А вторката на любимата детска песничка „Чело коте книжки“ Дора Драганова откри след почти половин век, че има сестра в САЩ.
Във Фейсбук често й пишат по-млади мъже, но една покана за приятелство и съобщение „Мисля, че сме роднини“ били съдбоносни. „Оказа се, че това е мой племенник - Джош Адамс, който ми обясни, че неговата баба, преди да почине, е оставила писмо, в което разказва семейната история. После той дойде в България на конгрес като изпълнителен директор на голяма американска компания. Та се видяхме и на живо“, каза пред „Телеграф“ композиторката.
Монтерей
Неговата баба и нейният баща - композиторът Илия Драганов, са работили заедно в Американския колеж в София - той като преподавател, тя като диетоложка.
„А тя е била млада булка. Нейният съпруг е бил приятел на баща ми и той я е викнал в София, но я оставил тук сама цели 2 г., за да си завърши нещо там. През това време тя се залюбила с баща ми. Когато мъжът й се върнал, тя вече била бременна с моята сестра. Разбрали са се, за да не се раздухват нещата, взела си е багажа и моментално се е прибрала в Америка. Развели са се веднага и е родила в САЩ, той е признал детето. Баща ми е знаел, че е бременна, но после не е разбрал какво се е случило. Не знам и защо не са се оженили. Тя има втори брак, други деца и преди да почине, е решила да разкаже историята“, сподели Дора Драганова. Племенникът й ходил в Американския колеж, където му показали албуми със снимки на дядо му. „Много е свестен, на всичкото отгоре прилича и на баща ми. Той ме покани в САЩ и благодарение на него изкарах един месец там. Сестра ми е 10 г. по-възрастна от мен, а племенникът - 10 г. по-млад от мен. Не си приличаме, никой от тях няма музикални наклонности. В Ел Ей и Чикаго имам приятелки, сестра ми е в Сан Франциско, та ги пообиколих. Най-впечатляващото пътешествие в живота ми. Монтерей, улица Консервна, Батери роуд, стари хубави градчета, бях щастлива. Жалко само, че е толкова голямо разстояние ни дели и не можем да бъдем по-често заедно. Но е по-добре да знаеш, че ги имаш роднините. Сега поддържаме връзка по Фейсбук“, разказва композиторката.
Приятели
По време на пандемията тя предизвика сензация със своята сватба. „Имам много приятели, които ще се обидят, че не са поканени, та използвах случая, че има причина да я направим в много тесен кръг. А и сватбата ми всъщност е чиста формалност, защото сме заедно от 50 г. Съпругът ми и досега си живее срещу мен, идва на гости, вечеряме заедно и така. На публиката сигурно е било странно да стана булка след 70 г. Пандемията беше повод да си помислим, че ако стане нещо с някой от нас, другият няма да го пуснат дори при него в болницата. Та това беше причината. Решихме го от днес за следващия месец. Стана сензация, без да сме го искали и очаквали“, признава Дора. И за нея, и за Митко това е втора сватба. „Имахме по един бърз брак на по 2-3 г. като млади. Първият ми съпруг беше актьор, навремето игра в Кюстендил цар Самуил, в Пернишкия театър също. Тогава бяха живи баща ми и баба ми и вкъщи беше пренаселено. Стари и млади като са на едно в малко пространство, възникват конфликти. Пък и бяхме млади, живееше ни се. Но си останахме приятели и до днес. По време на разводите се залюбихме по комшийски и така си останахме“, добавя музикантката. Двете семейства били приятелски и често излизали заедно, ходели по екскурзии. „Моят съпруг имаше закачка с неговата съпруга. Все гледаха да са заедно и ние оставахме самички и си приказвахме, оплаквахме се от съпрузите си. Мъжът ми караше мотор, бившата на сегашния ми съпруг нещо си навехнала крака, та двамата с мотора уж отидоха да я прегледат и се прибраха на другия ден. Те първи започнаха връзка, но не се ожениха. А се оказа, че дълбоката връзка е при нас“, връща лентата назад Драганова.
Критична точка
През 90-те младоженците се разделят по негова вина. „Това ни беше критичната точка в отношенията. Една жълта усойница се беше залепила за него, а му е слаб ангелът. Тогава карах кола, връщахме се от морето. Имах портативен компютър „Юност“ и тя идва да му го връща. Като слиза от колата, му се хвърля на врата, аз гледам като изтървана. Викам - каква си, какво правиш тук, влез да се разберем. Отказа. Той излезе да я изпрати и си дойде на сутринта. А аз седя и го чакам. Както ми се появи, прас - два шамара, каквото имаше негово, бях събрала и пред вратата. Дотук, свършихме отношенията“, разкрива композиторката. След известно време на улицата тя среща млад хубавец със сини очи. Оказва се, че е поп, а после - и ченге. „Поканих го вкъщи, стана някаква заварка, но се оказа страшно нахално животно - не можех да се отърва от него. Скочих през прозореца, отидох при моя Митко и викам - ела да ме отървеш от този, че не ще да си тръгва. Около месец и половина след това в двора ми хвърляха камъни по прозорците. От тоя стрес се сдобрих с Митко, но си останахме на приятелски начала, както сме си и днес. Той си живее в неговия си апартамент, в който гледаше 10 котки, впоследствие някои починаха. Не стъпвам там заради интериора. А и не мога да чистя две къщи, съжалявам. Всеки се оправя сам. Той е по-високо, аз и по стълбите по-трудно се качвам. Мисля, че от началото на миналата година не съм ходила там. Независимо от всичко той ми е много голяма опора в живота. Както сме си били преди 50 г., така сме си и сега“, разказва Дора.
Джемсешън с Милчо Левиев - любимият рожден ден
На 29 януари Дора Драганова отпразнува рождения си ден с любимия си котарак Джуниър, със съпруга си Димитър, с кумовете Зорница и Йосиф Радионови и няколко приятели. На домашното тържество тя е почерпила и за наградата „Златно перо“, която й бе връчена миналата година за юбилея. А пред „Телеграф“ тя си спомни и за най-незабравимия си рожден ден: „Навремето бяхме приятели с Милчо Левиев - моят баща всъщност го научи на английски, преди да замине за САЩ. Не помня кой поред беше рожденият ден. Милчо дойде с един огромен букет червени рози, колкото бяха годините ми. Явор Милушев също беше, тогава ми беше комшия, Божи Ноев и стана страхотен джемсешън вкъщи. Съжалявам, че нямаше днешните техники да го запиша. Милчо и Божидар свириха на четири ръце на рояла в кабинета, а ние с Явор правихме джазови импровизации“. През 2022 г. в Музикалния театър трябваше да излезе мюзикъла й „Пипи Дългото чорапче“, но се оказа, че не е в плановете на новата директорка. Най-новото й произведение е „Балканска сюита“, което чака премиера в Мексико и Перник с камерния оркестър на Райчо Христов. В последните години композиторката се е обърнала към фолклора и е написала 15 пиеси за цигулка, виола и чело, които планира да запише за албум.
Написала песента, докато мие чинии
Дора Драганова е написал над 300 произведения, но емблематично за нея остава „Чело коте книжки“. Ето и нейната история: „Имах семейство сиамци - татко Конфуции и мама Лара, а едно от децата им беше Вашона. Докато им гледах игрите и миех чиниите вкъщи, на крак съчиних песничката. Едновременно ми дойдоха и музиката, и текстът. Четиристишието някъде го бях видяла и почнах да си го тананикам. Така започнах историята и съчиних останалата част от текста и това се оказа единственият ми. Предполагам, че понеже много хора обичат котки, пък и мелодията лесно се запомня, затова има такъв успех. Всяко нещо, което се прави от сърце, става“, признава авторката. А ето какво пишат критиците за премиерното й изпълнение преди 40 г.: „Най-лекото съпротивление е ефектният успех - може ли някой да възрази, че момчетата от Пловдивския хор и залата харесаха "Чело коте" от Д. Драганова! Как няма - ако съществуваше понятие "подземна училищна песен", то положително щеше да се отнася до онези схеми от поовехтялата популярна музика, които децата с удоволствие пригаждат към техни си "полуфолклорни" текстове. И качването на подобна "песен за междучасието" на сцената предизвиква у тях направо възторг. Колкото до текста, той не носи повече значение от "маци писи-пис и мър мяу"... и т.н.“.
Лео Богдановски
