М инута е много – това състезание се разигра в парламента във втория му работен ден. Нека да отдадем заслужилото на депутатите – спестиха мъките на данъкоплатеца да им гледа сеира.
Това е като прословутото китайско мъчение с капка. Най-ужасната смърт на света е парламентарната криза, която ни сервират – капка по капка. Китайска му работа! Но точно за тази легенда няма никакви документални доказателства. Затова можем да сложим патент върху това мъчение, при което светът се срива отново и отново при всяка следваща капка.
Състезанието „Минута е много“ даваше информация. В парламентарната му версия тя е оскъдна. Вървят някакви преговори, ама не точно. Случват се разни неща, но не съвсем. Даже никак. На Велики четвъртък вярващите хора се пречистват. А у нас в този ден в парламента, работил рекордно кратко в пленарна зала, влязоха чистачките. За да съберат боклука на депутатите, които, за разлика от всички, които днес полагат извънреден труд, излязоха в почивка. Полага им се. И това е нещо, за което отново заслужават похвала. Така работодателят им – българският народ, няма да им плати извънредна двойна надница за това, че са се потрудили повече от допустимото. Все пак, както се очертава, предстоят още избори тази година.
Простор
Всички погледи са се вторачили в местния вот. Нищо не пречи преди това да има още един, на който и крайните скептици да бъдат убедени, че единственото решение са избори три в едно.
Има анализатори, които смятат, че политиците са превърнали дефекта в ефект. На това мнение е преподавателят в Нов български университет проф. Димитър Вацов. Според него отлагането дава шанс за правителство. Ето как той се аргументира: „В предходния парламент битката за това кой да бъде председател беше някак махленска. Сега тя служи като инструмент за отлагане и за печелене на време, което е с цел постигане на поне минимално съгласие по една базисна законодателна програма, тази инициатива, която тръгна от вчера, и това е проблясък на здрав разум“. Проф. Вацов говори за консенсус по основни приоритети на страната. И допуска, че ГЕРБ, ПП и ДБ може би са узрели, че „ако не го направят това нещо, ако не си дадат поне минимално време, за да приемат тези закони и да санират системата, ще бъдат много тежко наказани на следващите много бързи избори“.
Варианти
Всички говорят за план А и план Б. При втория се предвижда съглашателство между ГЕРБ, ДПС и БСП. Но точно това е варианта, при който тези партии ще загубят най-много. Едва ли някой допуска, че някоя от формациите ще се опита да удържи фронта на всяка цена. Съставянето на правителство не е фиксидея на никоя от тях. Да, на всички много им се иска да направят кабинет. Но не им стиска.
Маскирано под благовидното: „Ние много искахме, бяхме склонни на компромиси, но другите не приеха протегнатата ръка“, от ГЕРБ ще спечелят предимство, ако си измият ръцете с отказа на ПП и ДБ да подкрепят кабинет с техен мандат.
В същата ситуация са и ПП и ДБ – от коалицията твърдят, че са готови да предложат правителство с втория мандат. Но и те гледат напред – без да губят време, още преди да чуят първия парламентарен звънец, партньорите се срещнаха, за да уточнят параметрите на бъдещото сътрудничество. Така опровергаха всички онези, които злорадстваха, че коалицията ще се разпадне още преди местните избори. Но от това, което се чува като имена за кандидат-кметове, прогнозите не са оптимистични.
Умора
Предстои много работа, за да се наложат имената на хора, които не говорят нищо на избирателите. И не е добре партиите да разчитат само на твърдия си електорат, защото и той се умори от избори. А както се вижда, партиите не си вземат поука от грешките и не се променят. Ето го Слави Трифонов в ролята на принципен човек и лидер на партия, който критикува депутатите, че не служат на суверена и вместо да си вършат работата, са се събрали за 15 секунди и да се разотишли. „И аз не преувеличавам, защото днешното заседание траеше 15 секунди. Явно се правят договорки, но не в парламента. Къде - не знам, но явно тия, дето арестуваха ония, сега се опитват да се разберат, без да обидят избирателите си, но го правят тъпо, не по правилата и в крайна сметка настройват всички срещу себе си“, казва Слави Трифонов, след като сам той отказа да е депутат, но след като беше избран за такъв.
Клетият избирател отчаяно търси различния политик, когото да подкрепи. И в това лутане може да се съгласи с крилатата фраза на Атанас Атанасов отпреди дни, че „Подкрепа се търси, а не се сервира на тепсия“. Но вече е твърде критичен, за да му сервират за предстоящите избори успели милионери, разчитайки че ще ги припознае, защото са умни и красиви. Не, това отдавна не е достатъчно. Още повече, че по-гласуващата част от населението вече не е чак толкова умна, след като продължава да се връзва на празни обещания и мантри за хубав живот. За красотата да не говорим. Моделът, който се натрапва от години е по-фалшив даже от политиците. С преправени скули, скъсен нос, присадена коса. Кукли, в които са инвестирани много пари, но са празни откъм съдържание. Кой би искал да се идентифицира с тях, ако няма достатъчно средства да си плати ипотеката и сметките, ако си брои стотинките и прелиства дипляните на търговските вериги, за да проследи намаленията?
Сравнение
Ето това е нещото, което избирателят не прави преди избори, за да открие впоследствие, че е взел грешната стока от рафта. Или че етикетът не отговаря на съдържанието. И това, че е грабнал първото, което му е хванало окото или разчита на традиционен продукт с отдавна минала годност, си е чисто негов проблем. Но когато частният проблем се превърне в масова практика, това принуждава и останалата част от избирателите да живеят с усещането за дежавю. Капка по капка. Мъчителната смърт на илюзията за промяна.
Кристи Петрова
