- Г-жо Буруджиева, остава седмица до вота. Как според вас минава кампанията – вяло, не съвсем или с леко напрежение?
- Тъй като става въпрос за избори, които са само четири месеца след предходните, логично бе да очакваме, че партиите ще се обърнат основно към твърдите си избиратели. В състоянието, в което се намират партиите, вече е проблем запазването и на твърдите ядра. Седмица преди вота кампаниите не внесоха много надежда и перспектива. Те не бяха обърнати към различни периферии.
На пръв поглед кампанията на ПП-ДБ прилича на отваряне. На практика обаче тя е насочена пак към твърдите им избиратели. Кампаниите имат за задача да предложат надежда, да отворят хоризонти, да внесат една енергия, за да мотивират избирателите да гласуват. Сега обаче те много трудно си пробиват път до тях. Друг фактор, който води до това кампаниите да изглеждат вяли и безинтересни, е това, че няма какво ново да се предложи. Има разлика дали изборите са 6-8 месеца след предходните или само 2-3 месеца.
Партиите няма с какво да отидат към избирателите. Затова кампаниите са фокусирани върху идеята за съставянето на бъдещото правителство и отразяват разцеплението във формациите. И нямам предвид само ДПС. И при левицата има проблеми. Тя няма една сериозна лява кампания. Заложиха на кампанията, която няма нищо общо с възможностите им за резултат. Дори и първият в един вот трудно предлага 100 решения, които изглеждат като програма за управление. ПП-ДБ водят няколко кампании едновременно – всеки с образа, слогана си и посланията си. Това окончателно показва, че има много тежко разделение между избирателите вътре в коалицията, не просто в елита.
- Т.е. партиите не успяват да стигнат с посланията си до избирателите, за да си спестим нов вот напролет и рискът от него е все по-голям?
- Дали активността ще е висока или не няма отношение към правителството. Отношение към кабинета има съобразяване на партиите кой къде се намира. Няма политическа система в демократичния свят, в която партиите да не уважават факта, че има победител, и то с поне 10% разлика. Във всяка една държава това гарантира правителство, независимо дали на малцинството или друг формат.
Никой не спори с кой мандат. Съобразяват се, че просто са по-малки. Това, че нямаме правителство, се дължи на самочувствието и желанието на ПП да ръководят властта и да взимат решения, без да могат да спечелят избори. Правенето на кабинет се затормози на първо място от факта, че ПП иска да бъде разпределено към нея повече власт, отколкото са й дали избирателите.
Това обаче стимулира и в другите партии такива апетити. На второ място проблемът с кабинета е в резултат на измислената схема, в която ни вкараха ПП – „схемата на евроатлантическото правителство“. България няма какво да доказва. Ние сме член на ЕС от 2007 г. Тази формула обаче блокира възможността да се направи всякакво правителство. В нея има само два възможни участника. Дори ако се вървеше към класическия формат на правителство - политическа коалиция с ясно разпределени функции и програма за управление - нямаше да има проблем със съставянето на кабинет и да проведем 9 избора за 3 г.
- Според вас ключът за правителство е именно коалиция с участието на ярки политически лица и дори самите партийни лидери?
- Смятам, че трябва да има политическа отговорност. Вече я играхме тази игра – на липсата на всякаква политическа отговорност. В нея 6 месеца политиците се разправят кой кого е предложил и кой министър на кого е, вместо да се следи тези министри решават ли проблемите на хората и държавата. Политическа отговорност може да бъде осъществена единствено в ясно коалиционно правителство.
Това означава поемане на отговорността да управляваш заедно не защото се харесвате, а защото има да се свършат важни неща. Ние гласуваме, за да изберем политици, които на свой ред да съставят кабинет и да се управлява държавата. Те 7 пъти отказват да го направят. Тогава каква активност може да очакваме? Хората вече се отчаяха.
Когато има ясна политическа отговорност, тогава имаме ясни мнозинства и в НС. Самият парламент функционира много по-ефективно. Плаващите мнозинства са едно блато, в което дори самите депутати не знаят кой с кой е. Ясната политическа отговорност е онова, което политиците могат да дадат на гражданите и с това да гарантират участието им в процеса. Иначе излиза, че политиците са безотговорни. Липсата на отговорност у политиците няма как да предизвика отговорност у гражданите и те да отидат да гласуват. Защо гражданите трябва да са отговорни, а политиците безотговорни? Тежко е разочарованието.
- Ще се стигне ли този път до кабинет дори и за кратък период от време?
- Няма как да нямаме кабинет. Няма такава процедура, която да направи възможно стигането до избори през пролетта без правителство. Максимумът е около 3 месеца. Януари няма кой да прави избори. Има три неща, които трябва да ни правят оптимисти. Първо – няма партия, която да отказва да направи правителство. Единствено червени линии чертаят ПП. Второ – има ясна демонстрация от страна на първата политическа сила, че няма много варианти. Или ще се договорят в първия мандат, или ще ходим на избори. Това малко дисциплинира разговора.
Досега всеки смяташе, че правителство може да стане с 2-ри, 3-ти мандат. Трето – има ЕК, която има нужда от всяка партия, особено ЕНП, която иска водеща роля в управлението на ЕС. Съвсем различно е да работиш с премиер или министър от твоето политическо семейство. В момента, в който могат да направят парламентарна група, ДБ ще се отцепят. Те не защитават позицията, че избирателите трябва да се измъчват с избори само и само да имат властта и кресла. Не искат безумен бюджет, който да пълнят с продажбата на ценни книжа на държавата, за да се платят заплати и пенсии. Ние вървим с бързи стъпки към криза и това, което ни спасява, е наличието на валутен борд. Действията на политиците са доста нездравословни. Крайно наложително е партиите да се разберат и да направят правителство или просто ще ги сменят.
- Очакванията са ГЕРБ и ПП-ДБ да са ядрото на новата власт, но те виждат по различен начин формулата на управление. Едните искат равноотдалечен премиер, а другите са против.
- Целият разговор за надпартиен и равноотдалечен премиер е част от пиар средствата в една кампания. Фокусира вниманието върху една политическа сила - в случая ПП. Индиректно показва колко са силни, защото те предлагат кой ще е министър-председател. Нека видим какви ще са резултатите. Може да не са в позиция да предлагат премиер. Може да се окаже, че дори няма да са втори. Тогава трябва да чакат дали президентът ще им даде мандат. Въпросът престана да бъде кой с кого може да направи правителство, а какво ще прави то. Защото кабинет може да бъде съставен с всеки. В ситуацията, в която се намира България, имаме нужда даже от правителство на националното спасение, защото сме на крачка от тежка криза. Тя не е само политическа, но и икономическа. Разбира се, че ще се състави правителство, независимо дали ПП искат или не.
- Това не означава ли действия за бъдещ кабинет от страна на ГЕРБ с други формации, които не са много близки – „Възраждане“, двете крила на ДПС?
- Погледнете правителствата в Европа. В 90% партиите, които управляват, никак не са си близки. По-лесно е да се управлява, когато формациите са близки, но има ситуации, при които това не е възможно. Тогава се управлява с програма. Всяка партия заравя за година или две своите различия с другите. Фокусира се върху това, което ги обединява, и национални приоритети.
- При това положение каква е възможната конфигурация за кабинет?
- Най-възможната конфигурация е ГЕРБ и ДБ, подкрепени от ИТН и може би някоя от малките партии. Това не изключва и конфигурация, при която ГЕРБ и „Възраждане“ могат сами да съставят правителство, една по-чиста формула. „Възраждане“ е ясна европейска партия. Всички обвинения за напускането на ЕС са несъстоятелни. Вероятно са прави да твърдят, че за тях е важно ЕС да се реформира. Българите също видяха, че има двойни стандарти. Да си припомним Шенген. Много е важно колко депутати ще има всяка партия. Нека изчакаме резултатите, които ще ни дадат конкретната техника за правителство. Докато си задаваме въпроса с кой можем и не можем, никога няма да имаме кабинет. В демократичните държави въпросът кой управлява се определя от гражданите и от резултата на вота.
- Нашите политически сили узрели ли са до момента, в който захвърлят различията, за да се формира програмно или коалиционно правителство дори и с най-големите врагове в НС?
- Могат да отхвърлят само различия, които правят невъзможна работата им заедно. Например въпросът за еврото. Ако „Възраждане“ се откажат от разговора дали да има или не евро в следващите 2 години, те могат да намерят мотиви да подкрепят политики на правителство на ГЕРБ. Нека да видим какви са резултатите, защото говорим за хипотеза правителство с „Възраждане“, но ако те са втора политическа сила, и резултатите на първите две стигат за кабинет. Защото това е коректният отговор към българите - да им се даде стабилност. Тя се състои в това тези, които имат най-много гласове и мнозинство, да могат да поемат отговорността да управляват.
Подобни демаркационни линии могат да бъдат оставени настрана, защото самите експерти твърдят, че и през 2025 г. няма да сме готови да приемем еврото. Когато се обединиш около приоритетите, които са важни за гражданите и за страната, няма начин да не се постигне съгласие. В България политиците функционират на принципа на фенклубовете. Този футболист може да е с два леви крака, но той си е наше момче и ще си стои на терена, нищо че загробва целия отбор. Така функционираме в политиката у нас – с много нисък процент на разум и рационалност. Начинът, по който може да се формира правителството, е да бъдем по-практични.
- Прокрадна се тезата последните дни, че целта на Бойко Борисов е „Възраждане“ да стане втора сила, за да може така всички останали да се обединят срещу тях. Възможен ли е този вариант?
- Второто място на „Възраждане“ със сигурност ще притесни останалите и може да ги накара да продължат да ги атакуват. В политиката не е проблем, че нямаш приятели. Политиката не е място за приятелства, а за борба за налагане на интереси. Може би наистина би било по-лесно на ГЕРБ да състави правителство, ако „Възраждане“ е втора сила.
Хипотезата да съставят правителство с „Възраждане“ може да мотивира всички останали да се съгласят и да влязат в правителство. Това обаче не върши работа. Това ще бъде крайно неустойчиво правителство, изградено на принципа на страха от опонента, а не на мотивацията да се свърши работа. Едно правителство трябва да поеме ангажимента какво ще свърши. Едно правителство се избира, за да работи, а не да си гарантираме квоти във властта. Ако ще съставя кабинет на принципа кой на кого пречи, това би стимулирало „Възраждане“ да стане първа сила на следващи избори.
Това е тя:
Доцент по политически комуникации и доктор по социология
Преподава политология в СУ „Св. Климент Охридски“
Специализира политически комуникации във Франция и Белгия
Тихомира Михайлова
