- Г-жо Чернева, полупълна или полупразна е чашата „Шенген“ след приемането ни в зоната само по въздух и вода?
- България вече е на масата „Шенген“. Можем да имаме позиция и дори очакванията към нас са да имаме мнение по всички въпроси за общото пространство в рамките на тези шенгенски граници. България направи важна крачка към следващото ниво на европейска интеграция и това със сигурност е успех. Отварянето на сухопътните граници е по-скоро въпрос на закономерност. Въпрос не „дали“, а „кога“.
- Какви са предизвикателствата обаче пред страната ни, докато се стигне дотам?
- Най-ключовото, което трябва да постигнем, е промяна в австрийската позиция, което може да се случи след изборите там наесен. През този период ние трябва сериозно да се постараем да покажем, че сме достоен член на шенгенското пространство по въздух и вода.
- Т.е. сме на нещо като тест?
- Да. Това ще подлежи на оценка от страна на Австрия. Там голяма преднина има т.нар. Партия на свободата, австрийската крайна десница. И въпросът е дали християндемократите, които в момента са в коалиция със зелените, след изборите ще предпочетат широка коалиция със социалдемократите или такава с крайната десница. Първият вариант е много по-добър за България, тъй като позициите на Партията на свободата са много критични по отношение на България и Румъния. От наша гледна точка крайната десница в Австрия е заплахата за нашето пълноправно членство в Шенген, тъй като както и у нас, крайните партии имат свойството да „заразяват“ политическия дебат и да придърпват и други към крайни позиции.
- Влизането на Партията на свободата във властта нулира ли шансовете ни за пълноправно членство?
- Не. В предизборната кампания ще е по-горещо, но ние вече многократно сме виждали, че когато впоследствие една такава крайна партия влезе във властта, тя неизбежно започва да се съобразява с някои обективни обстоятелства и интереси. Да си на власт и да си в предизборна кампания са две много различни неща. Един от факторите, с които тя ще трябва да се съобрази, са и интересите на самите австрийски автомобилни превозвачи, за които е важно да улеснят преминаването си през сухопътните граници. Настоящата ситуация оскъпява стоките за крайния австрийски потребител.
- Кои са рисковете пред нас в следващите месеци?
- Ако има пробиви на българските граници, особено на Капитан Андреево, невралгичен пункт от гледна точка на контрабанда и нелегален трафик, то те биха повлияли веднага негативно на общественото мнение в Австрия и ще бъдат използвани в предизборната кампания. Такива шумни инциденти със сигурност ще намалят шансовете и ще отложат членството ни. Няма как да измерим въпроса с доверието, но то е много важно. България трябва да направи максималното да демонстрира, че има стабилна система на управление и държавност – с функционираща съдебна система, функциониращи органи на реда. Ако това доверие намалее под критична точка, това може също да се отрази неблагоприятно.
- Проблем ли е това, че точно в този момент сме под властта на служебно правителство?
- Разбира се, че от гледна точка на целта „Шенген“ е по-добре да имаме стабилно редовно правителство. Но по-важното е да имаме институции, които да доказват, че работят по законите на страната и ЕС, а не се водят от индивидуалния дневен ред на някоя партия или някой човек.
- За какво трябва да внимава служебният кабинет?
- Както кабинетът, така и политиците като цяло трябва да избягват използването на институциите в предизборната кампания. Особено полиция, служби, МВР, съдебна система. Защото точно на тях от чужбина ще се гледа много внимателно. Ще се гледа дали тези институции работят в обществен интерес и дали работят в рамките на правовата държава, или са овладени от някакви частни интереси. Моят призив към политиците е да опазят чистотата на институциите или поне да не влошават положението, да не ги поставят под излишно напрежение и да не се възползват от тях с предизборни цели.
- Кой е реалистичният срок да постигнем пълноправно членство в Шенген?
- Програма максимум може да се постигне, ако австрийските избори произведат правителство, склонно бързо да разгледа този въпрос. Комбинирано с това, че през зимните месеци традиционно миграционният натиск намалява, съвсем спокойно може решението да бъде взето до края на годината. Оттам насетне има време за уреждане на формалности по контрола по ГКПП. Април догодина е реалистичен момент да постигнем крайната цел.
- Да преминем към другата стратегическа цел – еврозоната? Защо е важно да напредваме в тази посока?
- Защото това е най-голямата гаранция за парите на българите и срещу трусове в банковата система. Помним фалита на КТБ. Българската финансова система е всъщност доста крехка и членството в еврозоната ще даде сигурност, че такива нередности вече не могат да се случват. На второ място, членството в еврозоната гарантира много по-ниска инфлация и изложеност към външни трусове. Вижте 2022 г. например. Инфлацията у нас беше двуцифрена, а в еврозоната беше поне с 3-4% по-ниска и то спрямо страните с най-висока такава.
- Къде виждате най-сериозните трудности по пътя ни към еврозоната?
- Там въпросът с доверието от страна на държавите членки към нас е много важен. Защото, вижте, както и по Шенген, това са декларирани приоритети от поне 13-14 години насам, нали? А напредък нямаше. И сега за по-малко от година видяхме бързо развитие и в крайна сметка членството в еврозоната през 2025 г. изглежда съвсем възможно. Трябва да си отговорим как и защо се случва това. Ето защо много ще зависи какво правителство ще излъчат изборите у нас през юни и дали то ще има същата степен на доверие в страните от еврозоната, за да се придвижи България напред. Така бихме могли да поискаме конвергентен доклад през есента и ако – както поне засега изглежда, той бъде положителен, ще можем да запазим дата през 25 година. Дали ще е 1 януари или 1 юли, това е по-скоро технически детайл.
- Има ли някакъв отворен прозорец за приемането ни от политическа гледна точка?
- Много хубав въпрос. Вижте, трябва да си даваме сметка как изглежда България днес и какво се случи последните десетилетия. Къде бяхме, къде се намираме... От една страна, ние често забравяме какъв голям прогрес сме направили, който е плод на усилията на цялото общество, но и на подкрепата на ЕС през всичките тези години. Да помислим колко по-незащитени, по-несъстоятелни, с по-малко перспективи бихме били, ако не бяхме членове на ЕС... И от друга страна, виждаме как днес българското общество е силно разделено и то в момента на две войни, недалеч от нас. Виждаме един ЕС, който все повече ще се превръща в една общност – сплотена около общи цели, и една периферия, която ще бъде по-настрани от важните дебати. И тук идвам до въпроса ви. Да, има отворен прозорец. Но той няма да е отворен още дълго. И българското общество, което винаги в такива моменти е вземало правилните решения, и този път трябва да даде тласък на политическата класа и да продължим в тази посока.
- Защото иначе?
- Защото иначе аз се страхувам, че най-късно в средата на 2025 г. този прозорец за еврозоната ще се затвори. Може би дори по-рано.
- Какви са причините за това?
- Идва краят на периода на Плана за възстановяване и устойчивост, един силен интеграционен елемент. Еврокомисията и европарламентът ще влязат в един нов цикъл, който няма да е много благоприятен. Изборите за президент в САЩ отварят една голяма неяснота, която при определено развитие може да доведе до засилване на евроскептичните тенденции в Европа. Ето защо сега е нашият шанс и имаме около година да дадем тласък на България, докато условията са благоприятни.
- Каква е прогнозата ви за евроизборите?
- Изглежда че ще имаме един парламент, в който християндемократите ще са първа сила, а втора ще са социалдемократите. Трета е много вероятно да бъдат партиите от крайната десница и въпросът е какъв тип мнозинство ще търси Урсула фон дер Лайен в следващия парламент. В момента изглежда, че християндемократите и социалдемократите ще имат нужда от либералите, за да направят центристка коалиция, но при всички случаи това ще е по-трудно, отколкото в настоящия състав на парламента. В него зелените бяха допълнителното звено от веригата, докато сега очакванията ми са, че крайнолеви и крайнодесни ще са с по-засилено присъствие.
- До какво ще доведе това?
- Най-вероятно резултатът ще е една еврокомисия с много по-малко амбиции не само заради по-голямото представителство на крайните елементи в европарламента, но и заради цялостното засилване на евроскептичните партии в националните парламенти.
- У нас ще има ли кампания за евроизборите реално, при положение че те ще съвпаднат с националните?
- От една страна, съвпадането е добре за активността. От друга страна обаче, за някои партии наистина няма да има кампания за евроизборите, а те ще насочат усилията си само към националните избори. За партиите, чиито избиратели обаче се вълнуват от общоевропейската картина и които възприемат страната ни като част от едно по-голямо цяло, това няма как да се случи. Те със сигурност ще трябва да разкажат на избирателите си своя поглед за връзката между позициите ни в Брюксел и значението им за нашите национални дискусии.
- Как виждате позицията ни по войната в Украйна?
- България категорично подкрепя Украйна и това го казва и президентът Володимир Зеленски. Виждаме, че европейските общества все по-ясно разбират, че не става въпрос просто да помагаме на Украйна, а да спрем войната срещу Европа. Амбицията на Путин е имперска – за нея няма граници. Дори и да се стигне до примирие в Украйна, то ще доведе до прегрупиране и нова атака и тогава има много страни, които могат да се чувстват заплашени– балтийските държави, Полша и дори Финландия и Швеция... В този смисъл България е част от едно общо европейско развитие. Аз се чувствам удовлетворена като българка и виждам, че стоим добре в общото усилие.
- И накрая как се отразява на всичко това неяснотата от бъдещите избори за президент в САЩ?
- Парадоксално, но рискът Доналд Тръмп да се завърне в Белия дом амбицира и мобилизира европейците. Виждаме засилени движения по плановете за обща отбрана и защита на европейската индустрия. Като българи трябва да сме наясно, че Тръмп иска да си комуникира с големите страни и за него малките държави нямат значение. Той не им помни имената дори. В този контекст за нас най-добрата гаранция за нашите интереси и нашия суверенитет е това, че сме част от Европейския съюз. Ако бяхме сами в един свят на различни растящи световни сили със своите регионални амбиции и апетитите, щеше да ни е много по-сложно да гарантираме своя собствен суверенитет. Сега чрез ЕС имаме защита и планиране в областта на отбрана, сигурност и икономика. Част сме от нещо голямо. След толкова години под чадъра на американските гаранции за сигурност рискът от завръщането на Тръмп накара европейците да реално да се замислят за това да започнат да разчитат на себе си. И планирането на едно бъдеще с Тръмп начело на САЩ вече е в ход.
ТОВА Е ТЯ:
- Магистър по политически науки от университета в Бон
Бивш дипломат
- Бивш говорител на българското Министерство на външните работи
- Съветник по външната политика в кабинета „Петков“
- Заместник-директор на Европейския съвет по външни отношения
- Специалист по външна политика на ЕС, Западните Балкани и Черноморския регион
Деян Дянков
