К ъщата, в която е живяла Райкя Попгеоргиева Футекова - Райна Княгиня в София, се руши и дори е опасна за минувачите. Четириетажната монументална сграда се намира на ул. „Софроний Врачански“ в столичния квартал „Банишора“ и е със статут на паметник на културата с местно значение. Тя е собственост на Столичната община, район „Сердика“, която е длъжна да се грижи и за нейното поддържане и запазване. Това обаче,според членовете на фейсбук групата „Да, България - Сердика“ не се прави. Точно обратното, общината нехае за постройката и ако не бъдат предприети спешни мерки, няма да бъде далече денят, в който тя ще се събори.
Проект
На 25 юли 2019 г. Столичният общински съвет излиза със свое решение № 623 за „консервация, реставрация и експониране на къщата след дарение под формата на труд и услуги в размер на 400 хил. лева“. Столичните общинари тогава обявяват, че до година и половина ремонтните действия ще приключат. Това обаче не се случва, тъй като ковид пандемията осуетява благородните намерения на дарителя, който не успява да предостави обещаните средства. Така къщата продължава да тъне в разруха. Единствено на фасадата й продължава гордо да се мъдри табела с надпис, който показва за връзката на оставената да се руши сграда с байрактарката на Априлското въстание. Сега намеренията на общината са да бъдат осигурени собствени средства в размер на 402 хил. лв. от Общинския фонд по приватизация. А след реставрацията й сградата да бъде превърната във филиал на Музея за история на София. В който музей Райна Княгиня да бъде представена на жителите и гостите на столицата в една малко по-непозната част от битието си, като основателка на акушерското дело в новоосвободената българска държава в края на XIX - началото на ХХ век.
Проектът за възстановяване.
Етажи
Според плана на общинарите музейната експозиция за Райна Княгиня ще се помещава на първия етаж. Вторият етаж ще бъде музейна експозиция за Шопския региона, а третият - библиотека. От така предложения план обаче не става ясно как точно ще бъде съчетана историята за живота и дейността на Райна Княгиня с историята на шопите.
Пред реализирането на проекта за ремонта обаче се явява друг проблем, а именно липсата на желаеща фирма, която да извърши реставрацията. От 2021 г. досега са проведени шест обществени поръчки, но на тях не се явява нито една фирма изпълнител. Причината е, че от изготвянето на проекта досега строителните материали са поскъпнали няколко пъти и предвидената първоначално сума от 402 хил. лв. нямало да стигне доникъде. Затова се налага да бъде направено едно ново преостойностяване с искане за дофинансиране, като отпуснатият бюджет вече е 636 хил. лв.
Междувременно през февруари 2021 г. общественикът Стефан Грънчаров алармира в общината, че в къщата паметник на културата има самонастанили се нелегални бежанци. Те са прогонени, а къщата е заключена с катинар.
Паметник
В родния й град Панагюрище къщата на знаменоската е превърната в музея и е включена в списъка на Стоте национални обекта на Българския туристически съюз. Отново там има и неин паметник. В София, където тя прекарва последните 19 години от живота си, освен рушащата се четириетажна къща на в кв. „Банишора“ има и улица, носеща името „Райна Княгиня“. Към момента задължителните по закон разрешителни от Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство за извършване на ремонт и реставрация на къщата паметник на културата на ул. „Софроний Врачански“ са налице. Одобрен е и проектът за строително-възстановителните дейности. Остава само да бъде даден ход на самата реставрация. Кога ще се случи това обаче?! И дали тогава вече няма да е твърде късно за спасяването на монументалната сграда, пазеща между стените си история за живота и дейността на една истинска достойна горда българка и нейното потомство.
Вижда посичането на баща си, става бунтовничка
След злополучния край на Априлското въстание 20-годишната Райкя, както е кръщелното й име, е издадена на османците, че е бунтовничка и че, яздейки на кон, е развявала знамето на въстаниците. Тя става свидетелка на посичането на нейния баща - свещеник Георги Футеков, пред прага на родния им дом, и заедно с майка си погребват убития. След залавянето й Райкя е подложена на изтезания в Пловдивския затвор, където е изнасилена и пребивана от бой. След намесата на европейските дипломати е освободена и изпратена в Москва. Там тя учи 3 години медицина и се връща в България като първата дипломирана акушерка. Докато е в Москва, Райна Попгеоргиева със съдействието на членовете на Дамския благотворителен комитет успява да осигури отглеждането и образованието на 32 българчета сирачета, загубили родителите по време на Априлското въстание. След като се връща в България, Райна започва работа като учителка в Търново, поканена от владиката на старата столица и бъдещ министър-председател на България митрополит Климент.
По-късно тя отново се връща в родното си Панагюрище и се омъжва за кмета на града Васил Дипчев. Двамата имат петима синове, като четирима от тях ставата офицери от българската армия. Освен тях семейството си осиновява и една дъщеря - Гина. През 1898 г. съпругът Васил е избран за депутат и семейството се премества да живее в София. Там след арест и жесток побой в Черната джамия Васил Дипчев умира и Райна остава вдовица. Въпреки влошеното си здраве и липсата на финансови средства тя не се предава, а работи, като акушира безплатно на бедните жени. Дори нещо повече, въпреки тежкото си положение тя успява да намери благодетели, с чиято финансова помощ е построен Майчин дом в София. Райна Попгеоргиева Футекова - Дипчева умира на 29 юли 1917 г. на 61 години.
Иван Георгиев
