Н а днешната дата се навършват две години от началото на руската инвазия в Украйна, наричана от Москва „специална военна операция“. Тя фактически се превърна в най-кръвопролитната война на континента от Втората световна насам.
Руският президент Владимир Путин тръгна на бой с убеждението, че армията му ще дефилира в Киев само след няколко дни и то без сериозна съпротива, но реалността се оказа различна. Това не само че не се случи, но оттогава досега изтекоха две години на кръв, страдание и гняв.
От друга страна, след успешната украинска контраофанзива и оптимизма, че руската армия може да бъде отблъсната за месеци, настъпи един дълъг застой, а повечето анализатори оприличиха конфликта на окопните битки, познати от полетата на Вердюн и Сома от Първата световна война.
Промени
Докато войната на Русия в Украйна навлиза в третата си година, безизходицата на бойното поле всъщност засенчва генерални промени в ситуацията. Основният фронт на войната сега е политически, като руският президент Владимир Путин залага, че разделенията и колебанията на Запад ще му осигурят победата, която не успя да постигне на терен и чрез военна сила. Европейските страни пък са притеснени от положението зад океана и се опасяват при евентуално оттегляне на Вашингтон от сегашните му ангажименти в НАТО, каква би била бъдещата сигурност на континента ни. Днес правителствата в Европа увеличават драстично помощта за Киев и повишават, някои дори в пъти, бюджетните си разходи за отбрана, като целта е да се постигне минимум 2 на сто от БВП, а има държави, които харчат дори и повече. Това бележи значителна промяна от първите дни на войната, но не беше достатъчно, за да обърне прилива за Украйна.
Остава висящ въпросът, кога ще свърши тази война и как? Кремъл даде да се разбере пределно ясно, че единствената договорена цел, която ще приеме, е капитулацията на Украйна, докато украинците също толкова ясно дадоха да се разбере, че ще продължат да се съпротивляват да бъдат погълнати от империята на Москва. Две години по-късно мирът в Европа не се вижда в никаква посока, а паралелно в Близкия изток се подпалиха поне още два нови конфликта, които, ако не друго, поне успяват да раздвоят вниманието и усилията на Запада.
Европа
Според последните проучвания подкрепата за Украйна остава висока в целия Европейски съюз. Но само един на всеки десет европейци вярва, че Киев може да победи Русия според проучване, цитирано от Евронюз. Песимизмът относно изхода от войната се подхранва от неуспешното контранастъпление на Украйна, потенциална промяна в политиката на САЩ и възможността Доналд Тръмп да влезе в Белия дом. Доклад, озаглавен „Войни и избори: Как европейските лидери могат да запазят обществената подкрепа за Украйна“, установи, че 20% прогнозират победа на Русия. Констатациите идват точно в навечерието на втората годишнина от началото на войната на 24 февруари 2022 г.
Украинците пък остават против всяко отстъпване на територия на Русия според социологически проучвания. Експерти обаче твърдят, че мирно споразумение в замяна на украинска земя може да насърчи агресията на Кремъл, което вероятно ще доведе до повече конфликти в бъдеще. Други смятат, че прекратяването на кръвопролитията трябва да бъде от първостепенно значение. Предпочитанието за натиск върху Киев да приеме споразумение е най-разпространено в Унгария (64%), Гърция (59%) и Италия (52%), докато подкрепата за Украйна да си върне територии е най-силна в Швеция (50%), Португалия (48%) ) и Полша (47%). Мненията са по-равномерно разделени в Испания, Холандия, Германия и Франция.
САЩ
Отвъд океана драмата е по-заплетена. Администрацията на президента Джо Байдън е изправена пред една непреодолима стена от републиканци в Камарата на представителите, която направо блокира военната помощ за Украйна още в края на миналата година. Въпреки че Сенатът даде зелена светлина на пакета от 60 милиарда долара, Конгресът, доминиран от републиканците, първо поиска обвързване на тази помощ с финансирането на граничния контрол с Мексико, но после направо блокира споразумението. Подкрепата за Киев падна жертва на сблъсъка за Овалния кабинет, който предстои през ноември между сегашния домакин Байдън и новия стар кандидат на републиканците Тръмп. Той вече призова съпартийците си към бойкот, а до ноември има много време и ако нещата останат такива, изходът на фронта не е много ясен.
Съюзниците
Въпреки всичко обаче НАТО спечели една победа - Финландия, която има над 1200 км граница с Русия, се присъедини към Алианса. Същото иска да стори и Швеция, все още чакаща Унгария да спре да се противопоставя. Афиширащият се като приятел на Путин Виктор Орбан отказва под различни предлози да даде съгласие за присъединяването на Стокхолм. Шефът на пакта Йенс Столтенберг пък използва ситуацията, за да призове за повече разходи за отбрана на фона на скорошните изказвания на Тръмп, че би оставил в ръцете на Русия съюзник от НАТО, който не дава достатъчно висока лепта в общата каса. Това подейства отрезвяващо.
Анализаторите
Изданието „Форин полиси“ прави допитване до няколко анализатори, които дават следните заключения.
Според Джо Инге Бекеволд, старши сътрудник за Китай в Норвежкия институт за отбранителни изследвания, когато руските войски преминаха в Украйна през февруари 2022 г., веднага стана ясно, че инвазията ще ускори геополитическото разделение между Съединените щати и техните съюзници, от една страна, и нововъзникващата китайско-руска ос, от друга. През 2024 г. вече сме значително по-близо до биполярно глобално разделение, напомнящо за Студената война, отколкото само преди две години, смята той. До голяма степен изолирана от Запада в резултат на войната Москва сега все повече зависи от Китай като пазар.
Андерс Фог Расмусен, бивш генерален секретар на НАТО, смята, че всички козове и инструменти са в ръцете на Запада. Той казва, че се е появил опасен разказ: конфликтът е в задънена улица и Украйна е близо до границите на това, което може да постигне на бойното поле. Тази оценка е погрешна - средствата за постигане на украинска победа остават твърдо в ръцете на Запада. Той е убеден, че ако на Украйна се предостави всичко необходимо, то тя има гаранция за успех.
Независимо от разнородните мнения и настроения обаче, този конфликт се превръща в основен вододел за това в какво ще се превърне познатият ни свят. Войната със сигурност се използва като като политически коз, но резултатът е лоши сигнали, разединение и загуба на доверие на фона на неясно бъдеще.
Иван Петрински
