- Г-жо Калайджиева, един век е изминал пред очите ви. Кое събитие остави траен отпечатък в съзнанието ви?
- Животът ми е една епопея. Всеки човек има в живота си от „Осанна“ до „Разпни го“. Имала съм трудни моменти, та кой няма. Двайсетгодишна станах член на РМС и се включих в съпротивата срещу фашизма у нас. Много студенти от заможни семейства ставаха ремсисти, защото бяха будни и социалните идеи ги увличаха. Заловиха ме, измъчваха ме в Дирекцията на полицията, но не предадох никого от другарите си. Бях осъдена на 15 години затвор, от които ме спаси Девети септември. Веднага се записах доброволка в Първа пехотна дивизия. Бях на 23 г. и никога няма да забравя деня, в който вървяхме през едно поле край Куманово, в Македония, когато случайно ритнах една тел. В същият миг изскочиха две мини, които за мой късмет бяха дефектни и не се взривиха. Войната е страшно нещо, само който не е бил на фронта, не може да си представи този ужас. Врагът се е окопал някъде в скалите, ти не го виждаш, но той те вижда и стреля. Нямаш време да отвърнеш. Върнах се от фронта пацифист.
- Цял живот сте отдадена на книгите. Вашата болка днес?
- Огорчена съм, че през последните тридесет години богатото културно наследство на библиотечната ни система се руши. По време на прехода Националната библиотека не получаваше средства за набавяне на литература, а това е смисълът на всяка библиотека - да предлага на читателите нови книги. За съжаление, най-търсените книги са похабени от читателите, но не се правят дигитални копия. След като една национална библиотека не може да представи в пълнота целия си книжовен фонд от българска и чуждестранна литература, тя губи значението си.
Повече от четвърт век няма държавна политика в тази област. Вместо да се увеличава, книжовният фонд е намалял с милиони единици. Затова отказах да взема наградата „Златен век“ на Министерството на културата през 2016 г. Решението да се връчи тази награда бе чест не само за мен, но и за цяло едно поколение, за неговия принос към библиотечното дело в България. Изградихме най-модерната библиотечно-информационна система на Балканите, която да е от полза на българското общество и държава. Благодарение на нашата усърдна работа през 70-те години на миналия век в доклад на ЮНЕСКО България бе класирана сред първите 20 държави в света по библиотечни показатели на глава от населението. Заслугата за това бе на всички библиотечни специалисти, които бяха отдадени на работата си. Затова се надявам, че тази награда ще отиде при някой представител на младото поколение, който ще върне бляскавото минало на библиотечното дело у нас.
- Подкрепихте с личен пример кампанията за насърчаване на ваксинацията срещу COVID-19, като си поставихте бустерна доза ваксина дни след като навършихте 100 години.
- Ваксинирах се, без да изпитам никакъв страх. Вярвам, че по този начин подкрепям кампанията, която има за цел да накара повече хора да се ваксинират и да предпазят живота си и този на близките си. Надявам се поредната вълна на пандемията да нанесе минимални поражения на икономиката, културата и като цяло върху живота на хората. В България ваксините бяха задължителни за всички деца. Благодарения на тях изчезнаха много болести, като коклюш, полиомиелит, дифтерит, туберкулоза и др. Ваксините са голямата придобивка на човечеството. Затова се учудвам на истерията на някои хора, свързана с тях. Трябва да престанем да се страхуваме от болестта, а да мислим за живота и за това как да се развиваме в бъдеще. Но се опасявам, че след време ще настъпи период, в който няма да можем да побеждаваме болестите с ваксини.
- Вашият съпруг д-р Владимир Калайджиев е един от основоположниците на общественото здравеопазване в България.
- В началото на 60-те години, като директор на Националния институт по епидемиология (днешния Национален център по заразни и паразитни болести), той посвети десет години от живота си за производство на различни ваксини, необходими не само за нашата страна, но и за редица страни в Европейския регион. България стана износител на много от тези ваксини за Третия свят. След института „Луи Пастьор“ в Париж ние сме втората страна, която получава ноу-хау за ваксината БЦЖ, започваме да я произвеждаме и да я изнасяме за три континента. Той въведе задължителното ваксиниране срещу полиомиелит и туберкулоза. След като стана заместник-министър на народното здраве през 1962 г., Световната здравна организация прояви голям интерес към неговата концепция за развитие на профилактичната медицина и предложи България да стане световна школа по имунология, в която да се обучават специалисти от Югоизточна Европа, Близкия изток и Африка. Бе осигурено финансиране на идеята от ООН. Отпусната бе най-голямата субсидия за изпращане на български специалисти в чужбина. С тези средства в началото на 70-те години заработи Националната автоматизирана система за профилактичните имунизации на всички деца в страната. Но тогавашният министър на здравето не подкрепи мащабния за времето си проект за профилактично здравеопазване, тъй като изпреварвало останалите направления в сектора. За съжаление през последните три десетилетия у нас не се появи реформатор, който да сложи ред в хаоса в здравната ни система.
- Какво е вашето послание към младото поколение?
- В България има едно прекрасно младо поколение, способни млади хора, които са на „ти“ с новите технологии, които смятат, че знаят и могат всичко. Моят съвет към тях е да гледат по-глобално на процесите в страната, да мислят повече за родината си и да полагат усилия за нейния възход. Да работят и мислят повече за обществото, отколкото за себе си. За мен винаги водеща е била отдадеността на работата. Всеки човек е щастлив по свой начин, но не може да те задоволява само и единствено красивият ти външен вид и развлеченията. Искам да отправя призив и към журналистите – имате отговорна професия, която създава обществено мнение. Това ви задължава да бъдете винаги на висота.
- Каква е тайната на дълголетието?
-Винаги съм водила здравословен начин на живот и не съжалявам за това. Може би тайната е в това, до последно да се занимаваш с нещо, да четеш, да работиш. Много столетници до последно нещо майсторят вкъщи или в градинката си. Трудът е това, което държи човека.
Това е тя
Родена е на 5 декември 1921 г. в София.
Завършва Втора девическа гимназия през 1940 г.
Като доброволка участва във Втората световна война
През 1946 г. завършва немска филология в СУ
От 1948 до 1965 г. е сътрудник на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Тя е първата жена директор на Народната библиотека от 1965 до 1975 г.
Александър Ботйов
