- Г-жо Буруджиева, в лека мъгла е обвито реденето на служебния кабинет и търсенето на министри от Димитър Главчев. Това какъв знак е - добър или лош?
- С приемането на новите текстове на конституцията беше ясно, че ще има проблеми при съставянето на служебното правителство. Трябва да се преодолеят бариерите, които се поставят. За 2 или 3 месеца посочените за министри трябва да зарежат работа, живот и да се отдадат на изпълнение на функциите, които има служеният кабинет. Това не е никак лесно, когато зад това нещо не стои някаква институция. Президентът има доста ограничена отговорност спрямо съставянето на правителството, а парламентарните сили би трябвало да са отдалечени. С избора именно Главчев да състави кабинет максимално се избегнаха тези рискове. Главчев е човек с авторитет и име в политиката, може да се разчита на неговия доказан опит. Това е възможно най-добрият избор за служебен премиер от всички възможности, които президентът имаше, за да се гарантира желание за сътрудничество. Убедена съм, че приемайки мандата, Главчев е имал много ясна представа за възможния състав на Министерския съвет. Разговорите, които са се видели, са били по-скоро за изчистване на вариантите. Съставянето на служебен кабинет не е съществен проблем.
Президентът Румен Радев е получил уверение от Главчев, че е готов с кабинета. Затова днес има свикани консултации с партиите. Какъв кабинет точно очаквате да се представи? Говори се за правителство тип „Габровски“ с експерти.
- Възможно е. Това е най-близката хипотеза до духа на промените в конституцията. Най-малко вероятно е да имаме политически лица, но, от друга страна, със сигурност ще се търсят и хора с биография. Това обаче винаги дава възможност на хората, които имат критики, да правят аналогии, че става въпрос за политически влияния. Дори и най-отдалеченият от политиката човек ще бъде критикуван. Какъвто и да е съставът на служебното правителство, то ще направи две неща. Първото - ще организира изборите. И второ - целенасочено ще се дава информация какво точно се е правело по министерства и ресори. В момента парламентът изглежда почти като конвент, заместващ следствие, прокуратура и съд. В цялата тази драматургия в НС се замеряха със създаване на комисии. В периода до излизането в отпуска на парламента центърът на предизборната кампания ще е в НС. След това неминуемо служебният кабинет ще влезе във фокус. Ако не всички, някои от министрите ще бъдат доста откровени, защото иначе трябва да понесат отговорност за това, което се случва по отрасли. Няма логика, който и да било от този служебен кабинет да се натоварва с отговорност, която няма как да носи. Самите политически сили няма да са център на тази кампания, но ще са обект.
- Възможността някои от настоящите министри да бъдат служебни няма ли да доведе по-скоро до негативен ефект върху служебния кабинет?
- Категорично. Това дава повод и на двете ясно противопоставящи се политически сили, които досега бяха в управлението, да атакуват и да нападат действията на служебния кабинет.
За първи път ще имаме ситуация, в която Народното събрание ще продължи да функционира по време на избори. Политиците обаче няма да бъдат на висотата да правят кампания и в същото време да запазят добрия тон в дебата. Всяка възможност за атака ще бъде използвана. Включването на министри от сегашния кабинет ще означава, че те няма да послушат партийната повеля да не участват в друг кабинет. Ще бъдат обявени за предатели. Атаките може да се насочат и към това, че се продължава моделът на управление на ГЕРБ. Но ако останат такива министри, ГЕРБ също ще има възможност да се разграничи, да критикува служебното правителство и президента. Всеки повод ще се ползва, за да се енергизира и активизира електоратът на всяка сила.
- ЦИК беше извикана от Радев, а от комисията заявиха, че са готови за вот 2 в 1. Според вас кой е по-добрият вариант - избори 2 в 1 на 9 юни или на различни дати?
- При всички положения избори 2 в 1 от гледна точка на удобството и на самите граждани. За партиите също е по-важно, отколкото да получат много тежък шамар от липса на активност или невъзможност да активизират собствените си избиратели, ако вотът е на различни дати. Постигането на сериозна активност на европейските избори е тежко и трудно и партиите ще трябва да натиснат силно терена. Така обаче няма как да постигнат активизация на симпатизантите си, ако парламентарните избори са в края на юни. В полза на избори 2 в 1 се извадиха и финансови аргументи, но демокрацията струва винаги пари. Няма бедна демократична държава. Затова финансовите аргументи около едни избори са некоректни и недопустими. Каквито и пари да даваме за изборите, са несъизмерими с тези, които текат от джоба ни от корупция. Приемам разговорите на президента с ЦИК като израз на добър тон. Защо плащаме за постоянна изборна администрация, ако ще ги питаме дали са готови. Те трябва да са готови за избори постоянно.
- Сглобката формално не съществува, но последните дни продължаваме да сме свидетели на упреци - кой е виновен за изборите, кой има по-голямо влияние, кой взима решенията, кой е зло, създават се комисии в опити взаимно да се уязвят. Какво още им пречи, че се стига до тези постоянни колизии?
- Това е все едно да се питаме защо в едно семейство децата се бунтуват срещу родителите. Едните смятат, че, имайки властта, опита и отговорността, трябва да бъдат най-малкото уважавани. Децата смятат, че бъдещето принадлежи на тях. Нещата се обясняват в този иначе политически процес с неполитически аргументи. Защото политически такива няма. Излезли сме извън политическото. Това ще продължи. Става дума за тип отношения, които засягат други специалисти и не се преодоляват от общи ценности и програми. Чисто политически нещата нямат обяснения. Винаги може да имаме подозрението, че става въпрос за интереси, които не са публични.
Ако е така, ние сме поставени в ситуацията на фенове, а не на избиратели. На кого да повярваме? Кой ни е любим отбор, независимо кой ще спечели? Това замеряне е за твърдите избиратели. Ако партиите избират такава стратегия, дават ли си сметка какъв е размерът на техните твърди избиратели? Тези, които имат достатъчно твърди избиратели, за да са първи, е разбираемо, че влизат в такъв разговор. Но другите за какво го правят. С такива стратегии разширяване на избирателното тяло не се постига.
- На този фон имаме заявки за общо управление след това от почти всички страни в сглобката. В тази ситуация увеличават или се намалят шансовете за такова коалиционно управление?
- След изборите ще има коалиционно управление. Въпросът е кои ще са вътре в коалицията. Всяка партия трябва да е достатъчно деликатна, защото не знаем какво точно ще кажат избирателите, каквито и да са прогнозите към момента. Дори и да предположим, че участниците ще са същите, така както се развиват нещата, и други ще трябва да се включат. Няма да може да се направи мнозинство. Трябва да предпоставим, че колкото ще вдигне ГЕРБ, толкова ще падне ПП-ДБ или обратното. Това обаче не се потвърждава от социологическите данни. Дори и да приемем, че двете партии са скачени съдове, няма как в следващото НС да има същото мнозинство. Нещата в политиката не се повтарят - и като резултат, и като процес. Според мен ще има трети играч. Не случайна е тази битка кой да си прехвърли ДПС и Делян Пеевски. Това, което се вади от кухнята, говори за топлите отношения между лидерите на ПП и на ДПС. Много пъти ГЕРБ имаше възможност да включи ДПС в управлението, но не го направи. Не виждам логика да го направи след изборите, освен ако ДПС не стане втора сила. Това не се наемем да прогнозирам, че ще се случи. ГЕРБ влиза в тези избори с добра позиция. За разлика от миналата есен ГЕРБ е партията, която ще си избира партньорите. Всички си говорят с тях. Позицията на ПП е старата на ГЕРБ - натикани в самота и самодостатъчност. Те нямат партньори и е логично да казват, че ще водят разговори с ГЕРБ. С кой друг могат да говорят - с БСП? Или да потвърдят, че имат добри отношения с ДПС. Няма как да го направят предизборно. ГЕРБ чакат да видят след изборите какви са възможните партньорства. Има две хипотези. Първата - партньорства вътре в НС, които да изключат ПП-ДБ. Втората - партньорства, които няма как да изключат ПП-ДБ. Първият вариант е по-удобен за всички партии, в това число и за ПП-ДБ.
- Тези трусове, които наблюдаваме сега около митниците, МВР, около фигурата на Асен Василев преди изборите, показател за какво са?
- Разкирват се и стават по-видими сфери на политическо влияние в други сфери, където не би трябвало да има такова. Главният секретар на МВР, който подаде оставка, не би трябвало да е обект на политическо влияние. Няма логика той да напуска в този момент. Това, че се сменят министрите, не означава, че и той трябва да бъде сменен. Имаше напрежение около МВР. ДБ имаше много категорични позиции против министъра, но не и негативи към главния секретар. Дали това се прави, за да се каже, че МВР е овладяно от „злите сили“ и това компрометира изборите, не можем да кажем. При всички положенията тези размествания около митниците са част от опита да се парира възможността да се окаже следващото управление пред изпразнени сметки и невъзможност да напълни бюджета.
- А в цялата тази политическа ситуация как виждате ролята на президента Румен Радев?
- Радев няма да олицетвори точно в тези избори надеждите да застане начело на политически проект. Но Радев би трябвало да прекроява стратегически позициите си и тези на президентството от гледна точка на промените във функциите му.
По-важното е да видим какво ще се случи при дебата за службите и модернизацията на армията. Това са по-важните теми за Радев в този момент, защото той има доста време още в президентството, за да може да мисли за текущи неща. Ще остане леко встрани - все по-малко нароченият враг. Партиите в момента са заети със себе си. Той ще използва тази ситуация, за да влезе в една нова роля - като балансьор в политическия процес. Пример са тези консултации, разговорите с партиите. Ако това се отрази на оценките в неговия рейтинг, това ще е стратегическата посока. Според мен в момента той също преориентира своето поведение и отношение към политическите сили, както и те към него.
- В тази напрегната среда трябва ли да се пристъпи към избор на нов омбудсман, тъй като реално има риск да останем без омбудсман за няколко месеца?
- Това не е драма. Това Народно събрание няма легитимност да избира каквито и да било водещи фигури в ключовите институции. По-добре би било да не го правят. Ако обаче в парламента се стигне до такава процедура и бъде предложена фигура за поста на омбудсман, то добре е да не е от самите политически сили, а по-скоро от граждански организации или от синдикати. Тогава със специфично мнозинство и с подкрепата на всички партии може би ще е легитимно да се избере омбудсман. Всеки друг вариант ще доведе до нови разправии, лепене на етикети и това само ще срине рейтинга на доверие в институцията омбудсман, което е ключово важно за нейното функциониране. По- добре два месеца да се изчака, отколкото да се съсипят реномето и отношението към тази институция в България.
Коя е тя:
Доцент по политически комуникации и доктор по социология
Преподава политология в СУ „Св. Климент Охридски“
Специализира политически комуникации във Франция и Белгия
Тихомира Михайлова
