- Г-жо Григорова, определихте увеличаването на пенсионната възраст над 65 години като цинизъм. Защо?
- Вярно е, че средната продължителност на живота се увеличава. Също така обаче е вярно, че по продължителност на живота българите сме на едно от последните места в ЕС.
Сравнявам с ЕС, нали сме в „клуба на богатите“ според някои. Второ, и сега у нас хората се пенсионират година-година и половина след като са навършили изискуемата възраст. Най-вероятно, защото не могат да докажат достатъчно осигурителен стаж. И идваме до трето – у нас за жените се изисква 37 години осигурителен стаж, за мъжете – 40 години.
За да се изпълнят тези условия, и сега човек трябва да работи без прекъсване от момента, в който завърши университет. Няма право на безработица, която в отделни периоди е просто неизбежна.
Т.е. и сега изискванията за получаване на пенсия за голяма част от обществото са трудно изпълними. Ако възрастта се увеличи над 65 г., пенсията ще се превърне в утопия.
В работна атмосфера в СОС
- Оптимистичен доклад на МВФ стига до извода, че 70 са новите 50. В същото време други доклади сочат, че все по-млади хора умират от инфаркти. Кой и защо лъже, че българите са в добра форма и могат да работят и когато им дойде време за памперси?
- За тези, които доживеят, не им се е налагало да полагат тежък физически труд и да работят на 2-3 места, за да си плащат сметките, вероятно 70 са новите 50. Но ние нямаме право да провеждаме национални политики, без да взимаме предвид другата група, която, опасявам се, е по-голяма – хората, които живеят в непрестанен стрес и притеснение дали ще могат да посрещат нуждите на семейството си.
Моите най-преки впечатления от конкретна професионална група са от служителите в градския транспорт и по-конкретно – водачите. Случвало ми се е да ми звънят за шофьори, които са припаднали на работното си място, линейка е на мястото, но болници отказват да поемат случая.
И тук говоря за граждани на 45-50 г. За много хора 50 са старите 70 поради икономическата несигурност, в която живеем.
- Стартирате кампания за събиране на подписи с искания възрастта за пенсиониране да не се увеличава. За какво и пред кого ще послужат тези подписи, след като ги съберете и внесете в НС? Какво ви кара да смятате, че властимащите ще се вслушат в гласа на народа? Кога досега се е случвало това?
- Аз съм оптимист, че публичната енергия е незаобиколима за управляващите. Ако не вярвах в това, нямаше да се ангажирам с обществени каузи – имам редица възможности за реализация и професионално удовлетворение плюс значително по-приятен личен живот. Промяната на управленските решения е труден и бавен процес, но не е невъзможен.
Ще дам само един пример – ние от сдружение „Солидарна България“ бяхме основна част от съпротивата у нас срещу такава гигантска машина, каквато бяха подготвените трансатлантически търговски споразумения между ЕС и САЩ и между ЕС и Канада. И то дълго преди отношенията от двете страни на Атлантика да се влошат.
Първото споразумение не се подписа въобще, второто не се ратифицира у нас и така най-вредните му клаузи, които даваха възможност България да бъде съдена от транснационални корпорации в наднационални арбитражи не влязоха в сила.
Но сте права, че такива пробиви се случват рядко. И аз не виня управляващите за това. Отговорни са и хората, които ходят за гъби в изборния ден, не се интересуват от ключови теми като пенсионната например и дори да са убедени, че някаква политика е грешна или в услуга на една шепа хора, не вярват, че има смисъл да се противопоставят. Както съм казвала и друг път, най-големият ни враг е апатията.
- Има плавен график за увеличение на пенсионната възраст, така че до 2037 г. да е 65 г. и мъжете и жените да са изравнени. Ще има ли дотогава ресурси за изплащане на пенсии?
- В НОИ винаги ще има ресурси, докато съществува България. В частните пенсионни фондове обаче никога няма да има толкова средства, колкото са необходими, за да си изпълнят обещанията да осигурят достойни пенсии.
- Много хора от тези, които в момента се пенсионират, са били в сивата икономика и са осигурявани на минимална заплата. Увеличават ли се бедните пенсионери на фона на драстичния скок на цените?
- Тенденцията, която отбелязвате, ще се засилва – за все повече хора, които са работили в първото десетилетие след началото на прехода, ще е трудно да се пенсионират или ще получават минимални пенсии.
Броят на пенсионерите, които получават минимална пенсия, се увеличава през последните години. За да сме обективни обаче, трябва да отбележим, че през 2023 и 2024 г. минималната пенсия е над линията на бедност, но вече се отбелязва застой и двата показателя са почти изравнени. Защо се получава това?
Увеличението на пенсиите не беше съпроводено с увеличение на приходите в НОИ, за което вина имат всички правителства, които амнистират високите доходи откъм осигурителни задължения и задължават работещите да внасят огромна част от осигуровките си в частни пенсионни фондове. Тази вредна политика води до фактическо стагниране на пенсиите и увеличение на държавните дългове. Пенсионерите – днешни и бъдещи, ще платим за реверансите на политиците към покровителствани „бизнеси“.
- Настоявате още за промяна на швейцарското правило, като актуализацията на пенсиите да е функция само от ръста на осигурителния доход и минималната пенсия да се установи на 70% от минималната работна заплата. Къде е залoжен проблемът?
- Минималната пенсия се определя административно, това позволява на някои недобросъвестни управляващи да я ползват за партиен ПР, а други – да я замразяват, когато не успяват да осигурят необходимите средства за фондовете на НОИ.
Именно затова е важно да има някакъв механизъм, по който размерът й да се определя безпристрастно и обективно. Защо 70%? Защото при въвеждането на тристълбовия пенсионен модел обещанията бяха пенсиите да осигуряват доход в размер на 70-75% от последните трудови доходи на хората.
Всъщност с това искане ние настояваме да се изпълнят вече дадените преди повече от две десетилетия обещания.
В същата посока е и другото ни настояване – да се осигури справедливо актуализиране на пенсиите чрез т.нар. швейцарско правило, записано в чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване.
В момента актуализацията отразява 50% от инфлацията и 50% от ръста на осигурителния доход. Вероятно вашите читатели си спомнят, че в началото на годината управляващите предложиха да намалят тежестта на осигурителния доход във формулата и да дадат превес на инфлацията, за да спестят пари, защото така увеличението на пенсиите щеше да е значително по-ниско.
Е, ние казваме, че е по-справедливо индексацията да е само въз основа на другия показател – осигурителния доход. Така например за последните десет години инфлацията се е увеличила с 51%, а ръстът на осигурителния доход е 128%. Разбира се, наясно сме, че ще има съпротива от страна на управляващите, тъй като това ще означава по-сериозно увеличение на пенсиите.
- До какво ще доведе премахването на задължителния частен пенсионен фонд, за което настоявате? Какви постъпления в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) очаквате и защо?
- През настоящата година над 3 млрд. лв. от осигуровките на работещите българи ще отидат във втория задължителен стълб, опериран от частни фондове, като оттам ще се разиграват на финансовите борси (тук въобще не включвам осигуряването на категорийните работници в професионални схеми). А какво са световните борси, ако не рулетка – днес печелиш малко, утре губиш всичко.
Имаме достатъчно примери от последните две десетилетия. И неслучайно тези фондове сега искат да отпаднат част от регулациите, свързани с високорисковите инвестиции. Затова ние от „Солидарна България“ казваме: Не залагайте на хaзарт старините ни! Редно е тези над 3 млрд. лв. да се върнат в НОИ. Няма друга държава в ЕС, в която някой задължително принуждава всички работещи да наливат осигуровки в частни структури.
- Бомба със закъснител ли е проблемът с боклука в големия град, как ще се реши кризата?
- Бомбата цъка отдавна и не е от този мандат. Но още в неговото начало трябваше да се укрепи общинското дружество „Софекострой“, за да може то да поеме почистването на повече столични райони, а не само на един, както беше досега. Нищо такова не беше направено.
Сега управляващите от ПП-ДБ се оплакват, че на обявените от тях обществени поръчки се явяват само фирми, близки до определен бизнесмен и липсва конкуренция, поради което процедурите се отменят, какъвто е случаят с районите „Люлин“ и „Красно село“.
Впрочем има реална опасност в следващите дни те да затънат в неприбран боклук. Нямаше да е така, ако кметът и неговият екип си бяха свършили работата и бяха подготвили общинската фирма за действие, включително и в извънредни ситуации, за което нееднократно съм настоявала.
Другият не по-маловажен проблем е, че ни предстои да преформатираме такса „смет“, което беше законово регламентирано преди няколко години. И под претекст че се въвежда принципът „замърсителят плаща", размерът на таксата се намалява за бизнеса и се увеличава за домакинствата.
Още тогава от позицията си на икономически съветник в синдикат се противопоставях на тази идея, която за съжаление беше прокарана. Общините не бързаха да я въвеждат и прилагането й неколкократно беше отлагано, тъй като крие голям протестен потенциал, но скоро и последното отлагане изтича.
- Нищо вече не се говори за балотажа на кметските избори през 2023 г. Защо изгубихте интерес към това дело и оттеглихте ли си жалбата, след като стана ясно, че процесът е зациклил?
- По съвет на юристи все още не съм изтеглила жалбата си. Но това дело наистина се обезсмисли, тъй като скоро ще преполовим мандата. Пределно ясно е, че са извършени поредица нарушения спрямо честността на вота. Това е записано и в съдебното решение на първа инстанция, което след като ги изброява, изненадващо оставя на поста г-н Терзиев.
Смятам, че фактори извън системата на правосъдието не позволяват делото да бъде решено окончателно, а на мен такава чужда игра не ми се играе. Правосъдието е правосъдие, когато е навреме.
- Наистина ли напуснахте групата на "БСП за България" в СОС заради Стоян Братоев или имахте и друг мотив?
- Темата „Стоян Братоев“ е многопластова. От една страна, професорът е единственият човек, който познава в детайли всички системи и управлява професионално работата на „Метрополитен“, а самоназначилият се Найденов не може да му стъпи и на малкия пръст в това отношение. От друга страна, запазването на Братоев беше ЕДИНСТВЕНОТО ми условие, за да подкрепя доклада за смяна на ръководствата на шест общински дружества миналата година.
Не съм искала постове за „мои хора“ в бордове, нито съм поставяла някакви други условия. И 10 месеца по-късно се оказа, че дадената дума не съществува просто защото ГЕРБ искат така. И всичко това се случва с мълчаливото съгласие и дори съдействие на „моята“ група. Явно за БСП е по-важно не това, което аргументира техния кандидат за кмет, а това, което иска ГЕРБ. В тази ситуация беше нормално да напусна групата, първо, защото държа на думата си, и второ, защото е нормално да се чувствам предадена.
- Как се отрази на БСП участието във властта и каква ще е съдбата на тази партия? Много хора виждаха вас като евентуален лидер на социалистите. Защо не се възползвахте от шанса да оглавите партия с толкова дълголетна история? Била ли сте някога партиен член?
- Многократно съм отговаряла на този въпрос. Бях член на БСП от 2008 до 2013 г. Оттогава не съм членувала в партия. И именно поради това опасенията на някои доскорошни лидери на БСП, че ще ги изтласкам от тяхното председателско място, бяха и са неоснователни.
Макар отдавна да не е масова, а бутикова партия, БСП все още е единствената по-голяма формация вляво и няма как да не ме притеснява кондицията й – тя се превръща в подизпълнител на ГЕРБ. Което е жалко, защото преди две години имаше някакъв подем вляво. Но от партия, която имаше реалния шанс да влезе през парадния вход в управлението на столицата на България, БСП се превръща във формация, която до последно ще трепери дали ще влезе през задния вход в следващия парламент.
Казвам го със съжаление, защото липсата на леви политики води обществото до болестни състояния и деформации, на каквито ставаме свидетели всекидневно – нужно ли е да ги изреждам?
Ще спомена само една от тези тежки деформации: все по-голяма концентрация на ресурсите и безконтролна олигархия, която е в състояние да си купува всичко – закони, правосъдие, политически проекти...
- Как виждате себе си след още 10 години? Накъде ще поемете, когато мандатът ви като общински съветник приключи?
- В политически аспект не го мисля, животът ще покаже. Важно е какво ще правя и правя сега. На общинско ниво като председател на комисия в СОС съм си поставила за цел общинското здравеопазване да бъде стабилизирано, което включва модерно оборудване и финансова устойчивост.
План минимум е и градският транспорт да бъде укрепен, така че да избегнем домогванията да бъде приватизиран. Подобни щения има и към „Топлофикация“-София, редица ключови дружества са заплашени от нова вълна на концесии и приватизации на национално ниво – БДЖ е на тезгяха, „Български пощи“ е в разпад… С мои съмишленици правим кампания и за ефектите от задаващата се пенсионна реформа.
А дали ще заемам някаква изборна позиция има значение дотолкова, доколкото усилията ми ще бъдат по-ефективни, никога не е било самоцел.
Това е тя:
- Родена е на 12 септември 1978 г.
- Завършва средното си образование в Националната търговско-банкова гимназия
- Магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство
- Била е пазарен експерт в телеком и консултант в неправителствена организация – институт „Отворено общество“
- Икономическа съветничка на президента на КТ „Подкрепа“ от 2015 до 2023 г.
- На 5 ноември 2023 г. отива на балотаж с Васил Терзиев за кметския пост в София, губи изборите с 1,31% разлика
- Общински съветник в Столичен общински съвет за мандат 2023 - 2027
- Председател на сдружение „Солидарна България“
Кристи Петрова
