли, за да стане сцената още по-добра. Хората от нашия екип нарекоха Александър Морфов „кадемчето на моите филми“. Междувременно той вече израстваше като водещ театрален режисьор на България. Върхът на нашата обща работа беше ролята на илюзиониста Дими в „Пътуване към Йерусалим“. Всеки ден на терен пристигаше с нови предложения. Ровеше се в книги, свързани с илюзиите, изучи и усвои техниките на различни фокуси. Страхотно обогати образа. Сега си давам сметка каква предварителна подготовка извършва този творец преди всеки свой спектакъл. Неслучайно в крайна сметка той е основният автор, а не само режисьор. За повече от 35 години, в които съм работил с Морфов в тези няколко филма, имах за партньор един изключителен талант и мога само да се гордея с това.
- Получи ли награда за някоя от тези роли?
- Разбира се, още преди години разбрах, че пътят на Морфов в България няма да е лесен. На варненския фестивал, където показахме „Пътуване към Йерусалим“, актьорското му постижение за ролята на Дими беше пренебрегнато от журито и наградата беше връчена за скромна роля на симпатичен актьор. Ако сравнявам постиженията на наградения и това на Морфов и ако си послужа с пример от архитектурата: „Това е сравнение между готическа катедрала и панелен блок в „Люлин“. А участник в журито беше и една актриса, която сега коментира „мрачните тайни, които витаят около Морфов“. Да, мрачно е! Мрачно е, че в България можеш да слушаш ариите на завистта, но по-лошото е, когато гръмват цели академични хорове. Затова не съм учуден, че този голям талант години наред работеше в чужбина, където сигурно са го оценявали по достойнство.
- Какво трябва да се направи?
- Ако искаме да излезем от кризите, в които е попаднал нашият народ, трябва всеки един от нас да потисне егото си и да се опитаме да работим за общото. Да се помъчим да живеем, да творим заедно за благото на България. Знам, че не е лесно, но трябва да опитаме. Да си спомним колко кръв е пролята, за да се създаде нашата красива държава.
ТОВА Е ТОЙ:
-Член на Европейската академия за кино
-Носител на орден „Стара планина първа степен“
-Носител на „Златен век“ за култура
-„Златна роза“ за най-добър филм за „Иван и Александра“
-„Златна роза“ за режисура за „След края на света“
-Две награди „Златно перо“
-Заслужил деятел на културата на Република Полша
-Носител на многобройни наши и международни кинонагради
Снимки: Синемаскоп-Ниче
Лео Богдановски
