„Не се чувствам като в последната третина на живота си. Човек понякога брои годините, но се чувства така, както ги усеща отвътре. Чувствам се комфортно, чувствам се удобно на тази възраст – с доста натрупано познание. Операта все по-дълбоко продължава да бъде в мен и аз в нея и да разбирам, че все по-малко знам“. Това сподели пред „Телеграф“ оперният режисьор и дългогодишен директор на Старозагорската опера Огнян Драганов навръх 60-ия си рожден ден.
ОТДАДЕН
„Музикант, режисьор, мениджър, истински посветен и отдаден на оперното изкуство. Безценно духовно богатство за Стара Загора, неукротим темперамент“. Така говорят хората за него. „Такива думи не ме ласкаят, по-скоро ме карат да се чувствам още по-ангажиран към онези, които чакат много повече от мен. Сам аз нищо не мога да направя, реализирам го с ансамбъла, с който работя.
Винаги търся съмишленици на идеите си“, доверява режисьорът директор. Разкрива, че в работата си е изключително диалогичен, но когато изчезне комуникацията, първи къса връзката. „Извън работата съм отдаден на своето семейство, на съзерцанието. Имам къща около София, където прекарвам дълго време, пиша мои си неща“, издава Огнян Драганов. „Да бъдеш директор не е професия, а отговорност. Моята професия е режисьор с над 70 заглавия в живота ми, поставени на сцените на различни места по света“, категоричен е той.
ПОТЕГЛЯНЕ
Завършил е специалност „Тромпет“ в Старозагорското музикално училище, но бързо разбира, че този инструмент не е „достатъчно експресивен“, за да изрази онова, което желае. Както сам се изразява, да го извади от себе си, от своята душа. А до режисурата стигнал с помощта на двама души, които го насочили натам.
„През далечната 1987 г. акад. Пламен Карталов постави операта „Дон Карлос“ в Софийската опера – тогава аз бях помощник-режисьор там и му пишех ремарките – това е първото.
Второто е участието ми пак като асистент на един голям режисьор, с когото и сега поддържаме връзка - Албер-Андре Льорю, който направи „Отело“ през 1989 година – аз му превеждах и бях най-близо до него. След това той ме покани в Страсбургската опера да бъда негов асистент за 6 месеца – това за мен беше като стаж. Оттам нататък вече се отвори огромното желание у мен да продължа в тази посока, да намеря своя почерк, да бъда човек, който се занимава с оперна режисура“, разказва артистът.
ЧУЖБИНА
През 2002-2013 г. Огнян Драганов реализира постановки предимно в чужбина: Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Нидерландия, Германия, Бразилия, Италия, Колумбия и Русия, включително и като главен режисьор на Операта в Сараево. „Тогава по стечение на обстоятелствата напуснах Софийската опера, намерих импресарио – и в момента работя. С него направих доста спектакли в Нидерландия, в Германия, в Румъния. После започнах да работя с друг импресарио, който пък ме отведе в далечната Южна Америка. Това беше моят късмет“, разстила килима на живота си маестрото.
Според него единствената разлика в работата в чужбина и България е езиковата бариера. Почти навсякъде ползва италиански, който заедно с английския владее перфектно. „Но това е разликата на първата оценка, на първото опознаване. Начинът на боравене с трите кръга на внимание – най-напред, когато виждаш една враждебна среда и говориш със себе си, след това търсиш човек, с когото да споделиш, и накрая трябва да обхванеш всички, които по определен начин ръководиш и натоварваш с определена енергия“, анализира режисьорът, който е завършил и „Музикална педагогика“ в Босна и Херцеговина.
ПОД ЛИПИТЕ
Завръщането в града на липите по думите му било стечение на обстоятелствата. „Когато преди 9 години през 2015-а отидох в Старозагорската опера като директор, този оперен театър беше една огромна беда – спомня си Драганов. – И не само финансова – един оперен театър няма как да бъде печеливш. Обаче се виждаше, че немощните ансамбли и безпомощната програма не могат да покрият никакви стандарти, за да се нарече този театър „оперен“ и „балетен“. Това ме накара да се включа активно като режисьор – защото бях практически безплатен. Мениджърът Огнян Драганов прие режисьора Огнян Драганов, понеже той не струваше нищо на театъра.
Освен това поканих всички колеги, с които съм работил в чужбина – особено големия ми приятел и съмишленик, с когото сме направили над 30 произведения, сценографа Каталин Йонеску-Алборе. Всички свързват с българския оперен свят и един от най-известните италиански сценографи и костюмографи Салваторе Русо, който е изключителен учител за всички, които правят костюми и декори в Старозагорската опера. Така започнах тук“.
Първоначално е поканен да изпълнява временно длъжността директор. „Виждах в очите на всички в Стара Загора отчаяние. В София в очите на всички виждах, че този театър може би трябва да намери своя край 90 години след основаването му. Но пък аз отидох обнадежден, защото това е театърът, в който за първи път детето узна, че операта не е само усмивка, предизвикваща смях от нестандартния начин на изразяване – пеенето. А че това е сериозно изкуство. И това се превърна в моя кауза“, разказва Драганов. Споделя, че не е спирал да експериментира и това е най-важният ключ към възраждането на Старозагорската опера. Казва обаче, че експериментите винаги са били за негова сметка. „Сега вече се отдръпвам от този мой безплатен ангажимент към операта и каня други режисьори - наши, от Италия и Германия“, обяснява Огнян Драганов.
СЕМЕЙСТВО
Роден е в Стара Загора, но от 1980 г. семейството му се мести в София и оттогава живее в София, а през последните 9 години – между Стара Загора и София. И ако професионално най-свидните му рожби са операта и балетът, а в частност героините на Пучини, в живота това са двете му дъщери и семейството.
Баща му бил финансист, майка му – главен счетоводител. „Но имаха много голямо желание аз да се занимавам с музика – казва Огнян. – През онези далечни години да бъдеш музикант беше изключително престижно. Музикантите бяха на пиедестал, това бе единственото живо изкуство, което вълнуваше. Това са били техните подбуди. Освен това суровостта на финансовия сектор и финансовото образование е нещо, което те може би не са искали да дадат на мен“, разсъждава режисьорът. Разкрива, че единственият човек, който върви по неговите стъпки, е дъщеря му Валери, която свири на цигулка, била е член на Виенската държавна опера, след това на Фолксопер, после отново на Виенската опера. Наскоро е спечелила конкурс в Ница, където вече живее.
ПРИЯТЕЛИ
„Имам много приятели – както в кавички, така и без. Надявам се истинското приятелство да остане и след като престана да бъда директор“, издава Огнян Драганов.
С оперната перла Веселина Кацарова са приятели от деца, били са съученици в Музикалното училище. „Тя има наистина огроооомна кариера! Струва ми се, че никой, произнасяйки името Веселина Кацарова, не е напълно наясно за какви огромни успехи и респект става дума“, диви се маестрото и разказва: „Поканих я и за най-голямо мое щастие тя прие да стане артистичен директор на операта.
Тогава, през 2015 г., тя беше на върха. Това, разбира се, е огромен пиар за нашия театър, защото Веселина разговаря много директно с всички, които искаме да поканим и няма никакъв проблем с комуникацията, тъй като те са колеги от най-високия ешелон певци в света в момента“. Пак на приятелска основа помолил примата на балета Силвия Томова да се присъедини към трупата като ръководител на балета, а Ивайло Кринчев – като диригент. „Като екип успяхме да наложим политика на развитие на театъра, която е изключително важна. Както трябва да имаш респект навън, така трябва да имаш респект у всички хора, с които работиш в театъра“, анализира Драганов.
ЗВЕЗДИЧКА НА НЕБОСКЛОНА НА ВСИЧКИ ОПЕРИ ПО СВЕТА
- Г-н Драганов, каква равносметка направихте насред многото честитки и пожелания?
- Като човек с активна позиция – ръководител на най-добре развиващия се извънстоличен оперен театър, смея да цитирам „Опер глас“, едно списание, което лежи на бюрото на всеки директор на опера в света, което казва, че Старозагорската опера е „малка звездичка на небосклона на всички оперни театри по света“. Това е моят най-голям успех в професията, която не бих заменил за никоя друга.
- Успявате да привлечете много световни знаменитости. Как става това?
- Това са много важни неща, защото те дават световния ни облик. Възможността да прехвърлим границите на България и да станем разпознаваеми. Както например, когато поканихме сопраното Мария Гулегина, над 600 души пристигнаха в Стара Загора, за да я гледат в „Набуко“ тук. След това се превърнахме в световния информационен блок на опера „Уайър“ – препоръка нашата опера да бъде посетена тази седмица, когато тя трябваше да пее тук.
- Акцент във всеки разговор с вас са младите. Обяснете…
- Да, и сега бих искал да подчертая, че най-важното за мен е да изградим бъдещето си чрез младите, чрез тези, които в момента учат за музиканти, певци, балетисти.
Да обърнем трейда от негативен към позитивен. Защото сега младите хора търсят своята реализация в чужбина, а повярвайте – в чужбина никак не е лесно. Имам този житейски опит чрез дъщеря ми и знам колко е трудно да бъдеш българин в голям оперен или голям симфоничен оркестър.
Работим с Националната музикална академия в изключително близки взаимоотношения, в Стара Загора вече направихме и студия за млади оперни певци и вярвам, че това е бъдещето.
- Един от експериментите ви, които впечатляват, е това, че посегнахте към мюзикъла със спектаклите „Ромео и Жулиета“ и „Парижката света Богородица“. Защо?
- Респектиран съм от това изкуство по простата причина, че то е било винаги много отдалечено като жанр от мен. Мюзикълът не е лесно изкуство, той изисква синтетични артисти, които се занимават дълги години с този жанр. Смятам, че целта е постигната в максимално възможната степен, каквато ние в България можем да си позволим.
- Михаела Филева, поп певица, поставяте в центъра на това, което се вижда и чува в тези два мюзикъла. Тя сподели, че страшно много е работила да „смали“ гласа си, за да направи крехката Жулиета.
- Безкрайно щастлив съм, че тази прекрасна наша поп звезда на два пъти участва в мюзикълите ни. Защото едно е да пееш поп музика, акомпанирана от малък оркестър и ти си в центъра на вниманието, друго – да работиш в ансамбъл, с който да се съобразяваш с всички моменти около теб. Това прекрасно момиче и великолепна артистка израсна безкрайно много и помощта, която взаимно си направихме – известността на поп певицата Михаела Филева и това, че я включихме в класическо заглавие, доведоха до това тя да има съвършено друго отношение към формите, които оттук нататък ще си позволява да представя като поп музика.
Елена Дюлгерова
