М инистрите на отбраната от НАТО обсъдиха нуждата от допълнително укрепване на силите на Алианса по Източния фланг, съобщи след двудневното заседание в Брюксел генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг, предаде БТА.
По неговите думи предстоящото укрепване ще бъде чувствително и ще включва поставянето на повече военни в повишена готовност. Той отбеляза, че се предвижда разполагането на повече техника и въоръжение на изток. Генералният секретар уточни, че по-подробни данни ще бъдат съобщени на срещата на върха на НАТО в Мадрид в края на юни.
Столтенберг посочи, че в последните месеци съюзническите сили по Източния фланг вече са били удвоени. "Уверен съм, че в Мадрид ще приемем важни решения", добави той.
Генералният секретар отбеляза, че някои от съюзниците са изразили готовност да предоставят тежко далекобойно въоръжение на Украйна. По неговите думи има логистични препятствия за доставките до украинския фронт, както и за снабдяването с резервни части за вече изпратеното на украинската страна военно оборудване.
"На срещата на върха след две седмици лидерите ще одобрят нов цялостен пакет за подпомагане на Украйна, който ще й помогне да премине от постсъветско към модерно въоръжение на НАТО и да се сближи с Алианса", каза Столтенберг, цитиран от БГНЕС.
Той изрази надежда скоро да има решение по молбите на Швеция и Финландия за присъединяване към пакта. Столтенберг добави, че се работи усилено в тази посока, както и че Хелзинки и Стокхолм имат подкрепа от много от съюзниците. По неговите думи Турция също поддържа възможността алиансът да се разшири допълнително.
Русия води война на изтощение, заяви Столтенберг. По повод думите на папа Франциск, че войната "може би по някакъв начин е била предизвикана", генералният секретар на НАТО прехвърли отговорността върху руската страна. Москва е отговорна за нападението срещу независима Украйна, каза Столтенберг, предаде БТА.
С действията си в Украйна Москва е нарушила Основополагащия акт Русия-НАТО от 1997 г., така че предвидените в него ограничения по отношение на разполагане на сили на Алианса в Източна и Централна Европа вече не са валидни. Това подчерта междувременно постоянният представител на САЩ при НАТО Джулиан Смит на конференция във Вашингтонския център за нова американска сигурност.
„Бъдещето на Основополагащия акт Русия-НАТО беше обсъдено в рамките на алианса. Всички съюзници са напълно съгласни, че Русия го нарушава. И всички съюзници също така са съгласни, че сега всъщност се намираме в положение, в което никой от нас не е длъжен да се съобразява с написаното в договора, когато се вземат решения за бъдещото разполагане на сили“, цитират световните агенции думите на американския дипломат.
На въпрос дали страните от НАТО възнамеряват официално да преустановят действието на документа като сигнал към Москва, Смит отговори: „Не знам какви точно формулировки ще използват съюзниците по отношение на Основополагащия акт Русия-НАТО, но мога да ви уверя, че се очертава консенсус по повод ограниченията, или по-скоро липсата на такива, що се отнася до решенията за разполагане на сили“.
Освен от САЩ идеята за разширяване на силите на алианса в държавите по Източния фланг се прокарва и от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който по-рано обяви, че конкретните решения ще бъдат взети на срещата на върха в Мадрид на 29-30 юни.
Позицията на Москва е, че Западът първи е нарушил ангажимента, поет през 90-те години на миналия век – да не разширява НАТО на изток.
Основополагащият акт Русия-НАТО е подписан през май 1997 г. В документа се посочва, че страните „ще изградят заедно траен и всеобхватен мир в евроатлантическия регион на принципите на демокрация и сигурност, основани на сътрудничество“. Актът също така декларира, че Русия и НАТО „не се считат взаимно за противници“. „Общата цел е преодоляване на остатъците от предишната конфронтация и съперничество, както и укрепване на взаимното доверие и сътрудничество“, се подчертава в документа. Съгласно текста НАТО се ангажира да не дислоцира на постоянна база допълнителни значителни военни сили на територията на страните членки, а Русия - да прояви необходимата сдържаност при разполагането на конвенционални сили в европейската си част.
Междувременно съюзниците от НАТО обявиха готовността си за предоставяне на „значителна и дългосрочна военна подкрепа“ за Украйна. Въоръжените сили на воюващата с Русия страна ще получат допълнителни 155-милиметрови оръдия, реактивни системи за залпов огън (РСЗО) HIMARS, както и противокорабни ракети Harpoon. Освен това Словакия ще предостави хеликоптери, Канада, Полша и Нидерландия – артилерия, а Германия – РСЗО.
Държавният глава на САЩ Джо Байдън също обяви нов пакет военна помощ за Киев на стойност 1 млрд. долара. Той ще включва противокорабни ракетни системи, допълнителни снаряди за РСЗО и за гаубиците М777. Общо над 40 държави оказват пряка подкрепа на Украйна в областта на отбраната.
В четвъртък лидерите на Франция, Германия и Италия - Еманюел Макрон, Олаф Шолц и Марио Драги, които бяха на посещение в Ирпин, а след това в Киев, се срещнаха за първи път от началото на войната с украинския президент Володимир Зеленски, предаде Ройтерс. В столицата на разкъсваната от война страна пристигна и държавният глава на Румъния Клаус Йоханис.
Посещението на четиримата в Украйна бе демонстрация на подкрепа за Киев, но украинското правителство се надява, че тя ще бъде последвана от още конкретни действия за подпомагането на страната във войната с Русия – особено на фона на информацията, че всекидневно в боевете загиват средно от 200 до 500 украински войници, а 1000 други биват ранени.
За бившия президент и премиер на Русия Дмитрий Медведев визитата на Макрон, Шолц и Драги в Украйна стана пореден повод за подигравка.
„Европейските любители на жаби, лебервурст и спагети обичат да посещават Киев. С нулева полза“, написа той в Туитър.
