Б ългарският акордеонист Калоян Куманов отдавна е поставил страната ни на международната музикална карта с успешната си кариера в Испания.
Сега, няколко години след като трайно се завърна в България и създаде арт концепцията „Калоян Куманов проджект“, той отново има звезден повод да дефилира по европейските сцени. Като един от малкото акордеонисти в Европа, използващи до виртуозност своя инструмент, Калоян е поканен да бъде част от международното турне на Barcelona Gipsy balKan Orchestra. За пръв път българин е част от изключителния екип на италианската певица Маргарита Абита, френския китарист Жулиен Шанал, Иван Ковачевич (контрабас, Сърбия), испанския перкусионист Алберт Муньоз, Даниел Карнбонел (кларинет, Испания) и цигуларите от Украйна и Испания – Олександър и Пере.
- В началото на февруари започна твоето музикално приключение със световноизвестните Barcelona Gipsy balKan Orchestra. За България е чест, че наш музикант е поканен да бъде част от европейското турне на една от най-популярните етногрупи в света. Няколко зашеметяващи концерта по-късно каква е промяната в теб?
- По принцип съм от реално мислещите артисти и не понасям излишното звездеене, а пък и вижте колко е странна тази дума. Не бих се самозабравил. Така съм възпитаван, така съм дисциплиниран. И сега, когато съдбата ме срещна с такива гигантски артисти, когато работя с такива продуценти и свиря на такива големи сцени, единствената дума е щастие. Да, има и промяна, но тя е в посока разширяване на музикалния опит и социалния кръгозор!
- Коя е най-вълнуващата случка с Barcelona Gipsy balKan Orchestra до момента?
- В момента пътуваме постоянно и има доста интересни случки около турнето, но засега най-силната и вълнуваща е, когато публиката в чужбина аплодира и крещи името на България и Калоян Куманов!
- Истина ли е, че едни от най-добрите музиканти в световен мащаб са от България, защото музикалното ни образование е на високо ниво.
- Наистина много добри музиканти се раждат в страната ни. По целия свят имаме добри артисти, които да славят името ни, и това винаги е било така.
- В една от своите истории разказваш, че си сбъднал своя мечта – да свириш в най-известния джаз клуб в Каталуния, за който преди едва си се сдобивал с билети. А сега коя зала или клуб е твоята цел оттук нататък?
- Всички музиканти искат да свирят на най-хубавите и големи сцени по света, аз не правя изключение. При мен нещата явно се случват, защото, за да достигнеш с акордеон до такива сцени, в такива
световни проекти, е много, много трудно. Затова просто се наслаждавам на това, което Бог ми е приготвил, и не си поставям някакви цели, които да ме ядосват, ако не ми се случат.
- Каква е връзката между акордеониста Калоян Куманов и футбола?
- Връзката е силна и ще я има винаги, защото обичам много футбола. Играя от дете и навсякъде съм правил впечатление с начина ми на игра. И днес продължавам да играя, въпреки че след тежка катастрофа с мотор и четири операции на коляното, които преживях, докторите ме бяха отписали и твърдяха, че аз никога повече няма да мога да бягам, но... както виждам, бягам и то на световни писти.
- Ти водиш и обучения по сценично поведение. Кои са твоите 3 топсъвета към срамежливи звезди?
- Първо, срамежливи звезди няма и не бива да има! Щом са горе, в небосклона на талантите, те са минали през много ситно сито. Колкото до съветите ми, ще споделя само един, но много важен: Обичай сцената! Искай я! Ако не го усещаш така, значи спри – не е за теб тази работа. А за другите два съвета елате на моите лекции и ще ги чуете (усмихва се).
- Да очакваме ли нещо ново скоро от „Калоян Куманов проджект“? Може ли да се твори по време на турне...
- По време на турне е невъзможно, защото примерно в следващите четири дни имаме концерти в четири държави, а това е доста динамично, изтощително и натоварващо. Реално съвсем скоро излезе последната пиеса от „Калоян Куманов проджект“, наречена „Adagio Безвремие“, базирана на тема от Йохан Себастиан Бах. Завладяващият глас, който звучи, е на Христина Нейкова. Представихме я за пръв път на живо на концерт в легендарното Студио 1 на БНР заедно с музикантите, които поканих в проекта: Стоян Янкулов – Стунджи, на ударни, Юлиян Янев, Радослав Славчев – Ривърмен, на бас, Мирослав Иванов – китара.
Елизабет Методиева
