О свен заветното „аУо, миУо", поколенията, на които трябва да разчитаме занапред в сериозност, имат нетърпими словесни навици.
Синоптички по телевизията казват, че ще „преовУадава обУачно време", други казват „Уокум", трети - "абВевиатуВа, амбВозия, пВопагандиВам, абВазивен, абВакадабВа". Изпитания за слуха, които могат да имат своите решения чрез логопед или повечко старание. Особено ако е служителка зад гише, която трябва да те упъти и да попълниш документи под нейна диктовка.
Спомням си, като ученик в началните класове, учениците с говорни дефекти задължително минаваха през логопед, дори и сега още помня къде беше той на главната в Пазарджик. Днес децата израстват без такова задължение и фъфленето и Р-кането са сякаш норма. И не само това, но с тази пасивност сякаш го установяват още по-ярко. Не се ли сепва родителят, когато детето е с очевиден, но поправим говорен дефект. Родителската пасивност насърчава детето да се говори така, загърбвайки последствията, които го очакват в живота, най-малките от които са хорските подигравки.
Моята логика по случая е, че след като аз мога да имитирам някого който изговаря боВ вместо боР, значи и той може да положи усилия и да се спаси от присмех или други неудобства. Що чинят, питам се още, говорителки и синоптички с подчертани дефекти, че да им се плаща за това... Обществената импотентност по въпроса не изисква за определени постове както правилното говорене, така и отчетливото произнасяне на думи и фрази. Какъв началник трябва да си или чорбаджия на фирма, че да поставиш на предна линия подобна говорна карикатура. Някой ще ме посочи като нетолерантен към подобни хора, но аз говоря за случаите, в които може да се реши проблема. Със старание или с логопед. Политическата коректност, както е модно сега, вероятно защитава тази група, както и всичко, което вече се защитава за щяло и нещяло. Така невежество, липса на опит и образование, липса на желание се присъединяват към още един дефект. Грубият силует на това е патетично неприемлив, поне за мен. Чувството, което изпитвам е както към хора, които говорят плачевен английски на много висок глас.
Моята настоятелност към поправянето на тези неща идва и от експеримент, който съм си правил с хора, говорещи с обло Л или в устата им звучащо като Уъ. Казвам им - ти произнасящ думата ало като аУо. Отговорът е - ами не мога иначе. Казвам - кажи лельо, обектът на моя експеримент го произнася коректно. Значи има едно мързеливо изговаряне и думи, в които то е по-лесно приложимо. Може пък да е секси, може да е мило ако си на 17 години, но ако си на 70... И го казвам, защото познавам такива хора, които си бъВбоВят на своя си език, но доколко това е приемливо, не зная. За мен - не е.
Каква пВекВасна тема се случи днес, нали... НапВаво да пАдладееш.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
