С едем дни - толкова продължава фестивалът за чревоугодниците в сръбския град Лесковац.
Както по време на Първата световна война, така и сега градът е „под български контрол” и отвсякъде се чува родна реч. Месец преди пиршеството с мото „Забранено за вегетарианци” всички места за еднодневните екскурзии дотам вече са изкупени. В уречения час няколко автобуса се напълват с народ и потеглят като керван към сръбската граница. На Калотина идва неприятната изненада - километрична опашка, която не помръдва час и нещо. „Голям късмет извадихме - радва се шофьорът, когато най-накрая преминаваме. - В предишни дни се чакаше по три часа”. Това обаче е откъм българската страна. Преминавайки в Сръбско, трафикът моментално се отпушва, като граничните полицаи на комшиите пъргаво разпределят колоните. Така е и на връщане.
Приказки
Всеки екскурзовод си има история, която разказва на пътниците. Тези, които са пътували и друг път по този маршрут, хващат разликите. Има и общи неща - името на Цариброд (Царев брод) идва от това, че един цар преминал от това място, а на Лесковац, защото край една река поникнала леска. Така синтезирано звучи тъпо, но поднесено като приказка, бива. Неоспоримото е, че през града тече малката река Ветерница, а Лесковската котловина е обградена от планините Бабичка гора, Селичевица и Крушевица. На запад се намират планините Радан и Чемерник. А според преброяването на населението през 2011 г. Лесковац има 60 288 жители, което го прави втория по големина град в Югоизточна Сърбия след Ниш. Тези данни са необходими, само за да се направи сравнение - в дните на Рощилиадата тук прииждат традиционно към 250 000 души. Съседите знаят как да глезят чревоугодниците и кулинарният туризъм при тях процъфтява. Това може би има и връзка с цените, които при родните гурме тържества (как вносно звучи) са толкова бомбастични, че да те заболи сърцето. В Лесковац не е така. И вкусът на прословутата скара наистина е неповторим, няма нищо общо със засуканите специалитети, които се сервират на най-снобарското сборище, за което се сещам (да тръгнем оттам, че няма по-нелепо нещо от това изтънчени ястия да се сервират в пластмасови чинийки и евтини салфетки на Женския пазар).
Сравненията са необходими само за да видим какво и къде ни куца в организацията. Но ако трябва да избирам между Рощилиадата и софийския гурме фестивал, мен не ме търсете за второто. Аз вече съм на улица „Широка чаршия“ и вдишвам аромата на лесковачката скара.
Влакче
Щандовете и импровизираните ресторантчета под чадъри са наредени като влакче от двете страни. Зелки с перука, нанизи чушки, маси с покривки на петна. Това е чарът на истинската, автентична кухня.
Вляво на улицата са атракциите - снимка с игуана, змия или със синя и червена ара, както и сергиите със захаросани ябълки, бонбони, халва, маси, огънати от шишета с различни видове заводска ракия. Неизменна част от асортимента са тениските, изографисаните на дърво икони, грънци, религиозни гривнички и магнити (по 100 сръбски динара, което е 1,66 лв. или по-обикновени - три за 100).
Всичко това се разглежда и отмята като ангажимент в програмата за половин час. Останалото време е посветено на опитване на специалитетите, които се приготвят на място, и на духова музика на ухо, особено ако бутнеш някоя по-едра банкнота на тъпанджията, който води оркестъра от маса на маса.
Тайната на лесковачката скара е в каймата, която не се приготвя пет за четири, а отлежава. Освен това тя не е от смляно, а от кълцано месо, което остава сочно при печенето, а не прегаря. Гурмански и подлютени плескавици, вешалици, печено свинско, разядки, месо със зеле, приготвено в грамадни глинени съдове. И всичко това се приготвя на скара с дървени въглища.
Цяла компания сме. „Ти не си ли идвала и преди”, обръща се към мен сервитьорът. Кимам сконфузено. „А-а, помня те. Браво, браво! Пак да дойдеш!”, радва се той. Ето така се развиват междусъседските отношения.
Завръщане
По програма всяка година на Рощилиадата има и разнообразни концерти, но организаторите на еднодневните екскурзии ги пропускат, за да върнат обратно чревоугодниците навреме, като избегнат струпването на автобусите на границата в полунощ. Рейсът този път е напоен с аромат на лесковачка скара и никой не се оплаква, че му мирише на крака. Пътниците са натежали от изядените кюфтета и изпитата бира. Прибират се с пълни бутилки ракия, торби и кутии с мръвки, които още парят. Докато някои се опитват да дремнат, други са в стихията си - записват клипчета, за да споделят впечатленията си в социалните мрежи. Това звучи така:
- Ъъ, ами приключи екскурзията в Лесковац. Пълна цигания. Имаше мъртви прасета. С очи. Набодени на шиш... Абе, кошмар. Преядох. Ъъ, такова, най-добрата сервитьорка е в „Дъблин пъб”, добра, много добра, ъъъъ, най-добрата... Здравейте, пак съм аз, да ви кажа и за парите. Много, ъъъ, е объркано, трудно се смятат, не знам как се оправят сърбите... Ами, това е. Очаквайте включване пак!”
Хубавото на организираните екскурзии е, че можеш да се наливаш с бира, без да мислиш как ще караш наобратно. Спестяваш си притесненията и ограниченията. Но не можеш да си спестиш мрънкането на спътниците. Иначе Рощилиадата е един път. Догодина пак!
Кристи Петрова
