- Ника, здравей и честит дебютен албум! Във вторник се състоя промоцията на „Най-лошият човек на света“. Няколко дни по-късно каква бе емоцията в теб онази вечер?
В деня на промоцията се чувствах наистина празнично за разлика от деня на издаване на албума (смее се). Точно това споделих на Рафи, че в деня на излизане на самия албум нямаше никакво събитие и сякаш не го усетих с директна обратна връзка. Докато да видиш как хората срещу теб пеят, танцуват и участват емоционално в песните - усещането е съвсем различно и вече наистина разбираш какво е да издадеш албум.
Албумът съдържа 11 песни, как избрахте парчетата, които да влязат в него и двамата с Рафи ли ги селектирахте? Имахте ли колебание за някоя песен?
- Определено имаше доста колебания. Вчера точно това сметнах, че около 10 парчета не влязоха в албума. Много демо версии се направиха, докато не стигнем до този концентриран вариант от 11 песни, или по-скоро 10 песни и едно интро. До последно имахме колебания за парчето „Пазя те от мен“. Нямаше да бъде част от албума. Аз много исках да го включим, но Рафи не искаше, защото имаше своите съображения. Две седмици преди да споделим албума, той каза: „Дай да го вкараме това парче“. То е и единственото баладично. Създава разнообразие и различна емоция от останалите. Да си поемеш дъх. Ние затова решихме да няма бийт до средата на парчето. Спираш за момент и си казваш - почивка.
- Текстовете на всички песни са твои, така по-лични ли ги чувстваш?
- И музиката на всички парчета е моя (смее се), както и аранжиментите гледам да ги правя до определен момент, за да дам конкретна насока на Денис Попстоев, с когото работихме по завършването на аранжиментите. Аз, честно казано, не обичам много-много да работя с други хора, защото съм проактивен човек и много бързо работя - правя текстове, музика и ми идват идеи. Всичко друго, което е външно, обикновено ме бави. Не казвам, че колаборацията е нещо лошо, може да се получат страшно интересни неща, но истината е, че ми е по-лесно да работя сама.
- На промоцията видях големи имена на българската музика като Мария Илиева, Графа. Щастливка си, че си подкрепена от такива таланти...
- Наистина много им благодаря, че отделиха част от времето си, за да дойдат и да засвидетелстват тази подкрепа. За мен това значи адски много. С Графа се сближихме покрай общото ни парче. Аз, той, жена му и моят приятел доста често се събираме. Деня преди промоцията бяхме у тях да слушаме албума, така, като загрявка. Аз не бях сигурна до последно дали ще успеят да дойдат. От сцената го видях как си поръчва питие на бара и си казах: „А, тук е“ (смее се). Дава ти една сигурност човек с неговия опит и години успешна кариера да те подкрепи и да ти каже, че албумът ти е чудесен. Както ти казах и по-горе, в деня на самото издаване не се чувствах никак празнично и че съм постигнала нещо, но вечерта ми звънна Папи Ханс и ми каза: „Евала, браво за този албум“, и аз тогава почувствах, че наистина съм се справила и съм направила нещо. Това са хора, които слушам и на които се възхищавам. Все още ми е трудно да ги възприема като близки до мен, защото те са големи имена.
- Казваш, че все още не можеш да се приемеш като близка до големите имена в музиката. В живота стеснителна ли е Ника, защото на сцената определено не си?
- Аз съм тотално различна в живота и на сцената. Никой не може да повярва, че момичето от сцената съм аз (смее се). Противоречието е огромно, но това не е защото съм стеснителна, а по-скоро, защото съм интровертен тип човек. Уча психология вече 3-та година и в живота ми извън музиката хората ме виждат по тотално различен начин. Аз съм много спокоен, сдържан, затворен човек. Даже приятелят ми, като ме гледа на концерт, казва, че не може да повярва, че това съм аз. Концертът е върховно музикално преживяване. В ежедневния живот в каква ситуация можеш да си такъв, какъвто си на сцена? Много е специфично.
- Как се запали по психологията и виждаш ли реализацията си в тази професия?
- Никога не съм имала съмнения, че искам да се занимавам с други неща. Музиката е много важна за мен и ми е на сърце, но интересите ми не се изчерпват само с нея. Винаги съм имала желание да съм интелектуално стимулирана и да се чувствам предизвикана от полето си, в което пребивавам. Понеже съм по- хуманитарно насочена, психологията бе най-правилният отговор. След няколко години опит вече мога да кажа, че определено това беше най-правилното решение, което съм взимала някога в живота си и е поле, което представлява безкраен интерес, и е нещо, с което със сигурност ще се занимавам занапред, независимо от кариерното ми развитие в музиката.
- Желая ти успех във всяко поприще! Аз обаче ще те върна към албума, неговото заглавие е „Най-лошият човек на света“, а кой е най-добрият човек, когото познаваш?
- Понеже си говорим за психология, психологията отдавна не борави с понятия като добър и лош и е много опростено да казвам кое е черно и кое бяло. „Най- лошият човек на света“ като заглавие е по-скоро една изфилософизирана идея, няма общо с психологията, колкото с философията, какви са несъзнаваните части от човека и колко лесно се убеждаваме в това, в което искаме. Албумът започва с един цитат: „Всеки е най-далеч от самия себе си“. Това е цитат на Божкович, който много ме вдъхновява, защото е много истинен. Хората не се познаваме добре и точно затова седи най- лошият човек на света, за тези страни тъмни, които не искаме да опознаем. Нито мога да кажа, че знам кой е най-лошият човек, нито най-добрият, но аз определено съм се чувствала и по двата начина в различни ситуации. Знам, че всеки го чувства. Въпрос на осъзнатост и на сензитивност към Аз-а.
- След промоцията къде могат да те видят почитателите ти?
- През юни ще имаме живо свирене в София на 21-ви, а на 26-и имаме съвместно участие с „Молец" и Роби Николов на морето. Надявам се след това да имам малко повече време, за да клипираме част от парчетата. Засега имаме замислени няколко варианта, така че се насочваме и натам.
Елизабет Методиева
