М истерии, измами и сложни схеми се завихрят в „Улицата на кошмарите“. Определено това е най-силното кинозаглавие от премиерите по салоните тази седмица.
А достатъчно е да се каже, че това е филм на придобилия култов статут в Холивуд Гийермо дел Торо. Името на самия режисьор е достатъчно основание филмът да се види.
След като гледахме Брадлиш Купър как има любовна афера с Лейди Гага в „Роди се звезда“, сега той влиза в ролята на могъщ медиум измамник и определено тук прави доста по-запомнящо се кинопоявяване.
„Улицата на кошмарите“ разказва за Стантън Карлайл (Брадли Купър) - бивш карнавален работник, който се превръща в топатракция за нощните клубове в големия град. Чрез различни трикове, които взима от своята колежка Моли (Тони Колет) и съпруга й Питър (Дейвид Стратеърн), както и с помощта на приятелката си Зийна (Руни Мара) Стантън създава впечатлението, че е могъщ медиум, способен да чете умовете на хората.
Първоначално идеята е просто да впечатлява и забавлява тълпата, но стремежът към слава и богатство става причина представлението да се превърне в средство за финансови измами, чиито цели са по-заможните жители на града. Така Стантън попада в полезрението на брилянтната психиатърка д-р Лилит Ритър (Кейт Бланшет).
Тя се опитва да го изобличи, но скоро става съучастник в най-големия му и опасен удар до момента, чийто обект е безскрупулният индустриалец Езра Гриндел (Ричард Дженкинс). Това, което Стантън не осъзнава, е как преминава невидима граница и че забъркаш ли се с определени хора, светът бързо се превръща в тясно и враждебно място, а цената, която трябва да се плати, е ужасяваща.
Самият Дел Торо твърди, че „Улицата на кошмарите“ повдига завесата към интригуващата, малко позната и мрачна част на Америка и по впечатляващ начин ще ни покаже другата страна на американската мечта, която се превръща в кошмар.
Режисьорът държи да знаем, че този път няма чудовища и изчадия, а самите страховити съзнания са в душите ни и е въпрос дали да ги пуснем или не. Както казва героят на Купър към героинята на Бланшет: „Ти си красива, но зная, че не си добър човек, защото и аз не съм добър“.
Дел Торо прави почит към голямата кинокласика и жанра на т.нар. черни филми - филм ноар. Създава един перфектен трилър с много съспенс и виртуозност.
Критиката пише за героя на Купър: „Умен, ловък и амбициозен, Стан бързо овладява тънкостите на цирковия занаят и осъзнава, че най-голямото му предимство е не толкова в бързите ръце, a в чаровната усмивка и умението да запленява вниманието на тълпата, да разпознава и манипулира емоциите им. Скоро гордостта му започва да расте, а с нея и жаждата да бъде нещо повече от поредния карнавален номер. Когато среща Моли, красива, но лабилна жена, Стан вижда възможност да напусне цирка и да осъществи най-голямото си желание - да бъде на върха на шоубизнеса. Умението на Стан да омайва публиката със своя чар и харизма бързо му създава репутацията на могъщ медиум, способен да чете умовете на хората, истинска атракция за нощния живот на големия град. Но Стан иска още и още и скоро шоуто се превръща в поредица от все по-големи и сложни измами и схеми за печелене на пари, които се възползват от слабостите на скучаещите богаташи. Но колкото и да се опитва, Стан не може да избяга от демоните на миналото си. Изкуството да заблуждаваш хората си има цена и колкото по-добре се справяш, толкова по-висока е тя“.
Гийермо дел Торо е режисирал хитове като „Формата на водата“, „Лабиринтът на фавна“, „Блейд 2“, „Пурпурният връх“, „Хелбой“, Хелбой: Златната армия“ и др.
Георги П. Димитров
