- Г-н Велц, след по-малко от месец се завръщате в България за два специални концерта в зала 1 на НДК на 18 и 19 март. Разкажете ни малко повече за тях.
- Да, наистина, шоуто, което ще представим в два последователни дни, е много специално. Почитателите на хубавата музика могат да очакват да чуят основно работи на покойния Джон Лорд, когото почитаме с това турне и когото, разбира се, ще почетем и в София в тези две вечери. В първата половина от шоуто ще представим „Концерт за група и оркестър“. След антракта ще продължим с по-рокендрол парчета. Ще направим две песни на Брус Дикинсън и ще изпълним няколко от най-големите хитове на Deep Purple с целия оркестър.
Също така имаме нашия много специален гост Теодосий Спасов и ще направим с него много специално българско парче. Аз лично очаквам с нетърпение тези две нощи в София.
- Каква е идеята на „Концерт за група и оркестър“. Споделял ли ви е Джон Лорд за неговото създаване?
- „Концерт за група и оркестър“ се появи през 1969 г., когато Deep Purple го изпълниха в Royal Albert Hall в Лондон. 30 години по-късно, през 1999 г., те повториха този концерт с Пол Ман като диригент. През 2000-2001 година Deep Purple тръгнаха на турне, за да го представят и така аз имах възможността да гледам на живо този спектакъл във Виена. Знаех за него отпреди, но да ги видя на живо, беше нещо много специално и много впечатляващо за мен. Тогава си казах: „Искам да направя това един ден“... Една година по-късно направих шоу с Иън Пейс, барабаниста на Deep Purple. Попитах го след това дали не иска да пробваме да изпълним и „Концерта за група и оркестър“. Той обаче ми каза: „Не мисля, тъй като не ми харесва да свиря с оркестри, но познавам някой, който може да се интересува!“
Два дни по-късно получих имейл от самия Джон Лорд, в който се казваше, че той лично проявява интерес към моята идея.
Така започнахме да я развиваме. През 2003 г. се срещнахме в Люксембург, но там нямахме много време, затова Джон ме покани в дома си близо до Лондон.
2 седмици по-късно отидох там и прекарахме целия следобед и вечер в дома му на открит огън, червено вино и обсъждане на идеи за евентуалното шоу. След тази среща минаха 5 години, защото аз бях на много турнета и бях зает (свирих на 400 концерта само за тези 5 години) и нямах време за нищо друго.
Но през 2007/08 проектът ни беше „рестартиран“ и най-накрая през януари 2009 г. изпълнихме първите 2 концерта в Швейцария с Гай Прат (Pink Floyd) на баса, Стив Лий (Gotthard) на вокалите, Kasia Laska (вокали), Kaitner Z Doka, аз и Nota Bene Orchestra Switzerland.
За репетиции като цяло нямахме толкова много време, така че си спомням, че имахме само по 2 дни за всеки оркестър, за да мине и научи целия материал. Но всички музиканти, с които работихме, са фантастични, така че досега не е имало проблеми.
- Били сте в България и преди. Какви са спомените ви?
- Бил съм в България около 40 пъти от 2008 г. насам. Така че имам много спомени. Когато сме свирили тук, винаги е било страхотно. Винаги сме били добре дошли и публиката винаги е била наистина фантастична. Признавам си честно, че се влюбих в България и винаги съм много щастлив да се връщам във вашата държава.
- Сигурна съм, че сте опитвали и българска кухня по време на гостуванията си. Какво бихте искали да опитате отново, като дойдете този път?
- Мисля, че съм опитвал много неща (смее се). Но наистина много обичам шопска салата, лютеница, класическите ви кюфтета... Ракията, мастиката и Каменица (смее се). А, да не забравя – цацата и тараторът не са моите неща, не ми харесват.
- Какво знаехте за нашата страна, преди да дойдете за първи път?
- Ако трябва да бъда честен – почти нищо. Но пък научих много през последните години...
- Познавате ли работата на някои български музиканти, работили ли сте с тях?
- Да, познавам работата на някои от тях, но от последните няколко години. Мога да изброя имената на Теодосий Спасов, Ивайло Ранов – Шеки, Дарин Василев, Славин Славчев, бандата „Еридан“ и няколко страхотни музиканти от музикалното училище „Престо“ в Благоевград. С всички тях сме имали съвместни изпълнения. Наистина страхотни музиканти!
- Наскоро Шеки каза пред „Телеграф“, че вие сте един от най-великите музиканти, раждали се на тази планета. Как приемате думи като тези?
- Много е трудно да ви кажа, защото аз самият не се виждам като такъв. Всъщност никога не съм се оценявал сам себе си. Аз наистина обичам това, което правя и съм много щастлив, когато хората също харесват това, което правя. Щастлив съм, че мога да работя по този начин. Благодарен съм за всичко това!
- Ако се върнем на концертите в София. Кои са музикантите, които ще видим заедно с вас на сцената в спектаклите под наслов „Концерт за група и оркестър“?
- На първо място ще спомена името на Брус Дикинсън, вокалиста на Iron Maiden. В концертите ще се включат още Джон О'Хара (Jethro Tull) на кийборд, Таня О'Калахан (Whitesnake) на бас китара, Кайтнер З Дока (Jon Lord, Ian Paice), аз съм на барабаните и, разбира се, оркестърът на „Кантус Фирмус“ под диригентската палка на Пол Ман
(Deep Purple, Jon Lord, London Symphony Orchestra).
Всички те на първо място са невероятни музиканти. По-важното обаче е, че всички те са невероятни и прекрасни хора. С тях се разбираме много добре. Но ще видим след турнето (смее се). Шегувам се, разбира се, всичко ще бъде страхотно. Всеки един от тях е голям професионалист и много земен като човек. Това е много важно!
- Разкажете ни за диригента на концертите Пол Ман, който е бил близък приятел на Джон Лорд.
- Пол е просто невероятен. Той е много чувствителен музикант. Познаваме се от 6 години или повече и си говорим за толкова много неизброими неща. Той е стъпил здраво на земята, много отворен към всичко. Най-важното е, че е човек, на когото можеш да се довериш и аз наистина го правя. Между другото не сме се виждали от последното ни шоу преди една година и съм много щастлив, че отново ще се срещнем съвсем скоро.
- Спомняте ли си първата среща с Джон Лорд?
- Да, разбира се – беше в Люксембург през 2003 година, както вече ви разказах (усмихва се).
- Познавахте ли личността Джон Лорд извън музиката?
- Не знам какъв човек е бил извън музиката, той си отиде от този свят през 2012 година, последната ни среща беше в края на 2010 г. Има хора, които го познаваха много по-добре лично, отколкото аз. Със сигурност беше необикновен човек. Толкова беше забавен. Обичаше да се шегува и винаги с него имаше много смях и шеги.
- А кой е Бернхард Велц извън музиката? Имате ли хобита и какво обичате да правите, когато не свирите?
- Всъщност нямам някакви специални „хобита“, които да следвам интензивно, но обичах преди да играя футбол. Но музиката и всички неща около музиката отнемат почти цялото ми време и внимание. Последните 2 години прекарах в много студийни сесии, а преди това съм изнесъл 1500 концерта в 30 страни… Също така композирам филмова музика и скоро ще завърша магистърската си степен по „Музика за приложни медии“ след дипломата си по джаз и поп музика. Така че нямам толкова много време за други неща.
- Какво обичате да правите в свободното си време?
- Ако имам свободно време, обичам да си почивам през повечето време, да се срещам с приятели, да гледам документални филми по телевизията, да се разхождам, да бъда сред природата, за да прочистя главата и мислите си.
- Какво ще пожелаете на читателите на „Телеграф“?
- Мисля, че най-важното е да сме здрави. Така че пожелавам на всички да са здрави и щастливи. Бъдете доволни от себе си, бъдете благодарни за ценните времена и моменти, мислете положително колкото можете повече и се фокусирайте върху това. Разбира се, не винаги е лесно, но опитайте поне колкото можете.
Не си губете времето с ненужни неща, доколкото можете.
Насладете се на семейството, музиката и останете в мир със себе си и другите хора около вас.
Любимата му жена е българка
Станислава Дерилова – така се казва жената, откраднала сърцето на Бернхард Велц, научи „Телеграф“.
Тя е родена в Самоков, но като студентка се мести в Благоевград, където живее и до момента. Двамата се запознават през 2014 година, когато Велц е в България по покана на Христо Янков на минитурне с българска банда, с която правят трибют на Deep Purple. Станислава и Бернхард признават, че се влюбили от пръв поглед и така в момента прекарват времето си между България и Австрия.
Това е той:
-Роден е на 29 май 1978 г. в Грац, Австрия
-Започва да свири на пиано на 8 г.
-През 1991 г. учи и китара, повлиян от Брайън Мей от „Куин“
-През 1993 г. посещава концерт на Deep Purple и започва да свири на барабани
-През годините е работил с музиканти като Джон Лорд, Иън Пейс, Стийв Морз, Стийв Лукатър, Джон Маклафлин, Джеф Скот Сото, Кен Хенсли, Джо Лин Търнър и т.н.
Екатерина Томова
