- Г-н Добрев, министърът на земеделието обеща, че ще направите всичко възможно дървата за огрев да бъдат на по-поносими цени?
- Независимо от пазарната ситуация и увеличеното търсене държавните горски предприятия създадоха нужната организация за обезпечаване на определеното годишно количество дърва за огрев в размер, който надхвърли закупените през предходната година. Числата са красноречиви. За 2021 г. дървата за огрев за физически лица по списъци от кметствата възлизат на 1 129 000 пространствени кубични метра. При всички държавни горски предприятия има завишение в сравнение с 2020 г., като общият ръст е с 215 хиляди пространствени кубични метра. Миналата година през 2021 г. от нас с дърва са се снабдили 132 608 домакинства.
- На какви цени?
- Средният ръст на цените по предприятия спрямо миналогодишните е незначителен – между 1 и 4 процента. Цената на широколистните дърва за лична употреба на горски склад варират от 35 до 52 лева за пространствен кубичен метър без ДДС. А иглолистните между 21 и 36 лева без ДДС. Цените са по-ниски, когато хората сами влизат да си добиват. Тогава става дума за граници от 5 до 23 лева без ДДС за пространствен кубичен метър за иглолистни дърва и от 12 до 28 лева за широколистни дърва.
- Кажете какво в крайна сметка се прави за цените?
- Намаляването на цената на дървата на населението е въпрос, по който работим усилено. Министърът на земеделието Иван Иванов възложи на директорите на държавните горски предприятия да изготвят анализи, за да имаме план, с който да задържим и да намалим стойностите на дървата.
- Говореше се за мораториум?
- Изследва се и този вариант, включително се проверява как би се отразил на износа. Ако подобна мярка се докаже, че ще допринесе за намаляване на цените, ще приложим и нея.
- Кажете, наистина ли заради износа няма достатъчно дърва за огрев?
- Статистиката на НСИ към месец юли 2021 г. показва приблизително 3% износ на необработен дървен материал и дърва за горене. Това е незначително влияние върху пазара на дървесина и липса на каквато и да е било зависимост с обезпечаването на местното население.
- Следователно в момента износът на дървесина няма отношение към цените на дървата?
- Може би слабото звено в цялата верига е намаленият дърводобив. Фирмите, които се занимават с дърводобив, се задъхаха. Също отчетохме голямо потребление, вероятно заради ковид пандемията. Причината е, че много хора се върнаха по малките населени места. Вие виждате, цените навсякъде хвърчат нагоре. Ние се стараем дървата за огрев за местно население да се запазят на ниски нива. На свободен пазар примерно минават през фирми, търговци и всеки си слага... отгоре. Затова, специално говоря за местно население, в момента държавата мисли механизъм.
- Още миналата година през лятото имаше напрежение?
- Защото по стар български обичай, когато захладнее, местното население започва да се снабдява с дървесина. А ние започваме да предлагаме още от март-април дърва за огрев. Затова е добре хората да си купят от по-рано, да им се доставят дървата да изсъхнат, така ще имат по-малка влажност и по-хубав огън правят.
- Един от проблемите, който навсякъде беше изтъкван, е, че няма кой да влезе и да сече.
- Понеже фирмите, които се занимават с дърводобив, не смогват. Работим и по този въпрос - да се опитаме да подпомогнем тези фирми. Трудно се намират секачи, това е тежък труд. Трудно е да се ангажират хора за такава хамалска работа.
- Сигурно трябва да им се плаща повече?
- Да, но това ще се отрази върху цените на дървесината. Трябва да се намери едно средно сечение, за да може да се постигне допустимо оптимална цена, която да не е и в тежест на хората, които ползват това отопление.
- Казвате, че окончателно решение ще има в средата на февруари?
- Може даже да имаме вече механизъм и да покажем как ще работи.
- Вие бяхте започнали проверки за това дали ловните стопанства се грижат за дивите животни и дивото прасе, което е фаворит сред ловците?
- Към момента не се извършва подхранване на дива свиня заради африканската чума по свинете.
- Има ли интерес към лова на дивата свиня сред чужденците?
- Запасът на дива свиня през 2021 г. възлиза на 40 134 броя. Отстреляните диви свине от 1 март 2021 г. до 16 януари 2022 г. са общо 12 730 броя. Останали са 27 404 броя. Плътността е определена на 0,26 броя на сто хектара площ. Сега заради пандемията от ковид отчитаме срив и отлив на интереса към лова от чуждестранни туристи по линията на организирания ловен туризъм.
- Настина ли?
- Чужденците просто напуснаха България. Но пък този вакуум го запълниха български ловци. Затова и имаме един трофей за сръндак, който получи международно признание и оценката му е 214,9. Поставена е по време на Световното ловно изложение в Будапеща, което се проведе през септември. Трофеят е отстрелян от български ловец в Държавно-ловно стопанство - Тервел. Казва се Ярослав Дончев, който има над десетгодишен стаж. Така че отливът на чужденци си има своите добри страни, понеже преди капитални големи трофеи бяха повече чужденци.
- Значи българите успяха да стигнат до българските гори и да отстрелват трофеи?
- Вече има българи, които имат големи възможности и могат да си позволят цените на организиран ловен туризъм. Може би в скъпия лов участват 50:50 българи:чужденци.
- А чужденците откъде са?
- Най-предпочитаните и най-възпитаните към лова са немските ловци, които търсят хубавия, голям елен, с който българската популация е известна в цял свят. И все пак ние държим световния рекорд по елен още от времето преди 89-а.
- Значи оттогава ние сме на първо място по лов на благороден елен?
- Не на първо място, а на най-големия отстрелян елен.
- Може ли да кажете какви са приходите от държавните предприятия. Когато ги създадоха идеята беше да се увеличат и доходите на служителите в тях?
- Като цяло приходите от държавните предприятия са в пряка връзка с дървесината. Но общите варират от общо 276 млн. лв. през 2014 г. до 368 млн. лв. за 2019 г. и 312 млн. лв. през 2020 г. Предварителните финансови отчети за 2021 г. ще са готови през февруари. За периода отчетената средната работна заплата е нараснала с 39%. От 1057 лв. до 1467 лв. към края на третото тримесечие на 2021 г.
- Ръстът е повече от нищожен, имайки предвид инфлацията и цените. Кажете, ще излезе ли Агенцията по горите от Министерството на земеделието и каква част от нея?
- Преструктурирането на ИАГ е заложено в коалиционното споразумение. Записано е, че агенцията ще е отделена от ведомството. Министерският съвет прие на 30. 12. 2021 г. да се предприемат действия за структурни и други промени, като ИАГ се прехвърли към Министерския съвет. На експертно ниво се правят промени в Закона в горите, който ще бъде публично обсъждан. Според коалиционното споразумение след редакция на „Има такъв народ“ се създава Държавна агенция на разпореждане на МС, притежаваща контролни функции, а стопанската част остава в Министерството на земеделието.
- Издигат се гласове сред горската гидия цялата ИАГ да излезе от земеделското министерство?
- Има заложено коалиционно споразумение. За това са се подписали представители на четирите политически партии.
- Напоителни системи са във вашия ресор. Кажете какво става с язовир „Огоста“, който дори премиерът Кирил Петков обяви за опасен?
- Язовир „Огоста“ е предоставен за управление на министерството като цяло. През 2018 г. обаче Държавната консолидационна компания (ДКК ЕАД) иззе цялата налична документация по язовир „Огоста“, защото тя е определена от Министерския съвет да възлага ремонтите и реконструкциите на язовири публична и държавна собственост, какъвто е и този язовир.
Това е той:
Атанас Добрев е роден на 18 септември 1975 г.
Има магистърска степен по стопанско управление от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”
Бил е изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”
През 2008 и 2009 г. е изпълнителен директор на Национален фонд „Българска гора”
През 2014 г. е директор на дирекция „Административно обслужване и електронно управление” в МЗХГ
От май 2017 г. е заместник-министър на земеделието, храните и горите
Владее английски и руски език
Женен, с две деца
Светлана Трифоновска
