- Честит рожден ден, маестро Щерев! Не скрихте цифрите върху тортата си. Това повод ли е за равносметка и каква е вашата?
- На 78 години равносметките са много - два брака, три дъщери, двама внуци, две внучки, много музика, концерти и още какво ли не! A годините наистина са толкова, колкото са цифрите на тортата.
Празнува рождения ден със семейството и приятелите си.
- Споменахте внуците. Някой от тях ще ви наследи ли в музиката?
- Ако някое дете е родено с талант и иска да се отдаде на музиката, повярвайте ми, от личен опит ви казвам, че това няма начин как да не се случи. Това се отнася и за внуците ми.
- Говорейки си за „Наследство“, едноименната песен, популярна с рефрена "Две праскови и две череши", се оказва най-популярната песен на „Диана Експрес“ с почти 4 милиона гледания в канала ви в YouTube. Това очаквахте ли го, когато я създадохте, и каква е всъщност нейната история?
- Първо, най-искрено искам да благодаря на всички хора, които харесват музиката ми. Това е най-хубавото нещо, което може да се случи на един композитор или изпълнител. Сега на въпроса. След 1981 г. попмузиката у нас претърпя много сериозна метаморфоза. Рок музиката отстъпи лидерството на денс музиката и всички бяха луднали по синтезаторните звуци. Аз също. Виждайки всичко това, през 1984 г. реших да направя за новия албум на „Диана Експрес“ няколко парчета със звучност между рок и денс. Така се роди „Наследство“ по стихове на Петър Василев. За съжаление той не е между нас. Интересен факт е, че записът, който звучи и сега по радиата, не е записа от 1984 г., който определено феновете ни не го харесаха. Новият запис всъщност е кавър, който записахме през 1991 г. в студиото на „Балкантон“, включен в първия Diana Express - The Best. При кавъра реге елементът е изнесен на преден план и темпото е доста по-бавно. И сега идва най-интересното! Няколко месеца след появата на албума незнайно защо този запис на „Наследство“, както и новият запис на „Блус за двама“ бяха в сет листите на почти всички български диджеи и тогава се случи чудото! Всички се влюбиха в тези две песни.
- Въпреки че сте покорили всички върхове в музиката, вие продължавате да работите активно и всяка година изненадвате почитателите си с нещо. Сега проектът ви се казва "Адаптация и още седем филмови песни". Представете го на читателите на "Телеграф".
- През последните няколко години в мен се зароди идеята да издам диск с песни от филми, на които съм писал музика. Веднага уточнявам, че на диска е написано Not for sale и е предназначен предимно за радиата, както и за подаръци. Говорейки за този албум, искам специално да благодаря на моя приятел Теодор Янков, който се съгласи да направим нови оригинали.
Обложката на новия албум.
И така към старите оригинали на „Адаптация“, „Зъмни ма“, I Know What is Heaven, „Песен за децата и родителите“ и „Скъпа моя, скъпи мой!“ добавихме доста инструменти и след три дълги неколкочасови сесии в студиото му песните прозвучаха поне за мен изключително добре.
- Изненадата в този албум е песента „Зъмни ма“ по текст от фолклорни мотиви, изпълнена от Галя и Миро, преди да се определят като дует „Каризма“. Каква е историята?
- Около Милениума Галя и Миро често посещаваха моя дом. Обикновено ги гощавах с бяло вино и пилешка кавърма. По това време трябваше да напиша музика за театралната пиеса „Вампир“ за театъра в Силистра.
Галя му гостува с дъщерите му.
Режисьорът ми изпрати текст за песен. Не го попитах откъде го беше намерил, но си спомням много добре, че когато го прочетох, целият настръхнах. За мен и сега тези стихове от народна песен са най-искреното любовно признание, което съм чел. И за да не съм голословен, ще ви помоля в това мое интервю да го отпечатаме:
Откак та тебе залюбих,
ази си ума загубих.
Забравих, либе, денето.
Кога е делник, пон'делник,
кога е света неделя?
Зъмни ма, Жельо, зъмни ма!
Зъмни ма да се оженим!
Че ми хубостта премина,
хубостта, Жельо, младостта.
И твойта, Жельо, и мойта!
Песента просто се изля от мен. Тогава помолих Галя и Миро да я изпеят и те се справиха блестящо. После един режисьор от БНТ я засне за новогодишната програма, а телевизионният екип се влюби в Миро и Галя.
На изложба с Миро.
Всъщност това е първият запис на двамата като дует. Говорейки за тях, не мога да не отбележа факта, че аз направих първия аранжимент на „Рискувам да те имам“, а после Момчил го допълни, но така или иначе вокалните партии, които записах в моето студио, бяха мое дело и останаха в новия вариант.
- След толкова години поддържате ли връзка още с Галя и Миро?
- Поддържам, разбира се. Миналата година малко преди Коледа ми гостува Галя, а Миро ме изненада, като присъства със съпругата си миналата година в един знаков софийски клуб на 14 февруари на шоуто ни с Илия Ангелов.
- През 2023 г. вие издадохте и книга с осем филмови теми за пиано, а предната година - мемоарите „Забравих си часовника на пианото II“. Кои са новите теми в допълнителното издание на книгата?
- Всъщност добавих три допълнителни глави: „Истории на песни“, „Статии“ и „Делата“.
Корицата на мемоарите му.
- Първо ще попитам за делата?
- В тази глава има две заглавия. „Делото за „Диана Експрес“ и „Делото с Лили Иванова“. Всичко на всичко 11 страници, в които не се занимавам да нападам когото и да било, а описах телеграфно развоя на двете дела - един път като пример как се разглеждат подобни казуси от гледна точка на Закона за авторско право и втори път се постарах да покажа моята гледна точка.
- А главата със статиите?
- Там страниците са 40. В тази глава има цели статии, части от интервюта, както и цели такива. Много съм доволен, че има такава глава в книгата. Чрез нея аз показвам моите политически пристрастия, отношението ми към фолклора и попфолка, както и какви са моите норми за чест и морал. Понеже заговорихме за книгата ми, искам да обърна внимание на българските фенове на попмузиката за историята на появяването на песента „Камино“ у нас. Когато през 2006 г. писах книгата „Забравих си часовника на пианото“, се наложи да направя няколко интервюта с доста известни хора, които са работили в попмузиката през периода 1955-1965 г. От Емил Димитров научих, че „Камино” за първи път е изпята у нас от Ирина Чмихова. Посетих я в дома и я помолих да ми разкаже историята на тази знакова за българите песен. „Ще си позволя да отпечатам в това интервю цитат от книгата ми по този въпрос. Ето какво ми каза Ирина: „Имаше един Владко от Бургас. Той ми написа текста на „Камино“ и от него я научих по слух. За първи път Лили я чу в Кубрат, където с Евгени Комаров имахме два концерта. След първия концерт директорът на читалището влезе с нея в гримьорната и ми я представи. Тя ме изненада, защото ми каза: „Искам да ми дадете „Камино“!“ Отвърнах й, че това може да стане след две седмици, като ми свърши турнето, и я помолих да се обърне към Комаров. По-късно разбрах, че той й отказал. По време на втория концерт обаче забелязах, че някой записваше с магнетофон концерта“. Искам да подчертая, че с този цитат не целя да злепоставям когото и да било. В книгата съм описал интересни неща, които Ирина ми разказа за концертната дейност у нас в периода 1955-1965 г. Но да продължа за „Камино“. Лично аз винаги съм мислил, че има някаква мистерия около тази песен. Интересен е фактът, че до ден днешен никой не е чул оригинален запис на тази песен. Затова имам сериозни съмнения дали „Камино” изобщо е мексиканска песен. Накрая може да се окаже, че е португалска или испанска песен. Освен това така и не се разбра авторска ли е, или е народна песен. По отношение на аранжимента колко автентичен е, могат да се правят само догадки. Това е така, защото Иван Пеев (автор на първия аранжимент на „Камино“в България (в албума „Камино”) е имал само концертния запис на Ирина Чмихова в изпълнение на глас и пиано. Тоест той или е взел ритъма от изпълнението на Евгени Комаров и е добавил бас и ударни, или е вложил в „Камино” собствени идеи. И при двата случая обаче имаме „българско” творчество, без да се познава оригиналът. През същата 2006 г. помолих една моя позната (специалист по испански) да преведе текста на „Камино” така, както е изпят от Лили. Съжалявам, че идеята е моя, но все някой трябваше да покаже съдържанието на тази песен:
ПЪТ
Ти ли си този, който идва?
Сладък гаучо с китара.
С парченце от небето.
И ти ми пееш.
О, пътнико, пътнико. Ти, който идваш,
слушайки моята песен сред планинската земя
и луната, която ме придружава.
Ти, който си моята любов
сред планинската земя.
И луната, която ме придружава.
Защо вече не ме обичаш?
Дори когато луната ме придружава!
- Тази година се навършват 50 г. от създаването на култовия филм на Въло Радев „Осъдени души“. Ако върнете лентата назад, какви спомени ви изплуват?
- По повод 40 години от филма, преди десет години, бях поканен от една култова журналистка в БНР. С нея направихме уникално интервю, на което по едно време се разплаках. След кратка пауза тя ме изненада, като ми каза, че е намерила статия от вестник „Работническо дело“, в която е отразена премиерата на „Осъдени души“. След прожекцията е имало анкета, на която са питали излизащите от салона зрители какво най-много им е харесало във филма. Зрителите тогава са поставили музиката ми на първо място. Признавам си, че да чуя подобно нещо 40 години след премиерата на филма, беше вълнуващо, но и смущаващо, защото аз не съм от филмовите композитори, които пишат музика за филм с цел да се доказват.
- Тези дни почина големият актьор Иван Иванов, който играе главната роля във филма "Комбина", а пък вие сте автор на музиката му. Засичали ли сте се на снимачната площадка или след това?
- Да. Бях по време на снимките в Созопол, както и на премиерата, разбира се. Моите съболезнования на близките му. Загубихме един от най-големите ни актьори.
- Любо Киров вече обяви, че започва битка да се обявяват официално броят на продадените билети за концерти и по този критерий да се определя кой сега е №1. Веднага след като той каза, че е продал 25 777 билета на средна цена от 65 лв., генерирали приходи от над 1,5 млн. лв., и Лили Иванова даде отчет за своето последно турне. От него стана ясно, че е продала две хиляди броя повече. Излиза, че поговорката "Музикант къща не храни" вече не е актуална?
- И друг път съм казвал, че у нас не е възможно да има истински музикален шоубизнес поради липсата на издателски къщи, където да се регистрират песните, липсата на мениджъра и импресариото, липсата на музикалния продуцент и т.н.
- У нас явно авторът и изпълнителят е всичко. Така ли е?
- Да, така е. Затова единственото нещо, към което трябва да се стремим всички, които сме в шоубизнеса, е Качеството! Само то може да ни спаси. Все пак годината е 2024! Въпреки всичко аз съм оптимист и мисля, че особено през последните пет години българската попмузика застана на доста стабилни позиции. Беше много трудно да се преборим с това, което ни предлага особено англосаксонската школа, но, както е видно, успяхме да докажем, че сме способни да правим качествена българска попмузика, която е на нивото на най-доброто в момента. Радва ме и фактът, че бяха реализирани поредица от доста концерти на много високо ниво както в НДК зала1, така и в „Арена София“. Това са истински и много скъпо направени концерти, в които има професионален дизайн, скъпа озвучителна апаратура, мултимедии и осветление на европейско ниво и много добри музиканти на сцената. Ще спомена концертите на Лили, Веселин Маринов, Любо Киров, Графа и други. С риск да бъда намразен от някои колеги, няма как да не изкажа разочарованието си от някои организатори и колеги, които продължават да правят нискокачествени концерти в НДК с посредствен сценичен дизайн, посредствено осветление и апаратура, като изпълнителите пеят на плейбек при липса на оркестър. Почти на всички е ясно, че тези концерти се правят преди всичко за пари. Всичко това е много жалко, защото е за сметка на публиката. Хората си купуват билети на сериозни цени и присъстват на концерти менте!
- И накрая традиционният въпрос, какви са плановете ви за 2024 г.?
- 2024 г. е много знакова година за група „Диана Експрес“. Цялата година ще мине под знака на нашия 50-годишен юбилей. Освен традиционните концерти на групата тази година ще концертираме с формата „Диана Експрес - Симфони“. Първият ни такъв концерт е на 6 март със Симфоничния оркестър на Търново, а в края на годината ще завършим тази поредица от концерти в зала „България“ със Симфоничния оркестър на БНР. До края на годината ще издадем и нов диск, с който да отпразнуваме подобаващо юбилея.
Това е той:
- Роден е на 28 януари 1946 г. в Ямбол.
- Израснал е в сиропиталище, а музикалната му кариера започва в оркестъра на легендарния Емил Димитров.
- Избран е за филмовия ни композитор за столетието заради музиката си към „Адаптация”, „Осъдени души”, „Ла дона е мобиле”, „Скъпа моя, скъпи мой” и много други.
- Основател, ръководител, основен композитор и цялостен аранжор на рок група „Диана Експрес”, която вече е половин век на сцената.
Лео Богдановски
