К осмически кораб на НАСА влезе в историята, като оцеля при най-близкото доближаване някога до Слънцето.
Учените получили сигнал, че сондата „Паркър“ е оцеляла, след като прелетяла само на 6.1 млн. километра от слънчевата повърхност, предаде Би Би Си.
Знамение
Сондата влезе във външната атмосфера в навечерието на Коледа. Целта беше чрез нея учените да разберат по-подробно как работи Слънцето. До четвъртък късно вечерта НАСА не беше получила никакъв сигнал. По-късно дойде и благата вест. Корабът се е движел с 692 000 км/ч. „Това близко изследване на Слънцето позволява на сондата „Паркър“ да направи измервания, които помагат на учените да разберат по-добре как материалът в този район се нагрява до милиони градуси, да проследи произхода на слънчевия вятър (непрекъснат поток от материал, излизащ от Слънцето) и да открият как енергийните частици се ускоряват до скорост, близка до скоростта на светлината“, казаха от НАСА. Ръководителят на проекта д-р Никола Фокс пък коментира пред BBC News: „Векове наред хората са изучавали Слънцето, но вие не усещате атмосферата на дадено място, докато наистина не отидете там“. Той допълни, че няма да се притеснява за космическия кораб, тъй като той е проектиран да издържа на „брутални условия“.
Началото
Слънчевата сонда “Паркър“ беше пусната през 2018 г.. тя бе насочена към центъра на слънчевата система. Успя да премине 21 пъти покрай Слънцето, приближавайки се все повече, но посещението на Бъдни вечер беше рекордно, отбелязват учените.
„Ние сме на 93 милиона мили от Слънцето, така че, ако сложа Слънцето и Земята на един метър една от друга, слънчевата сонда “Паркър“ е на 4 см от Слънцето – така че е близо.“, обясни още д-р Фокс. Сондата издържа на температури от 1400C и радиация, които биха могли да повредят електрониката на борда. За да не пострада техниката обаче, тя беше защитена от 11,5 см дебел въглероден композитен щит. Оказа се, че сондата се движи по-бързо от всеки създаден от човека обект, летейки с 430 000 мили в час - еквивалент на полет от Лондон до Ню Йорк за по-малко от 30 секунди. Скоростта на “Паркър” идва от огромното гравитационно привличане, което усеща, докато пада към Слънцето.
