У чилището на Васил Левски е с дограма, която не е подменяна вече 137 години. Причината е, че школото се намира в сграда паметник на културата и трябва да се поддържа в оригиналния му вид.
Общо 128 училища у нас са с такъв статут, сочи справка на образователното министерство, предоставена за „Телеграф“. От данните става ясно, че най-голяма част се намират в града под тепетата - 19. Сред тях е Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Тя е наследник на откритото през 1850 г. от Найден Геров пловдивско епархийско класно училище „Св. св. Кирил и Методий“. Именно там е учил и Апостола. През 1868 г. училището става гимназия, а през 1885 г., в присъствието на княз Александър I Батенберг е открита новата сграда, в която възпитаниците на Хуманитарната учат и днес.
Амортизация
Голяма част от елементите на сградата, особено подложените на външни атмосферни влияния като покрив и дограми, са тотално амортизирани. „Има дограми на 137 години, които се разпадат. Самото дърво вече не подлежи на корекция“, обясни пред „Телеграф“ директорът на гимназията Емил Начев. Като училище в сграда паметник на културата всеки ремонт трябва да получи специално разрешение от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Процедурата се минава дори и само ако някоя стена е олющена и трябва да се боядиса, тъй като трябва да се одобри цветът. Самият процес може да отнеме месеци и да бъде връщан, докато заложените дейности в него едновременно не нарушават архитектурните елементи и отговарят на изискванията за безопасност. Хуманитарната има строително разрешение за цялостен ремонт на сградата от април. Директорът обаче разкри, че пожарникарите са го връщали 8 пъти. Причината е, че между 2-ри и 3-ти етаж стълбищата са дървени, а според техните нормативи трябва да са метални.
Оригинален
За да не се загуби характерът на сградата, се прави компромис - да бъде ограничен броят на учениците от последния етаж. Прозорците на сградата все пак ще бъдат подменени, но с дървена дограма, а всички архитектурни елементи ще бъдат възстановени в оригиналния им вид. Високите около 3,5 метра врати обаче трябва бъдат реставрирани. Те са около 50 и за всяка една ще бъдат необходими 2000 лв. Следователно само за реставрацията на вратите са необходими 100 хил. лв. Подът също е защитен, затова само гредите ще бъдат разкрити, за да бъдат обработени с материали, които предпазват от вредители и против пожари. „Това е скъпо и трудоемко, но такива са изискванията на закона“, обясни Начев. Покривът също ще бъде ремонтиран. За целта от училището са поискали средства от МОН. От ведомството обаче са направили преизчисление на одобрения проект и са намалили сумата от 820 000 лв. на 530 хил. От тях са превели само 390 000, а останалите трябва да са от бюджета на училището.
Финансиране
Общата стойност на одобрения проект на Хуманитарната е около 9,2 млн. лв. и училището е в процес на търсене на финансиране. Това е един от основните проблеми при стартирането на ремонти на училища, които се намират в сгради паметници на културата. Директорката на столичното 20-о ОУ „Тодор Минков“ Галина Тимова разясни на какво се дължи това (виж карето). Тя също сподели, че не може да смени вратите на класните стаи, които са в окаяно състояние. На някои дори липсват панти, с което са потенциално опасни за учениците. Те обаче не могат да се подменят с нови заради статута на сградата. „Освен от красотата на сградата,учениците ни имат нужда от условия да се чувстват добре в училище. Промяната трябва да е в името на учениците и техните нужди, на STEM идеологията и компетентностния подход, който започваме целенасочено да прилагаме“, категорична е директорката на 20-о ОУ.
Дупките не могат да се закърпват
Когато в училище паметник на културата възникне проблем, той няма как да бъде решен отчасти и както в другите училища да бъдат извикани майстори да го закърпят. Отново трябва да бъде направен проект за ремонт как да бъдат създадени всички елементи по него. За целта обаче трябва и финансиране. „Фасадата на училището е в лошо състояние. Бюджетът на училището обаче не трябва да бъде изразходван за дейности, които не касаят пряко учебния процес. Фасадата не е част от класната стая и там не преминава учебният процес. В същото време част от нея може да падне“, обясни Галина Тимова. Тя изпраща доклад със снимков материал и описание на рисковите зони и нарушения на фасадата, но от НИНКН отговорят, че не се занимават с финансиране и поддържане на обекти. Столичната община е собственик на 20-о училище и като такъв средствата за ремонт на фасадата, двора, оградата би трябвало да бъдат поети от нея. „Изпратих писмото и до Столичната община, но и там планирането на финансирането е по-сложно. Те ще финансират ремонт на покрива тази година, който също е проблемен. Затова за ремонт на фасада може би няма да има“, притеснена е директорката.
Изисквания спъват обществените поръчки
Ако реши да обяви обществена поръчка за ремонта, директорът на училище, обявено за паметник на културата, няма как да знае кога и дали ще получи разрешение от НИНКН. В този период прогнозната стойност може да се е увеличила. Ако пък първо се мине през одобрение на проекта за реставрация и след това се пусне обществената поръчка, срокът може да не се вмести в една бюджетна година. Така ако ремонтът е трябвало да бъде финансиран с преходен остатък, а той не е оставен, процедурата ще трябва да се започва наново заради липса на средства.
Стела Маринова
