К огато Дейвид Мойс беше професионален футболист, той вече мислеше да стане мениджър.
На 22 вземаше своите треньорски лицензи, обръщайки голямо внимание на тактиките на различните си мениджъри, за да се подготви за живота на скамейката. По време на последните си години като играч на Престън Норт Енд той също беше треньор и се изкачи до асистент на Гари Питърс. През януари 1998 г. той застана начело на Престън на 34-годишна възраст. Първият му двубой беше срещу Макълсфийлд Таун в сблъсък от втория кръг на Auto Windscreens Shield (трофея на Футболната лига - б.а.), който неговият отбор спечели с 1:0.
Слава
Цели 1097 мача по-късно Мойс преживя най-големия триумф в кариерата си, нещо, за което само би мечтал като млад треньор - спечелване на европейски трофей. Специалистът изведе Уест Хем Юнайтед до славата в Лигата на конференциите в сряда вечерта, след като отборът му победи с 2:1 Фиорентина благодарение на драматичен късен гол на Джаръд Боуен. Това беше дебютен голям трофей за Девид Мойс като мениджър и първото голямо отличие за „чуковете“ от 43 години. Той приветства момента като най-великия в кариерата си, но това очевидно беше още преди интервюто му след мача.
Мойс дава указания на Боуен, който заби победния гол срещу Фиорентина.
60-годишният шотландец беше видян да тича по тъчлинията, когато ударът на Боуен попадна в мрежата и много хора побързаха да го сравнят със скандалния спринт на Жозе Моуриньо по тревата на „Олд Трафорд“ като треньор на Порто през 2004 г. Босът на Уест Хем дори се пошегува: „Не можах да направя същото като Моуриньо, защото не мога да се плъзгам на колене. Притесних се, че ще падна по корем“.
Тестван
Но това дори не беше най-добрият клип на Мойс от онази невероятна сряда вечер в Прага. Кадрите, на които той споделя своя триумф с 87-годишния си баща, бяха прекрасни за гледане. Това беше невероятен момент за предводителя на лондончани, защото, както каза звездата на тима Деклан Райс, Мойс беше „тестван“ този сезон. Неблагоприятната форма на Уест Хем във Висшата лига накара много фенове да призоват за напускането му, но сега го боготворят. Сряда беше просто блестящ пример защо клубовете трябва да поддържат вяра в своите мениджъри.
В края на краищата Мойс ги изведе до полуфиналите на Лига Европа през миналия сезон, елиминирайки рекордьора в състезанието Севиля по пътя към най-добрите 4 в турнира. Той изведе „чуковете“ до последователно класиране в топ 7 през кампаните 2020/21 и 2021/22, възстановявайки репутацията си, която претърпя значителни удари през годините.
Кошмар
Всичко започна, когато той беше избран за наследник на сър Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед през 2013 г.. Пост, за който много мечтаеха, но се видя, че не е за всеки. Авторитетът му понесе огромен удар, но мнозина биха се затруднили да се изправят и да тръгнат отново след този кошмар. Не и Мойс. Отне му много време, за да се върне на позиция, която му осигуряваше комфорт и ефективност, както в дните му в Евертън. Последва интересният и не особено успешен период с Реал Сосиедад, а след това такъв, който искаше бързо да забрави - в Съндърланд, завършил с изпадане от Висшата лига през сезон 2016/17.
Любов
Това беше последвано от първата му любовна афера с „чуковете“, които той изведе от зоната на изпадащите на сигурно място през 2017/18, но напусна в края на краткосрочния си договор. В рамките на 19 месеца той се върна на „Лондон стейдиъм“ и откакто възобновиха връзката си, Мойс и Уест Хем са си от голяма полза един на друг. Той ги върна на европейската сцена, а след това им даде първото голямо отличие от 43 години. Тимът от източната част на английската столица пък му помогна да възстанови репутацията си по пътя към третия по сила клубен трофей на Стария континент. Мойс никога не се колебаеше в подхода си към футбола. Той запази вярата, че това ще породи успех някъде, просто му отне известно време, за да го намери.
Бившият защитник е преодолял много препятствия в кариерата си, за да стигне до този момент. Част от трудностите дойдоха тази година, като Уест Хем нямаше най-добрата си кампания във Висшата лига. Но това е напълно пренебрегнато сега, когато те спечелиха европейска купа и си осигуриха място обратно в Лига Европа за сезон 2023/24. Способностите му на мениджър са били поставяни под въпрос безброй пъти и е бил събарян по-често от повечето си колеги в търсенето на успеха, но тези сцени във „Фортуна Арена“ си струваха всичко. Мойс заслужава този момент на слава и със сигурност ще се наслади на всяка секунда от него. Да не говорим за факта, че той се утвърди като един от най-великите мениджъри на Уест Хем.
Вече е до легендите Бъзби и Фъргюсън
Дейвид Мойс стана седмият шотландец, който печели европейски клубен трофей.
Специалистът влезе в елитния списък, съставен от Джок Стейн (Селтик), сър Мат Бъзби (Манчестър Юн), Уили Уодъл (Рейнджърс), Бил Шенкли (Ливърпул), Джордж Греъм (Арсенал) и сър Алекс Фъргюсън (Абърдийн, Манчестър Юн). В родината му веднага плъзнаха спекулации, че той може да се завърне в Селтик. Именно на „Паркхед“ започва кариерата му като професионален футболист. „Детелините“ в момента са без мениджър, след като австралиецът Анге Постекоглу, който ги изведе до требъл през изминалия сезон, пое Тотнъм.
По материали от The Sportsman
