- Г-н Атанасов, каква демографска картина очерта последното преброяване на населението?
- На първо място показва, че тенденцията към намаляване на населението се запазва. Тази тенденция е още от края на 80-те години на 20-и век. Две са основните причини, които формират това намаление. Едното е т.нар. механично движение – разликата от емигрирали и имигрирали, т.е. нетната миграция. Това, че хората мигрират към други страни, основно към Западна Европа. И втората основна причина е, че имаме отрицателен естествен прираст. Умрелите са повече от родените.
- Засили ли се емиграцията след влизането ни в ЕС?
- При всички случаи имаше ефект, защото влизането в ЕС позволи безпроблемно българските граждани да живеят и работят в рамките на съюза.
- Населението е намаляло за последните 10 г. с над 844 000 души. Каква част от тях се дължи на миграцията и каква на отрицателния естествен прираст?
- Намалението в резултат на естествения прираст е с 501 хил. души, тоест почти 60%. Останалите близо 40% се дължат на механичния прираст, като малко под 350 хил. са мигриралите. Цялото намаление на населението е приблизително с 845 хил. души.
- Спрямо предишните преброявания това е най-негативният резултат, нали?
- Точно така. Преброяванията се правят през 10 г. При миналото преброяване през 2011 г. в сравнение с 2001 г. намалението на населението бе с 564 хил., тоест значително по-малко. При преброяването през 2001 в сравнение с 1992 г. намалението е с 558 хил.
- На какво се дължи това силно влошаване на демографската картина?
- Имаме висока смъртност, която за миналата година е рекордна, повлияна основно от пандемията.
- Като казвате рекордна, какво означава това в числа?
- За миналата година умиранията са почти 149 хиляди. За сравнение предишните години са били от 108 до 110 хиляди.
- Значи имаме близо 40 хил. повече починали?
- Да, точно така. Знаете, България водеше негативната класация по т.нар. свръхсмъртност, тоест по-висока смъртност от обикновено.
- Колко от тези смъртни случаи се дължат пряко на COVID?
- Не мога да кажа, защото има комплекс от фактори. От една страна, имаме COVID, от друга страна, това, че хората спряха да ходят на профилактични прегледи, здравната система се беше задъхала...
- Вероятно има и много случаи на починали лица не директно от COVID, а от последствията от това заболяване.
- Да, така е. А ние имаме висока смъртност, защото населението застарява. Ако трябва да обобщим какво се случи в България през последните 30 г., първо, имаме емиграция на младите. При тази емиграция на младите населението на България застарява. След като имаме застаряващо население, имаме висока смъртност и ниска раждаемост. Така резултатът от миграцията е, че имаме силно влошен естествен прираст.
- А в България сме и с много лоши показатели по продължителност на живота.
- Да, средната продължителност на живота в България е сравнително ниска, разбира се, в сравнение с останалите страни в Европа. Има страни, където продължителността е много по-висока, например Гърция, Испания, Швейцария. Но има също държави със застаряващо население, но с висока продължителност на живота като Япония. Там също има ниска раждаемост. Защото трябва да си кажем ясно, че в съвременните развити страни раждаемостта е ниска.
- Може ли да онагледим това стопяване на населението с примери? Колко души на ден губим? Или на месец?
- За последните десет години имаме приблизително 84 500 души по-малко на година. Значи на ден губим 230 човека или по около 7000 души на месец. Това е повече, отколкото е най-голямото село Лозен, и то всеки месец. А на година изчезва град като Благоевград.
- Имате ли анализ, ако тези темпове продължават, какво ще се случи с населението на България след примерно 50 г.? Такива анализи сме виждали и те са доста катастрофични, май сме най-зле в целия свят.
- НСИ прави демографски прогнози. Въз основа на данните от преброяването сега тези прогнози ще бъдат актуализирани. Те са за голям хоризонт, от порядъка на 50 г. напред. Демографските прогнози се разработват в различни сценарии. Но нека да подчертая - въпреки големите темпове, с които намаляваме, ние няма да изчезнем. Няма народ, който да е изчезнал поради ниска раждаемост. Да, ще се топим, ще бъдем малки, но няма да изчезнем. Не се очертава ден, в който да ни няма като държава. Но тепърва предстои, както казах, през следващите месеци да бъдат направени тези три варианта на демографски прогнози, така че да знаем в дългосрочен план, около 50 г. напред, какво можем да очакваме, за да бъде управлявана по подходящ начин държавата.
- НСИ брои населението в България. Но имате ли представа колко са българите по света?
- Нямаме такава статистика, въпреки че преброяване на населението се прави в момента във всички страни от ЕС. И целта е след това тези данни да бъдат обхванати в един цялостен хъб. Въпросът е, че има много други страни, които са извън този хъб, примерно САЩ, Австралия и къде ли още не.
- Данните от статистиката за последното преброяване могат ли да се използват, за да се изчистят избирателните списъци от т.нар. фантоми?
- Избирателните списъци се правят по списъците на ГРАО с всички лица, които са български граждани и имат навършени 18 г. В избирателните списъци са повече хора, отколкото е населението в България, тъй като голяма част от населението, както стана дума, емигрира и живее извън страната. Те имат право да гласуват като български граждани. Не е работа на НСИ да се занимава с това.
- Имаше упреци защо точно след датата на изборите обявявате резултатите от преброяването на населението...
- Всъщност ние първи обявихме кога ще бъдат публикувани резултатите. В Закона за преброяване на населението и жилищния фонд е посочено, че първите резултати трябва да бъдат обявени една година след теренната работа. Ако си спомняте, теренната работа по преброяването приключи на 10 октомври миналата година и по този закон нашият срок беше до 10 октомври т.г. Всъщност ние една седмица по-рано публикуваме данните на 3 октомври. Преди една година никой не е предполагал, че ще има избори. Така че е чисто съвпадение това, че бяха насрочени изборите да бъдат един ден преди да бъдат обявени резултатите от преброяването. Нещо повече. Това не са всички резултати от преброяването. Тепърва предстоят да бъдат публикувани още допълнителни резултати, например през ноември ще бъдат дадени резултатите по етническата принадлежност. Искам да подчертая, че всички преброявания на населението в света продължават приблизително еднакво време, независимо дали държавата е голяма или малка. Това се получава, защото преброяването на населението включва множество изследвания.
- Как при следващи избори се очаква да се променят мандатите в парламента, за да отразят актуализираната демографска картина?
- Това е въпрос, който законодателят трябва да реши. Например за малки области с малко население като Видин законодателят е преценил, че минималният брой депутати трябва да бъде четири. И те сега са на този минимум. Всъщност това не е само в България. Има избирателни системи, например в САЩ, където слабо населени щати като Аляска не излъчват представители пропорционално на населението, а се има предвид и големината на щата като площ. Това се прави с цел да се даде по-голяма важност на слабо населените райони. Така че не е прецедент само в България да има такава диспропорция. Дори да бъдат актуализирани многомандатните избирателни райони, големият въпрос е откъде ще бъдат взети тези бройки. Тъй като такива области като Видин са на минимум, реално Централната избирателна комисия не може да вземе място от Видин. Така че това е въпрос евентуално на следващия парламент - ако прецени да намали минималния брой депутати от четири на по-малко. Тогава би могло да се случи преразпределяне. Но пак е въпрос на законодателя да прецени дали на такава обезлюдена област като Видин е редно да бъде намаляван броят на депутатите.
- Какво показват данните от преброяването за обезлюдяването на областите?
- Населението на всички области в страната намалява. В София намалението е много малко, с около процент. Но има области, където обезлюдяването е много силно. Например Видин е изгубил около една четвърт от населението си само за 10 г. Това е настина стряскащо. Има други области, където намалението също е много голямо, като Смолян, Добрич. Те губят около 20%, или една пета от населението за 10 г., което наистина е много голям темп на намаление.
- Къде има най-много обезлюдени села?
- В България има 199 населени места, в които няма нито един жител. Най-много са в областите Габрово и Велико Търново. Приблизително половината от населените места в страната са с население до 200 души. Всички те са села с едно изключение – Мелник, който е най-малкия град в страната със 160 човека.
- Трябва ли да се заличат тези 199 обезлюдени села или те ще продължават да стоят на картата?
- Те следва да бъдат заличени, но това става с административен акт на Министерския съвет. Има и обратните случаи, макар и редки, при които се създават населени места. Например курорт става населено място.
- Инфлацията е също много актуална тема. 17,7% беше за август на годишна база. Ние сме страните в ЕС с най-висока инфлация...
- Има пет страни с по-висока инфлация. Например трите балтийски страни Литва, Латвия и Естония, при тях инфлацията е по-висока.
- Колко е средната инфлация в ЕС?
- Тук трябва да направим едно уточнение. Инфлацията се мери с индекс на потребителските цени, който съответства на нашата структура на потребление. С друго изследване – на домакинските бюджети, ние установяваме колко харчим за храна, за облекло, за вода, ток и т.н. И въз основа на тази структура измерваме този индекс на потребителските цени. И той показва 17,7% за август тази година в сравнение с август миналата година. За да може обаче да бъде сравнявана инфлацията в отделните страни, защото структурата на потреблението, която имаме в България, е различна от тази, която е в Гърция или Испания например, Евростат използва хармонизиран индекс на потребителските цени. Ако използваме хармонизирания индекс, там стойността на инфлацията у нас е малко по-малка.
- Защо обаче по още един негативен показател – високата инфлация, отново сме сред първите в ЕС?
- За да отговорим на този въпрос, трябва да видим кои стоки и услуги поскъпват най-много. На първо място това са горивата. Когато поскъпват горивата, това води след себе си и до увеличаване на цените на останалите стоки. Например това доведе и до ръст в цените на хранителните продукти. При тях увеличението е с около 24%. Поскъпна транспортът с 22,8%. Увеличиха се цените в ресторантите и хотелите с малко над 20%. Но има стоки и услуги, при които цената се е увеличила много по-малко. Например при съобщенията – там имаме минимално увеличение от около 3,5%. Цената на алкохола и тютюневите изделия е също само с около 3% нагоре.
- Каква е инфлацията в малката потребителска кошница, която засяга най-бедните?
- Според индекса на цените за малката кошница през август 2022 г. увеличението е 1,7% на месечна база и 14,1% от началото на годината (август 2022 г. спрямо декември 2021 г.)
- Много хора обаче имат усещането за различна инфлация. Защо се получава така?
- Това се получава, тъй като всеки човек или домакинства има различна структура на потреблението. Тоест един човек, ако пътува с кола, харчи повече за горива. Друг може да харчи повече за отопление. Трети да отделя по-голяма част от бюджета си за храна. Затова индивидуалната инфлация е различна и е нормално да бъде различна от общата. НСИ има специално разработен калкулатор на сайта си, за да може всеки човек да сметне личната си инфлация. Тя може да бъде по-висока от усреднената, която публикуваме, или по-ниска в зависимост от структурата на потреблението.
- Има ли предпоставки да се променят теглата на стоките и услугите в потребителската кошница?
- Всяка година НСИ променя теглата. Това се прави въз основа на изследването на домакинските бюджети, с което ние установяваме каква е структурата на потреблението. Затова всяка година потребителската кошница се актуализира.
- Тоест можем да кажем, че официалните данни на НСИ са коректни и точни? Защото хората се съмняват...
- Кошницата е актуална, догодина пак ще бъде актуализирана. И потребителската кошница е актуална, както, разбира се, и данните.
- Мнозина икономисти и анализатори предупреждават, че идва глобална рецесия. Има ли симптоми, че приближава рецесия?
- НСИ не прави икономически прогнози. Технически погледнато, за да имаме рецесия, трябва да имаме в две последователни тримесечия намаление на БВП. За момента ние такова нещо нямаме. Напротив, БВП расте, така че за техническа рецесия не може да се говори в никакъв случай. НСИ обаче има индикатори, които много по-рано сигнализират – това са индексите на производство, които ние измерваме всеки месец или всяко тримесечие. Обикновено, ако тези индекси започват да намаляват, това е сигнал, че предстои рецесия. Въпросът е, че и тези индекси не намаляват. С изключение на строителството като цяло всички други имат ръст. Очакванията на мениджърите, които се изследват, за момента са все още позитивни. За момента все още не можем да говорим за криза. Но дали ще има такава зависи от това, което ще се случи следващите месеци.
TОВА Е ТОЙ:
- Доц. д-р Атанас Атанасов е председател на Националния статистически институт
- Роден през 1977 г. в Гоце Делчев
- Завършил УНСС специалност „Статистика и иконометрия“
- Доктор по икономика, научна специалност „Статистика и демография“ – Българска академия на науките
- Доцент към катедра „Статистика и иконометрия“ в УНСС – София
- От юли 2022 г. председател на Националния статистически институт
- Автор на 60 научни публикации в областта на статистиката, в т.ч. 16 учебника и монографии, 15 статии в научни списания и 29 доклада в научни конференции
София Симеонова
