- Г-н Дянков, как стана така, че се говореше за дефицит в държавния бюджет от 6%, а в края на годината изведнъж стана 3%?
- Официалните данни първо трябва да минат през Евростат, макар че нашето Министерство на финансите каза, че дефицитът ще е 2,9%-2,8%. Но според мен има две основни причини. Първата е, че предишният редовен кабинет, по времето на Асен Василев, беше заложил близо 9 млрд. лева за големи инфраструктурни обекти. Беше ясно обаче, че те не са подготвени. Ако проследим данните за декември, те вече са излезли, ще видим, че от 8,6 млрд. лева за капитално строителство са похарчени 2,6 млрд. лева. Тоест 6 млрд. лева капиталови разходи, които са заложени в бюджета, не са били изхарчени. За големите проекти няма как да щракнеш с пръсти и те веднага да тръгнат. Това, разбира се, е добре за бюджета, но изобщо не е добре за икономиката. Защото, ако спестяваш от инфраструктурни обекти, секторът строителство и другите бизнеси, които зависят от него, изпадат в застой. Голяма част от спадането на дефицита идва от това.
- А коя е другата причина?
- Другата причина е, че не са харчени пари в края на годината. Аз гледах бюджетите в последните десет години и проследих колко по-голям е декемврийският бюджет от ноемврийския. Сравних ги, защото те са сходни месеци - зимни са, няма активен туризъм, няма селско стопанство. Обикновено предпразничните харчове на държавата са около 2,5 млрд. лева по-големи през декември, отколкото през ноември. Служебното правителство е спестило тази сума на бюджета. Като се съберат двете суми, се получават 8,5 млрд. лева, един вид спестени разходи, което горе-долу обяснява разликата между 6%, както вървеше доскоро дефицитът, до 2,8%, колкото вероятно ще излезе. Има и още една, да я наречем счетоводна причина. Първото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост дойде след 15 декември, тоест то влиза като приход в бюджет 2022 г., но разходът ще е тази година. И всъщност тези 1,37 млрд. евро влязоха само в приходната част, но не и в разходната. Това е повече математически погледнато, но означава, че дефицитът автоматично се увеличава с тази сума, а за миналата го намалява. Това са 6 млрд. лева спестени от строителство, 2,5 млрд. спестени от служебното правителство, за което заслужава одобрение, и 1,37 млрд. евро от плана. Така разликата става близо 11 млрд. лева.
- С какъв дефицит ще се движим през тази година? Ако е по-висок, как ще се готвим за еврозоната?
- Неминуемо е дефицитът за 2023 г. да е по-висок спрямо 2022 г. по три причини. Първата, както вече казах, е математическа, вече имаме дефицит от 1,37 млрд. евро, тоест 2,7 млрд. лева. И това във финансовото министерство го знаят много добре. Заложените субсидии за бизнеса от миналата година са 13,1 млрд. лева - огромна сума. И понеже те почнаха реално февруари-март 2022 г., за цялата 2023 г., ако политиците не се престрашат да намалят субсидията, което не вярвам да се случи, означава, че сумата отива директно в бюджета за тази година. И третата причина са социалните плащания. От различните дебати в парламента увеличи се минималната работна заплата, пенсиите се вдигнаха, това са 4 млрд. лева допълнително на месец - най-голямото перо. Това, което вече е прието от парламента, дори да не се приема нищо допълнително, ето ти 30 млрд. лева вече заложени в бюджета. Така че бюджетът за тази година определено ще е на по-висок дефицит. Смятам, че точно заради това служебното правителство се опитва колкото може повече да напредне към еврозоната, защото през 2023 г. ще имаме доста по-висок дефицит, който не отговаря на изискванията. От друга страна, инфлацията, която е другото изискване, за декември упорито продължава да е висока, а това прави пътя към еврото по-дълъг.
- Реалистично ли е през 2024 г. да приемем еврото?
- Не, влизането в еврозоната през 2024 г., продължавам да твърдя, че е нереалистично. От една страна, е дефицитът, макар че служебното правителство го сви значително. За тази година обаче няма как да го свият, дори и те да продължат да управляват. В удължаването на бюджет 2022 г. има една интересна клауза, която казва, че то може да се случи само в срок от 4 месеца, до февруари 2023 г., при постоянно действащ парламент или 5 месеца, до края на март 2023 г., при непостоянно действащ парламент, тоест ако има избори и Народното събрание се разпусне. Така или иначе до април тази година ние трябва да имаме редовен бюджет, независимо дали със служебно или редовно правителство. Говорят се различни неща, че този бюджет ще е до май или дори до юни, ако има избори, но такава правна възможност няма. Редовен бюджет трябва да се приеме до февруари, ако има редовен кабинет, и до март при избори.
- Стана ясно, че Европейската централна банка ще вдига лихвите с 2 процентни пункта. Как ще се отрази това на обикновените хора в България, които теглят кредити за неотложни нужди?
Това е нещо, за което според мен трябва повече да се говори. Банкерите не смеят, но аз ще почна от последния коментар. Средно в Европейския съюз в кредитната кошница, тоест за каквото се теглят кредити, близо 75% са тъй наречените дълги кредити - за жилища, за коли, за образование или да кажем „дълга“ техника. Само 25% са срочни кредити, къси, за почивки, за някакъв вид подобряване на дома или срочни нужди, за лечение примерно.
- Какво означават тези цифри за България?
- В България тези цифри са точно обратното. 75% се използват за покриване на срочни нужди и само 25% са в портфолиото за жилищни кредити, реално кредитите за придобиване на жилище са дори под 20%. Така че 2 процентни пункта не изглеждат много, но като се има предвид, че три четвърти от кредитите се използват за този месец, за следващия, под 6 месеца реално е дължината на тези кредити, означава, че домакинствата и хората са в големи нужди. Когато се вдигнат лихвите с 2 процентни пункта, тези кредити ще престанат просто защото хората няма да могат да ги покриват и това е притеснително. Този процес ще тръгне от края на февруари и началото на март тази година и много ясно ще се чувства до май-юни. Пролетта вече ще го чувстваме като много сериозен проблем за българската икономика.
- Как според вас трябва да се увеличават пенсиите?Предложението е това да стане по Швейцарското правило, тоест с 12%.
Швейцарското правило е много добър метод дългосрочно, но за нормални времена. А ние в последната година не сме в такива времена - инфлацията е много по-висока от нормалната, стигна почти 20% за 2022 г. през септември. В кошницата за потребление на домакинствата за храни е много по-висока от тези 20%. От тази гледна точка трябва да има някакво осредняване между инфлация и Швейцарското правило. Самата Швейцария в момента има точно такова правило - 50% средна инфлация и 50%, както те го казват, „пълзящо“ правило, тоест това, което сега го имаме като правило. Автоматично от едната страна е 12% по стандартното Швейцарско правило, а от другата осреднено да кажем, че е 17% и като ги направиш наполовина, стават 14,5%. Това е простата сметка.
- Как според вас трябва да се приеме законът?
- В такива ненормални времена аз бих приел закона така: остава си сегашното Швейцарско правило за вдигане с 12% и се допълва клауза, която примерно казва: в години, в които средният инфлационен натиск е двуцифрено число, тоест над 10%, пенсиите се осъвременяват с 50% средна инфлация и 50% формулата за Швейцарското правило. Така се дава възможност на пенсионерите да получат това увеличение в годината, когато има инфлация, а не годините след нея. Защото какво се получава сега? Пенсионерите реално са ощетени много през 2022 г. заради високата инфлация, дори и да получат повече от средата на 2023 г., те са загубили година и половина. Според мен това е честният начин да се увеличат пенсиите. Да, това ще повлияе на бюджета, но в крайна сметка държавният бюджет е за хората, не е някаква абстракция. Ако увеличението е 14,5%-15%, означава 6,5 млрд. лева допълнително от бюджета нека да са разходи за пенсии.
- Веднага изниква въпросът откъде ще се вземат тези пари?
- Да, този въпрос веднага излиза. Дали да има по-голям дефицит, или да се реже нещо друго. Аз веднага бих казал - ние даваме 13 млрд. субсидии за предприятия, за които съм убеден, че поне половината от парите отиват в по-високите печалби на тези компании, без да го заслужават реално. Ето, намаляваме наполовина субсидиите за тези предприятия и средствата отиват за пенсии. Да, знам, че е лесно отстрани да се дават съвети, без да си в парламента, но е факт, че никоя партия, дори десните от „Да, България“ не говорят за субсидията, колко е нелепа. За миналата година „Лукойл“, тяхната любима мишена, са получили 50 млн. лева субсидия само по тази програма. Има и много подобни предприятия, примерно „Аурубис“, но и много други.
- Смятате ли, че който и да дойде на власт, би се наел с подобни мерки?
- В началото на кризата всички държави въведоха тези мерки. Правителството на Франция, което никой не може да обвини, че не са дясно мислещи, намалиха на две трети субсидиите от януари. Казаха, вече е минал този период на несигурност. Във Великобритания новият премиер по същия начин каза: от началото на новата година вече правим диференцирана политика, ще се субсидират само някои сектори и по-малки предприятия. А ние в България изглежда сме най-щедри, и то към големи предприятия, които имат сериозна печалба. Ние им знаем резултатите за 2022 г., те не страдат.
- Третият мандат отиде в БСП, ще имаме ли редовен кабинет?
- С третия мандат вървим към избори през пролетта. Това обаче дава шанс да минат някои важни законови поправки, които да помогнат за Шенген и еврозоната. Служебното правителство в публичните финанси си върши добре работата. Поне няма да се притесняваме за бюджет и финанси, както в предишното редовно правителство. Но е факт, че трябва да имаме редовен бюджет до февруари.
Това е той:
Симеон Дянков е роден в Ловеч
Завършил е елитната езикова гимназия в родния си град
Следва икономика в САЩ и след това работи в Световната банка
Вицепремиер и финансов министър в първото правителство на Бойко Борисов
Председател на Надзорния съвет за Европейската банка за възстановяване и развитие
Преподавател и директор на научен център по икономика в Харвард
Преподавател в Икономически университет в Лондон
Сияна Севова
