Т ео Ушев рисува идиоти сред портокали и други цитруси, като набиращите все по-голяма популярност кумкуати.
У нас често го въвличат в разпалени страсти, какъвто бе примерът с прословутите протести пред Народния театър, но във френския град Ванс, закътан между Алпите и Лазурния бряг, Ушев намира спокойствие, необходимо му да гради проектите си.
Живот
За родните околотеатрални и други страсти Ушев сподели преди време пред „Телеграф“: „Много вдъхновяващо ми идва, аз съм абсолютен оптимист. В момента правя един филм и смятам да го използвам. Този филм е по разказа „Живот с идиот“ на руския писател Виктор Ерофеев. Така че идиотът у нас и обществото мисля да го нарисувам. Имам много материал за размисъл от тази нощ“. И продължи: „В България езикът на омразата е повсеместен, той се вихри най-вече в медиите, проповядван е от определена част от така наречените национални елементи“.
И Ушев наистина гради проекта си „Живот с идиот“ по една от възловите творби за съвременното изкуство, по която има направен игрален филм, както и опера. Та във въпросния „Живот с идиот“ Аз-ът е осъден. А присъдата му е да приюти идиот, което и прави. Но случва се така, че жената на Аз се влюбва в идиота и забременява от него. А последвалите събития правят, че Аз и идиотът убиват жената. И Аз-ът се превръща в идиот. Цикълът се затваря. Какво и как точно визуално ще направи Теодор Ушев, предстои да се види, когато филмът с идиота излезе.
А преди това той разсъждава: „Художниците, режисьорите, писателите имат право да излагат всякакви тези, дори те да са провокативни за обществото. Те затова са артисти, не са политици“.
Ушев показа, че при него творческото вдъхновение идва и по друг начин. Като си пусна снимка как работи в стая, а над главата му е закачена „грозна и депресираща картина“, която е рисувал още през 2013 г.
Петанк
Във Ванс, където Ушев намира спокоен пристан, той се включва в отбора по петанк – много популярна игра с малки гюлета, особено сред по-улегналите мъже. Дори с чувство за хумор обяви, че влиза в местния национален отбор по петанк на Ванс. А след това добави, че на новогодишния турнир в близкия Кан сюр Мер са поставили нови рекорди и постигнали невиждани досега спортно-технически постижения. После издигна и лозунга: "С железни топки към един мирен свят"!
В края на миналата година от Ушев дойде и още една прекрасна новина. Музеят шато в алпийския град Анси откупи 77 негови творби - картини, рисунки, предмети, скици. „Те намериха своя нов дом на най-доброто място, охранявано и закриляно от музеите на Франция“, сподели аниматорът. И добави: „Вярвам, че творбите ми са в най-добрите ръце, на най-доброто място. Чувствам се едновременно тъжен и признателно щастлив“.
Години
Неслучайно Тео Ушев е обявен за най-влиятелният в съвременната анимация. Той наистина е човекът, водещ това кино напред. Както Live journal пише: „Теодор Ушев със своето творчество дава повод да се замислим какво ще бъде анимацията след 20, 50 или 100 години. Нека да го разберем. Първо, това ще бъде нещо повече от анимирани рисунки, кукли или 3D компютърни модели. Музиката, която все още почти винаги изпълнява важна, но по същество спомагателна функция в анимацията (например да създава атмосфера или да изгражда ритъма на действието), ще придобие еднакво значение с визуалното действие. Анимацията на бъдещето е произведение, в което графиката и музиката имат равни права, както в музикален видеоклип. Второ, значението на текста, било то литературна основа, сценарий или разказ зад кадър, почти ще изчезне. Анимацията ще бъде невъзможно да се интерпретира устно - просто няма да има нужда от това. Тя ще говори на зрителя на собствения си език, който е по-ефективен от текста по отношение на изразяването на художествени идеи. Това е универсален език на изображенията, където изображението се разбира като „дума“, която съчетава графика, движение и звук“.
Колкото и непонятно да звучи това, наистина Ушев е факторът, който води анимацията напред в световен мащаб. А „Живот с идиот“, който той прави поне от пет години, явно сега ще бъде дългоочакваният крайъгълен камък, който дава смисъл на световната анимация.
Филмите му могат да се тълкуват и по друг начин – като низ от плакати, когато от предния изпадат или се появяват нови неща и персонажи и така до финалния.
Канада
Канада е възлов момент от биографията на Ушев, защото там намира не само финансиране, а преди всичко възможност за развитие и общуване с целия свят на киното.
Роден е на 4 февруари 1968 г. в Кюстендил. Получава артистичното си образование в родната България, завършвайки Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив и Националната художествена академия в София. Започва кариерата си като графичен дизайнер, плакатист, след което преминава към дизайн на уебсайтове, илюстрации и създаване на артинсталации. В България е известен предимно с театралните си афиши от 1990-те години.
През 1999 г. получава покана и се премества в Монреал, където се намира един от най-големите световни анимационни центрове - Националният филмов борд (НФБ) на Канада. По-късно се захваща с анимация и бързо се превръща в един от най-талантливите канадски аниматори и истинска звезда на НФБ, носител на множество фестивални награди. Оттогава Ушев е наричан канадски аниматор. Но той винаги държи да подчертае и акцентира на българската част в творчеството си.
„Глория Виктория“, „Сляпата Вайша“ и „Физика на тъгата“ са трите негови филма забелязани от оскарите. Все пак трябва да се отбележи, че в областта на анимацията наградата „Оскар“ не е от най-високо ценените, но се приема за безспорно признание от тези, които не се занимават с рисувано кино. Там има няколко по-важни, сред тях е и печелената от Ушев награда „Кристал“. Прави филмите си по солидни литературни творби, сред тях са на Кафка и Георги Господинов.
Игралният му филм „фи 1,618“ (златното сечение) бе забелязан и пратен на московския кинофестивал, където бе отличен с приза „Сребърен Георгий“. Но вече бе започнала войната в Украйна. Ушев обаче категорично отказа да вземе наградата си и заяви, че това е защото не може да приеме приз „в град, откъдето се дават заповеди за убиване на деца, жени и старци“. И с това отново заяви активната си гражданска позиция, независимо дали това се харесва, или не на някои.
Но това не е първият му подобен акт, забелязват навсякъде по света и широко коментиран не само в киносредите. Преди това направи „2019: Barcelona Burning“ - „Барселона в пламъци“. Това е кратък анимационен филм (от 2020 г.) за барселонските протести от 2019 г., когато осъждането на девет каталунски лидери за независимост в процес, воден от Върховния съд на Испания. Те са обвинени в предизвикване на размирици и други престъпления срещу испанската държава заради ролята си в организирането на референдума за независимост на Каталуния през 2017 г.
А Ушев е и кавалер на Ордена на изкуствата и литературата на Франция, с което са признати заслугите му не само към френскоезичната, но най-вече към световната култура.
Флойд
Една от почти непознатите у нас, но много добре оценена по света, негови дейности се свързва с музиката. Ушев създава мултимедийни шоута на живо и промоционални анимации за британската група Public Symphony и албума и турнето на живо на легендата от Pink Floyd Дейвид Гилмор In an Island.
Рисува също и илюстрации на книги.
Силният му интерес към новите визуални форми обаче го насочва към експерименти с инсталации, интерактивни творби върху публични пространства и виртуална реалност. Сред творбите му са "Диагонали" върху фасадата на обществената библиотека в Монреал, инсталацията „Трета страница от Слънцето“ и филмовата акция „100 принта на Норман. Изтрити“, в която той изтрива принтове от легендата на анимацията Норман Макларън в продължение на 10 дни в аквариум в Музея на цивилизацията в Квебек
Георги П. Димитров
