- Честит рожден ден, г-н Сърменов! Бъдете здрав и винаги постигайте с лекота това, което желаете в личен и професионален план. Ще празнувате ли днес?
- Благодаря ви! Няма да има тържество. Аз през последните 10 години не си празнувам рождения ден, защото имах един рожден ден, на който поканих много хора, аз не успях да си почина и да почувствам, че имам празник, обслужвах всички интереси, всички ядяха и пиеха безспирно (смее се), накрая като видях, че имаше и хора, които помолиха сервитьора да им сложи за вкъщи, си казах: „А, не. Повече такива сбирки няма да правя!“. Осъзнах, че за тези пари мога да взема семейството ми и да отидем на една хубава почивка, дори извън България, и да усетя наистина, че имам рожден ден. Само годишнината миналата година празнувах. Всичко останало вече е в сферата на един много тесен семеен кръг.
- Това означава ли, че сега сте избягали някъде на почивка?
- Ние искахме да избягаме, даже се бяхме приготвили още в четвъртък да заминем, но най-малкото ни дете вдигна висока температура и нещата рязко се промениха. С малки деца никога не знаеш дали ще успееш да заминеш на почивка. Всичко зависи от детската градина и устойчивостта на вирусите там.
- Разбрахме, че купони вече не правите за рождените дни, а равносметка правите ли? И ако да, каква е вашата за тази лична година?
- Равносметката човек трябва да я прави непрекъснато, не само на рожден ден. Сега репетираме една нова пиеса, която по някакъв начин променя света около мен и си казах колко е важно човек, независимо от възрастта, от времето и от силите, които има, да се занимава с неща, които да го вдъхновяват. Да станеш и да си кажеш: „Днес има смисъл!“, и да се усмихнеш. Това прекрасно усещане на задоволеност от работата ми и от проектите ми дава голям смисъл на всичко. Това е всъщност равносметката. Какво съм постигнал и т.н. са празни приказки, защото е въпрос на оценка. А кой ни оценява? Имаш ли награди? Ама задаваме ли си въпроса какви са хората, които дават тези награди и по какви критерии ни оценяват. Когато се замислим над това и видим, че няма смисъл да чакаме да бъдем оценени от някой си, виждаме, че най-хубавото е да си доволен от деня си, от работата си, от семейството си и като се обърнеш вечер, да се усмихнеш, че си имал ден, пълен със смисъл. И това нещо се предава и на семейството. Твоето чувство за удовлетвореност се превръща във възпитателен модел на децата ти, което е много важно. Ние в България сме забравили възпитателния модел. Ние сме невъзпитани.
- Защо се стигна дотук?
- Защото през последните 30 години обществото ни няма ясни, точни и категорични критерии. Затова това поколение, което в момента трябва да вземе нещата в свои ръце, няма никакъв вид възпитание. Правилата са голяма част от възпитанието. Пример давам: Как се пресича улица? Като отидеш на пешеходна пътека. Начинът, по който се държиш в ресторант - не крещиш, не викаш. Как се държиш в градския транспорт - спазваш правила, обществени норми. Всичко това в нашето общество, като започнеш от дребни неща и свършиш до политиката, всички тези неща изчезнаха. Ние все пак имаме политици, които не зачитат конституцията. Говорим за последните години. И като имаме такъв пример, защо смятаме, че всички останали след това трябва да зачитаме конституцията? Виждате, че колите със специален режим на движение често не зачитат правилата по улиците, а защо всички останали да ги зачитат? Като започнем с това и свършим с тези безумия, които извършиха с организацията на движението в София. Това са малоумщини, но още по-лошото е, че на тях ние дадохме власт. И пак всичко идва от възпитанието, като го няма, това са резултатите. Ние в училище даваме на децата да се гаврят с учителите. И се държат отвратително като поколение, на което трябва да бъдем родители. Отиваме и защитаваме собствените си деца, като обиждаме, нападаме учителите. Оттук нататък какъв авторитет да имат те и винаги чуваме, че са им вдигнали заплатите. Вдигнете и авторитета!
- Обезвери ли се народът? Сега идват избори, може ли да очакваме поредната ниска избирателност или е време да се промени това и всички да сме отговорни за своето бъдеще?
- То пак е същото, стигаме до възпитанието. От семейството минаваме през училището и стигаме до този резултат. Ние през последните години не можахме да покажем, че изборът, който е в ръцете на всеки един от нас, води до положителни неща. Даже хората, които са със знак плюс в политическия ни свят, ние направихме всичко възможно да ги омаскарим. Да обясним как тези хора не стават за нищо. И оттам оглупяването на нацията, което на някой страшен умник от държавна сигурност му се е струвало изключително логично, че колкото са по-прости, толкова по-лесно ще бъдат контролирани. Е, сега всичко това се връща с лихвите, защото те вече са толкова прости, че и контрол няма. Ние виждаме, че тази нация стига дотам, и се обръщаме към малцинствата. И няма какво да се лъжем, в момента изборните резултати се ръководят от малцинствата, агитки и изведнъж нашата съдба се ръководи от такива хора. И оттук нататък това е резултатът.
- Вие ще гласувате ли на 9 юни?
- Задължително! И се надявам най-накрая, колкото и трудно да е, повечето хора да гласуват, да разберат какво направихме през последните години и да се върнем към някаква нормалност, защото нямаме шанс иначе. Не, не мога. Аз като човек, който съм полеви играч - работя на полето на културата, и ако ми дойде още един министър на културата неадекватен, да гледа замечтан в облаците и да ми намига в петък, вече няма да издържа. То минава всякакви граници. Ние го търпяхме това, съсловието ни го търпя. Никой от нашето съсловие не излезе на улицата и не каза, че това не може да продължава така. Напротив, седяхме си и търпяхме, но всичко има предел.
- Като заговорихте за полето на културата, трудно ли се отглежда един оазис като Сатиричния театър в такова време?
- Оправям се чисто сам. Не чакам някой да ми даде нещо. Знаете ли, ще изляза за малко от темата за Сатирата, да ви дам още един пример за странно време и отношение. Аз преподавам в „Любен Гройс“, но мен ме няма в страницата и в сайта на учебното заведение. Има го моя асистент, но мен не! Представете си за какво става въпрос. И искат да говорим за следващия ми клас, но на базата на какво? Мен ме няма, защото завиждат. В България можещите хора не са харесвани и правим всичко възможно да го няма, а псевдоинтелектуалците са лансирани и до такава степен се обръщат нещата, че ти вече се губиш… Но аз гледам да не се занимавам с това и си върша работата, защото иначе трябва да потъна в озлобление и самосъжаление, а на мен това не ми харесва, не помага и не е градивно. Затова си гледам Сатирата и си правим всичко сами. Сами си направихме и ремонтите на залите, с изключение на голямата зала, за която от тогавашното министерство ни помогнаха с едни около 30 процента. Сега си спечелихме един европейски проект и ще направим целия театър енергийно ефективен.
- Освен всички ремонти и подобрения вие успяхте да направите и много неща, които да запазят спомена и паметта за големи български актьори, които вече не са сред нас. Респект! Боли ли ви, когато виждате, че масово идващото поколение няма памет за тези колоси на театъра и изкуството у нас?
- Аз затова го правя, защото ме боли. Но ето още един парадоксален пример. Раздават награди за театрален мениджър на годината и мен за това нещо никой не ми обърна внимание. Аз не искам да ми дадат награда, а просто да кажат Сатиричния театър какво правят. И мениджър на годината е съвсем друг човек, който няма нищо общо с това. И изведнъж ти полагаш едни усилия и те там си остават. Това трябва да се популяризира, този пример трябва да се превърне във водещ. Боли ме, искам младите, като влязат в театъра и да имат информация. И небесният театър, и маските, и столовете с кодовете… всичко е в една посока. Сатиричният театър е с най-добри показатели и за зрители, и финансови. Ние направихме огромна кампания за Стоян Омарчевски, която няма нищо общо с нашата сфера на дейност. Това е социална кампания. И когато раздаваха наградите, една дума не казаха за Сатиричния театър. Ето за това говоря какво общество сме! Това е ужасяващ проблем - завистта!
- Докъде стигна кампанията за Стоян Омарчевски?
- Събрах парите. В момента правим проекта. Сам си събрах парите. Имах специална среща с министъра в Министерството на културата, за да обясня това нещо. С много гръмки думи ми обясниха, че ще помогнат и какво министерство са, ако не помогнат и, разбира се, ето такова министерство са - нищо не направиха. И сега трябва да мине и през фриволните граждани от общината и ако и те не успеят, аз ще си направя паметника и ще го сложа в Сатирата и ще кажа „Ето, направих го и го слагам тук, защото няма как да се оправя с тези безгрижни хора, които взимат решение в Столичната община“.
- Да отидем към едни истински прекрасни хора - трупата на Сатирата. Какво ново да очакваме?
- „Буржоата благородник“, Бойка Велкова е режисьор, а пък аз ще изляза със спектакъла „Креват за двама“, един текст по австрийски автор, който е много съвременен за живота ни и компромисите, които правим. За егоизма ни. Ще излезе през септември. После започваме „Майка кураж“ със Стоян Радев. Направихме пиесата, която се надявам и искрено много вярвам, че ще влезе в емоционалния смисъл на театъра и хората ще се запалят. Съвсем скоро имахме премиера на „Всеки иска да живее“, Елена Панайотова я направи и аз съм изключителен фен на тази жена, така че се надявам да има дълъг живот представлението. Малко е по-остро, по-смело, крайна сатира на времето, в което живеем.
- Вкъщи имате няколко прекрасни дами, но искам да ни разкажете малко за дъщеря ви Димана, която е един от най-успешните ни модели в момента. Момичето, с което се гордее цяла България.
- Тя подписа с агенцията на Адел в Ню Йорк, което е изключително високо ниво. Подписа с агенции в Милано и Лондон. Сега ще бъде в Мадрид за среща със световноизвестна марка. Една от най-големите световни платформи за модели искат интервю с нея. Изключително бурно се разви кариерата й, до такава степен, че онзи ден я откарах на едно парти и те й отвориха вратата, посрещнаха я като Бионсе, но никой не забеляза кой е шофьорът й (смее се). Никой не ми обърна внимание на мен. Идва и такъв период от живота (смее се).
- Желаем й успех и стискаме палци. Какво си пожелавате вие за финал?
- След като изкарах този безумен ковид преди години и толкова операции след това, се надявам само и единствено да съм здрав и, разбира се, децата. Колкото и да е клиширано, е най-важното!
Това е той:
*Роден е на 25.05.1963 г. в София
*Завършва кинорежисура в класа на Мариана Евстатиева и актьорско майсторство в класа на Гриша Островски
*През октомври 2017 г. е избран за директор на Сатиричен театър „Алеко Константинов“
*Баща е на три дъщери
* Освен актьор и директор е отличен художник, завършил е гимназията по рисуване в София
Елизабет Методиева
