- Честит рожден ден, Хайго, как изкарахте тази година празника?
- Надявам се тържествата да бъдат в по-спокойни и по-човешки времена. Сега всичко е стегнато, нищо не се случва. Може би по-скоро е време на творчество, отколкото на концерти и пътувания. Защото самата ситуация е такава несигурна, не можеш да предположиш със седмица, с месец напред. Слава Богу, достигнахме до една такава възраст. Да, тялото остарява, но духът не ще. Не се чувствам на толкова. Както в една песен на Недялко, която му я изпях при нашето запознанство - „Ти си мъж по лице, но всъщност си момче по сърце“. Много ми беше харесало, но тогава бях млад. Дай Боже, догодина да посрещнем един своеобразен юбилей - 70 години.
- Сега на 69 младостта завръща ли се както във вашата песен?
- Не съвсем, не съвсем. Хората ме спират и казват - Хайго, ти не си мръднал. Абе, не съм мръднал, ама явно че с времето остаряваме. Гледам да задържа нещата. Настроението е добро, семейството и приятелите са здрави. Беше един много трогателен ден. От седем и половина звъняха. Един приятел - Иван от Разград, който нямал търпение да ми се обади, защото преди 30 години се случи една история в Разград. С Искра Радева имахме „Кафе с автограф“ и се случи на рождения ми ден. Залата пълна. Искра каза: „Хайго днес има рожден ден“. В този момент от публиката излезе един прекрасен човек и каза: „Аз съм кметът на Разград и на 28 януари Разград е освободен от турско робство. Така че аз го осиновявам Хайго“. И наистина винаги са ме посрещали чудесно. Звънна любимата ми леля от Америка, която наскоро стана на 100 г., видяхме се на видео и след това телефонът блокира. И тази година получих много трогателни писма от президента Румен Радев и от Мирослав Боршош, заместник-кмет по културата на София, за което им благодаря.
- Как ви се отразиха последните две години? Сигурно сте написали много нови песни?
- Написах, защото няма пътуване. Конкурсите са много рядко. При всички положение онлайн вариантът е противопоказен за конкурси. Просто няма смисъл. Има фрапиращи случаи как са се снимали върху готов запис. И това ти го праща, за да го слушаш. А ти много добре виждаш и трябва да го отрежеш. Друго е живото пеене, моментната емоция, да докажеш себе си, да защитиш песента и себе си. В този смисъл надявам се сега първият конкурс, който идва, да се състои на 26 февруари в Карлово -„Песенна палитра“. След това би трябвало да има Сливен, Казанлък... Написах една много красива песен за Мишо Белчев за 75-годишнината му по текст на Васил Сотиров „Песенен послеслов“. За Тони Димитрова (аз я имам повече от сестра, толкова се обичаме и ценим). Понаписах детски песни - вече са 10, но не са достатъчни за диск. Четири песни от тях са поръчка за децата на Челопеч - там има много хубав конкурс „България в мен“ за патриотична песен. Аз може да съм арменец по кръв, но аз съм българин и защитавам навсякъде България. И се надявам тази година да направим още две нови песни, за да зарадваме децата с още един диск. Като чета стихове и виждам, че плачат за музика и не можеш да го спреш. А кога ще се реализира, това няма значение. Бизнесът е на втори план. За мен винаги е важно, че творчество го има и ти се дава чрез теб да стигне до хората. При някои това става по-бързо. Давал съм си сметка, че като младо момче не ме оценяваха и чакаш с години. Тогава имаше две студия и наистина чакаш с години да запишеш някоя песен. И си казах - две неща трябва да те крепят, Хайго - това са постоянството и търпението да дойде успехът. Защото някой ще извърви този път за три години, друг да пет години... Не съжалявам, защото колкото повече препятствия имаш по пътя си, толкова те прави по-силен и по-прецизен в работата.
- Какви са тези препятствия?
- Пишех песни, но оценката я нямаше. Тогава в едно предаване Стоянка Мутафова каза - вижте, аз съм Водолей, ние, Водолеите, се реализираме след 30-ата си годишнина. Аз тогава бях на 28 години и това го запомних. И всъщност на 30 години написах „Не остарявай, любов“. Помня и друго. С Тончо Русев, големия патриарх на поп музиката, бяхме много близки. Аз го питах защо така бавно вървят нещата. Той ми каза: „Пиши честно и почтено, ще видиш, че ще дойде време, когато само ще подаваш нотите“. И си давам сметка, че сега вече името работи за теб. И което е много опасното - да се вземеш насериозно и да се помислиш за велик, че каквото напишеш, е гениално. Напротив, аз съм много прецизен и чоплещ да изпипам нещата докрай. В онова време имаше комисии. Особено в радиото, която преглежда текста, музиката и ако нещо не й хареса, казва - поправи тук, това така не може.
- А сега?
- Сега от позицията на времето казвам - плаче за комисия. На конкурси се пеят хубави и не дотам хубави български песни. И си давам сметка, че онези песни, които са писани в онези години, са много качествени. Сега, като няма комисия, който има пари, той отива и си записва каквото си иска. Но в голямата си част е некачествена музиката, меко казано. Вероятно недотам грамотни музикално, сами си пишат текста, нагодни думи, веднага разбираш, когато текстът е написан по музиката. Много са малко класическите случаи, когато думите са написани по музика и ти не можеш да разбереш това. Това е висше майсторство. И на конкурсите пеят с прозодии, както е оригиналния текст, а тази прозодия те спъва и не ти дава да изведеш емоционално песента. И когато питам кой е избрал песента, която пее едно дете. Отговорът е - или родителите, или учителите. Затова накрая на конкурса ние водим много дълги разговори за подбор на репертоар. Много често пеят тази прекрасна песен, която изпя Крисия на детската Евровизия. Хубаво, ама още втората сричка ги спъва. Има златни правила и нищо не коства да се смени нотата така, че да бъде правилно ударена думата.
- Какво мислите за последните издания на Евровизия?
- Това е конкурс за песен, която би трябвало да се избира с конкурс. Аз как си го представям? Първо се избира песента, след това предложения за талантливи изпълнители. И който я изпее най-добре, отива на Евровизия. Само че това в България не се случва. Аз не знам как избират тази песен, дори Съюзът на българските композиторите не знае. Ние си говорим с Ценко Минкин, нашия председател, който е възмутен, че въобще никой не ни обръща внимание, защото песента се пише от композитор. Преди години писахме писма, ходил съм до министъра на културата да обясня, че не може по този начин България да бъде представяна. Особена съпротива имам и за това, че се пее на английски език. Песните в последните години, които се изпълняват на английски език, няма да се запеят от българите. Ако е нещо, което е запеваемо, мелодично, прекрасно, защитено, дори и да не получи награда, ти казваш - браво. Тази песен ще има собствен живот. Не знам как се случва това пред очите на всички и всички мълчат.
- Вие имали ли сте проблем с някоя песен?
- Преди години имаше един детски конкурс в Банкя „Милион чудеса“. Организаторите ми дават един много хубав текст. Написах музиката, вечерта преди конкурса се обаждам на поета и той отказва, тъй като имал други планове за стиховете си. В безизходицата си звъня на Недялко Йорданов и го питам може ли до сутринта да напише текста. Занесох му към 10 ч. музиката и той в 6 ч. сутринта дойде с текста. Отидохме на конкурса и взехме първа награда. Това е песента „Пепеляшка“, позната от изпълнението на Ани Стайкова.
- Тази година се навършиха 100 г. от рождението на Блага Димитрова, по чиито стихове написахте една от най-популярните си мелодии – „Добри познати“. Как се случи?
- Имаше поетична вечер в Театър 199. И скъпата колежка, която безкрайно уважавам и обичам, Йорданка Кузманова рецитираше „Искам с теб да останем добри познати“. Толкова бях ошашавен от стихотворението, че след рецитала отидох при нея и поисках да препиша това стихотворение, за да напиша музика. Тя ми каза, че това не е нейно, а на Блага Димитрова. След като беше готова песента, намерих Блага Димитрова, изсвирих й го и по някакъв начин аз й станах много симпатичен. Веднъж в годината тя ме канеше у тях да седнем, да си изпеем тази песен и други песни, които съм написал. Беше много трогателно. Говорихме си, имам подарък романа й „Лице“. Та с тази песен всъщност аз за първи път се явих на Младежкия конкурс в изпълнение на Мариана и Тодор Трайчеви.
- А вие сте и астрални близнаци с него?
- Да, той ми е с три години батко. В една махала сме израснали. Много хубаво я изпяха, но като дойде време да я запишем, вече бяха заминали за Америка и тогава я направихме с Мишо Белчев и Искра Радева. Това ми даде всъщност първия кураж, че мога да пиша. Панайот Славчев направи много добро за всички нас, за да го има този конкурс и да чуеш творчеството си. Защото е на живо, защото освен жури има и публика, която те слуша, която те оценява. А журито беше изключително стойностно, големи имена. Панайот Славчев и съпругата му Милка са прекрасни хора. Кристиян Бояджиев, скъп колега, Георги Денков, Христо Деянов, братя Аргирови оттам тръгнаха. Прекрасни песни имат. Няма го конкурса, няма го Панайот. Аз написах за този младежки конкурс прекрасни песни, които имат след това своя собствен живот. През 1985 г. получих първа награда за „Пролет“ по стихове на Петя Дубарова в изпълнение на „Домино“.
- Защо избрахте точно тези стихове?
- Нейна съученичка - Елена Начева-Лафазанова, ми предложи стиховете. И всъщност така се роди песента. Аз не познавах тогава Петя Дубарова. Не бях чел нейни стихове. Знам за трагичната история, но това вече е по-късно. Написаха се книги. Та така се роди „Пролет“. И всъщност има няколко случая на припокриване, тоест върху един текст да са написани няколко мелодии. Едната от тях е „Пролет“. И Тончо Русев е написал. Има и други песни.
- Миналата година загубихме Ваня Костова, която също е съученичка с Петя Дубарова. Как работехте с нея?
- Как може такова целунато момиче, с такъв божествен глас да си отиде толкова рано. Защото аз я чувствам много близка. Чувахме се, идваше тук, пеехме си. Има няколко песни, с които сме свързани за цял живот. Едната е „Молитва“, която Ваня изпя страхотно на „Бургас и морето“. Припевът не ми харесваше и направих много варианти, за да бъде по-съвършен и по-съвършен. И не става, и не става. И припевът се появи в съня ми. Казвам го чистосърдечно и отговорно. Просто зазвуча това, което дни наред съм търсил. И песента стана. Имаме и една друга - „Молитва“, по стихове на Надежда Захариева. Има и една също много красива песен, която сега много харесват, но навремето не я оцениха. С нея се явявахме на „Златния Орфей“. Това е песента „Море“ по стихове на една изключителна поетеса, която е написала и „Молитва“. Казва се Павлина Стаменова, много талантлива жена. Просто се лее музиката от стиховете й. Ваня изпя песента „Море“. Сега ми звънят много хора, искат песента. Между другото върху този текст има друга песен. Моята е като молитва, много нежна, много красива, вопъл към морето. А докато вариантът, който пее Марги Хранова, е много танцувален. Съвсем друга е по характер, но е върху един и същи текст. Имахме много хубави идеи с Ваня, но много рано си отиде. Няма да забравя на 1 юли миналата година, след „Бургас и морето“, всъщност паметната вечер за Ваня Костова. Аз имах песен и останахме. Стефан Диомов направи изключителна вечер. Нямам думи каква емоция, поколения, които са минали по книгата му, включително за Ваня. Вечер, каквато заслужава Ваня Костова. Сърцато същество, голямо другарче. Въобще с колегите имаме едно безрезервно общуване. В смисъл, че при нас няма условия. Имаш нужда от мен, можеш да разчиташ. Подаряваме си стихове, песни, музика. Една от които е именно Ваня Костова. Така сме с Тони Димитрова, с Мишо Белчев. Много приятно, безрезервно общуване.
- Такова май все повече липсва?
- Времената станаха такива. Различни са хората. Сигурно в целия свят е така, но не обичам финансови взаимоотношения да бъдат над творчеството. Аз не допускам компромис в творчеството си и се раздавам. Да, някъде по света това нещо е бизнес. Но за мен не е. По-важното е да е художествено защитено и тази песен да има собствен живот. А не взимаш някакви пари и песента да загине. В живота приемам компромис в името на нещо, но смятам, че в изкуството това е непростимо.
Това е той
Роден е на 28 януари 1953 г. във Варна
Завършил е Музикалната академия с профил цигулка
От 1979 до 1991 г. е част от оркестъра на Младежкия театър, а след това малко и в театър „Възраждане“
През 1993 г. печели голямата награда на „Златния Орфей“, лауреат е и на „Бургас и морето“, Младежкия конкурс за забавна песен, „Сладкопойна чучулига“, Пролетния радиоконкурс и други
Автор е на златните хитове „Не остарявай, любов“, „Добри познати“, „От много, много отдалеч“, „Бог да пази България“, както и детските шлагери „Светът е хубав“ и „Да протегнем на някой ръка“
Лео Богдановски
