- Г-н Стефанов, на прага сме на поредна предизборна кампания, какво очаквате да чуете?
- Иска ми се да чуя заявки за политически разговор. Имаше някакви податки за това. И БСП го казаха, „Има такъв народ“ (ИТН) се брандираха едва ли не като флагман на разума в този парламент. Между другото и от „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) го чухме. След срещата с ГЕРБ те си казаха, че каквото – такова, обаче в крайна сметка ясна е каква е посоката. Дали искат, или не искат е друга тема. Те там започват да проумяват, че в крайна сметка ние гражданите, гласоподавателите подреждат възможностите. Не както те искат. На някои им отнема повече време да го проумеят, на други по-малко. Но на всички им увират главите, казано по-жаргонно. Надявам се да има диалог.
- Президентът може ли да бъде катализатор и или дори медиатор на този диалог?
- На президента не му е работата да го прави това нещо. Ако партиите продължат с това, което ни показват, че искат да сготвят и да ни сервира – тоест, че вече витае някакъв здрав разум и емоцията е минала една крачка назад, ще бъде добре. Трябва да сме честни – избори и политика не могат да минат без емоции, но те не трябва да водят и да доминират. Разумът е този, който определя диалогът и ако продължат така, както ни казват, че уж имат намерение да правят, значи, че се движим в правилната посока. Ще разберат най-сетне какво са изборите, какво следва от тях и какво всъщност политиците правят и работят.
- Каква всъщност е тяхната работа?
- Работата им е да сформират коалиции и да произвеждат правителства. Колкото устойчиви, толкова. Не е нужно да се уважават, още по-малко да се харесват и обичат, но да се държат прилично. Идеални шансове няма, една партия сама да управлява в никакъв случай няма да се получи. На президента наистина не му е работа да бъде медиатор. Той вече каквото можа, направи. Този път за разлика от предишни, като че ли доста по-успешно се справя. Не качва напрежението в системата. Не знам дали го канализира, по-скоро не, но го сваля със сигурност. Странно е, но той очевидно, косвено или не, помага на диалога, защото влезе в челен сблъсък с Делян Пеевски. Така може да се види къде са ръбовете, които трябва да бъдат огладени.
- Колко е важно каква изборна дата ще насрочи?
- Дали изборната дата, която Радев ще насрочи, ще бъде в ущърб на някого или в полза на някой друг, не мога да кажа. Дали се чака някаква регистрация или нещо такова, не знам. Но ако се съобразява всичко само с процеса в една партия, значи нищо не сме научили. Защото в моята наука говорим за многопартийна система и за политическа система. И не може, и не е правилно, и не е хигиенично да превръщаме целия този процес в заложник на един, двама или трима души. Защото, ако една партия всъщност си я представяме само като един човек, много сме се объркали. Президентът със сигурност ще консултира датата и всички оперативни детайли така, че да не се тълкува, че прави услуга на някого.
- Кое е най-важно да се случи, за да излезем от тази политическа криза?
- Всички политически актьори – и тези, които са в парламента, и тези, които са извън него, но искат да влязат, трябва да участват в спазването на правилата на играта. Това включва и съгласие по такива въпроси.
- По-често се говори за политически субекти, а не за партии, защо така?
- Наричам ги субекти, защото не се държат като партии за съжаление. Партиите се държат отговорно към всички тези, които са гласували за тях и правят, каквото сме им казали. Има някаква предвидимост, а не като абсурда, който е сега. Хората не искат да ходят на избори, но те ни принуждават. Това не са политически партии, а са точно някакви субекти, които може би започват да се държат политически. Така се стига и до процеса на фрагментиране – разпадане на представителството и раздробяване.
- В тази връзка каква ще е съдбата на изненадата от последния вот за „Величие“?
- Не се знае дали няма да има някаква консолидация около г-н Марков, който да успее някоя друга марка да брандира или нечия регистрация да използва. Знаете, че е модерно това да се прави. Възможно е да се случи, но не бих казал в каква точно посока ще отиде. Може да е при партия „Меч“ например, защото те са с не по-малко ексцентрична програма. Кой знае?! Има такава енергия.
- Колко партии и коалиции ще влязат в новото Народно събрание?
- Като прогноза вече заявих пред вас, че мога да кажа седем плюс. Всичко зависи от избирателната активност. Ако е 34%, както беше и както мои колеги в някакви първоначални изследвания очакват да не надхвърли, ще са толкова – 7. Политиците, за да искат по-висока избирателна активност, трябва да си я заслужат. Те това не разбират. Че гражданите не гласуват, не че няма за кой. Те много добре виждат, че има за кой. Извинявайте, на предишните избори имаше над 6400 кандидати. Хората не виждат какво да подкрепят. Политиците не забелязват, че проблемът са те и не ни предлагат съдържание, което да бъде подкрепено. Ако това започне да се променя, каквито са плахите ни надежди, че може да се случи, кой знае...
- Ще загубят ли още гласове ПП-ДБ?
- ПП-ДБ не са имали никога гласоподаватели, които да загубят, това беше една вълна в цялото общество, която търсеше канал, чрез който да изрази недоволството си. Поотделно имат електорат, но не заедно в ПП-ДБ. В това насипно състояние, липсата на структури, липсата на политически вътрешнопартиен живот, няма как да привлича, тъй като няма към какво, т.е. няма център, към който да се стремят. Дали могат да разширят електоралната си база с настоящото си поведение? Дълбоко се съмнявам...
- Виждате ли промяна в поведението на „Възраждане“?
- „Възраждане“ показа знаци на цивилизованост в парламента, въпросът е дали не са конюнктурни.
- Има ли нещо, което може рязко да промени избирателната активност?
- Нещото, което според мен рязко ще промени избирателната активност в положителна посока, е да е ясно кой с кого какво ще прави след изборите. Хората наистина се умориха и искат някаква предвидимост. Ако това им бъде предложено, повече ще отидат до урните и ще подредят парламента така, че ще е видно какво действително очакват да се случи и как трябва да действат тези, които са избрали да ги представляват. Редно е да покажа, че всички тези разговори, които се водеха сега на доста умерен тон, могат да бъдат надградени и продължени. Ако това се случи, избирателната активност лека-полека ще се върне на ниво около 50%, които са нормални.
- Какво ще кажете за случващото се в БСП и лявото политическо пространство?
- БСП не е лявото в България. Лявото в България са някакви хора, които си го представят в първо лице единствено число. На идейно ниво не се вижда никаква еволюция. Мога да кажа, че „Продължаваме промяната“ без „Демократична България“, направи това, което направи и заради факта, че в България няма модерна лява партия. Те не са градска десница, както много им се иска да се описват.
Те са прогресивно ляво, което в България няма политическо представителство. И едни 150-200 хиляди гласа бяха при тях поради тази причина. Това е моят прочит. Като съм гледал гнездовите извадки и сегментите на колегите социолози, съм виждал това нещо. И според мен това е причината. Ако има нормално ляво, няма да се случва това в БСП.
Ако „Продължаваме промяната“ най-сетне си намери мястото. А те в Европейския парламент се присъединиха към „Обнови Европа“, което е много по-близо до центъра, но откъм лявата му страна. Ако полека-лека си го признаят и започнат да пълнят това със съдържание, тоест да се усещат политически, ще имаме и нормално ляво. Някакво ляво, но БСП и ляво – не. Тези хора за съжаление си представят политиката като собствено оцеляване, а пък какви идеи предлагат и какво е съдържанието им мисля, че въобще не им е приоритет. Или поне действията им показват това. Може и да ме опровергаят, на което се надявам...
- ...Защо?
- Има един друг момент в ниската избирателна активност и той е свързан с това, че няма ясно обособяване по линията ляво – дясно. Не е много ясно кое какво е в нашия политически спектър и гражданите се объркват.
- Какво може да очакваме, ако се появят условията да видим „разгневен ГЕРБ“, за какъвто говори Бойко Борисов покрай твърденията за заговор за свалянето на Рая Назарян?
- „Разгневеният ГЕРБ“ в най-крайната и спекулативна фаза за мен означава самоизолация и постепенно изчезване от участието във властта. „Разгневеният ГЕРБ“, ако се вглъби в себе си, ще се самоизолира от процесите, които текат в момента по линията на евентуално вразумяване. Така в един момент може да се окаже, че правителство е възможно и без ГЕРБ. Ако се случи такова нещо и си представим идеалния вариант, при който такъв кабинет изкара четири години, след това нещата на политическата сцена ще бъдат коренно променени.
- Тоест по-скоро може да очакваме „вразумен ГЕРБ“, така ли да ви разбирам?
- Да. Очаквам вразумен ГЕРБ и знаете ли, очаквам, че ГЕРБ може да се трансформира в партия, която не се олицетворява, представя и съществува само и единствено благодарение на Борисов. Реално очаквам това да се случи и в ГЕРБ, не само в тази партия, но оттам да се започне. Защото все повече тази работа прилича на „събрахме и се реших“. Хубаво, но е противопоказно. Борисов една крачка назад, има достатъчно хора, които са извоювали и позиции и имат и репутация, за да се справят с тази партия и да я водят напред. Без лидерът да изчезва, разбира се, в никакъв случай.
- Не е ли твърде сложен моментът, за да се търси подобна трансформация в най-силния политически играч?
- Вижте, ГЕРБ категорично остава партия с много силно вкоренена система в обществото от гледна точка на твърд електорат и на изборен потенциал. Моментът за отдръпване на лидерите е подходящ тогава, когато партията е в спокойно състояние и няма опасност подобен ход да доведе до сътресения. Ако това стане в момент на криза, ще е по-лошо.
В ГЕРБ такава не се вижда към момента и е хубаво да се замислят за една трансформация, която може да им повиши резултата. От една страна, ще върне доверието на хората и ще покаже, че това е партия, в която има демократичен вътрешен процес. Че не зависи всичко от Борисов, че нещата могат да бъдат такива или онакива... Че той от своя страна прозрява, че в лично качество е някаква пречка за преговори и разговори с потенциални партньори. Казвам всичко това в търсене на идеи, с които да се изпълни надеждата ми за нормализация в политическите процеси.
- От всичко, което ни се случва в последните месеци в политиката, има ли нещо положително?
- Да и държа да го кажа, както на няколко пъти го казвах напоследък. Докато всичко решаваме на избори, значи сме на прав път. Така работи демокрацията. Нека сме по-спокойни и да гледаме по същество на нещата. Това с обясненията колко се харчат за избори, не е подходящо за акцентиране. Колкото - толкова. В крайна сметка важното е да работи демокрацията.
ТОВА Е ТОЙ:
Роден е на 19.06.1977 г. в Шумен
Доктор по политология на СУ “Св. Климент Охридски”
Магистър по политически науки от Централноевропейския университет в Будапеща
Главен асистент в департамента по политически науки на Нов български университет
Людмил Христов
